Историите на: Удо


Историите на: Удо
Людмил Хаджисотиров - Удо (сн. BGbasket.com)
18-08-2011 12:31

Людмил Хаджисотиров разказа нова интересна случка за рубриката на BGbasket.com „Историите на...”. Той си спомни за януари 2001-ва година, когато е изиграл първия си мач в „Медисън Скуеър Гардън” и е вкарал уникален кош:

 

„През първата ми година в Бостън Колидж трябваше да изиграем няколко мача в различни градове. Първо играхме срещу Маями и там изиграх първия си мач в по-голяма зала – такава, в която се играят мачове от НБА. След това трябваше да играем срещу Сейнт Джоунс в „Медисън Скуеър Гардън”. Естествено, притокът на адреналин беше огромен. Допреди няколко години бях гледал финала на конференциите между Чикаго Булс и Ню Йорк Никс в нея, а Майкъл Джордан е играл там.

 

Още от загрявката атмосферата беше уникална. Сейнт Джоунс е местният отбор и е много популярен, защото представлява Ню Йорк. Майк Джарвис беше техен треньор, а гард на отбора беше Омар Кук, който сега е във Валенсия. Той е от Ню Йорк и беше местният любимец.

 

Мачът започна, аз бях резервен гард на Трой Бел, който беше звездата на отбора ни, дори след това влезе в НБА. Ротацията ни беше такава, че в дадени минути влизат дадени хора и знаех приблизително кога бъда в игра. Въпреки това, когато треньорът ми ме извика за смяна имаше лек момент на стресиране. Там се играе много трудна защита и особено за гард от Европа е много трудно.

 

След като влязох в игра направихме една защита, след това едно нападение и след поредната защита аз изнасям топката. Първата комбинация не се получи и топката отново се върна при мен. Тогава чух как цялата зала започна да вика „Пет...Четири...Три...”, а аз се намирах между центъра и тройката централно срещу коша. В този момент заради превъзбудата стрелях тройка от краче централно срещу коша, на около метър и половина зад линията. За ужас на всички, топката летеше изключително бързо, имах чувството, че ще спукам таблото по начина, по който я хвърлих. Тя обаче влезе, и то с табло!

 

Споменът ми от тогава са реакциите на трима души. Първо видях треньорът на Сейнт Джоунс Майк Джарвис, който се държеше за главата. След това се обърнах към моя треньор – Ал Скинър, който също се държеше за главата. Третият човек, който видях, беше Джей Зи. Той е голям фен на отбора на Сейнт Джоунс и беше на първия ред в залата. И той се беше хванал за главата.

 

Смешното в случая е, че до края от нападението ни са оставали 10-12 секунди, защото в колежанското първенство е 35 секунди. Аз обаче толкова се бях ошашавил от това, че играя в „Медисън Скуеър Гардън”, че хвърлих топката по най-безотговорния начин и за ужас на всички тя влезе с табло. Естествено, после треньорът се смя, както и всички от пейката. Остави ме да поиграя още няколко минути, а това беше първият ми кош в първия ми мач в тази зала. Атмосферата беше уникална и едновременно ми беше смешно, но и бях много развълнуван, защото ми бе мечта да играя там и преживяването беше страхотно.”


Коментари
Други новини