Коби, не съм ти фен, но и аз ти благодаря

(USA Today)

14-04-2016 20:59

Датата 13 април 2016 ще остане завинаги в историята на НБА, а и на баскетбола в целия свят. При това поради две причини - последният мач на Коби Браянт и рекордът на Голдън Стейт със 73 победи в редовния сезон.

Ние обаче ще говорим за Коби. Между двете неща има много общо. Кариерата на Браянт в лигата започва в края на 1996-а година или само няколко месеца, след като Чикаго поставя рекорд от 72 победи. 20 години по-късно в един ден Коби се отказва, а Голдън Стейт подобрява историческото постижение на Булс. Ако това не е съдба, то кое е... Вече се изписа достатъчно за начина, по който той завърши кариерата си. Такъв последен мач не е имал никой досега, а едва ли някой някога ще има. Това казва много и няма нужда от повече. Този последен мач на Браянт засенчи дори постижението на Уориърс, което няма нужда от коментар. Казва достатъчно, че и повече.

Признавам си, че никога не съм бил фен на Коби и вече няма и как да бъда. Причината е проста - той просто много често е наранявал любимият ми отбор. Като фен на Портланд няма как да не помня финалите на Запад през 2000-а година, когато Лейкърс обърнаха Блейзърс в епичен мач №7 и лишиха Пионерите от титла. И до днес се върти един фамозен алей-ъп пас на Браянт към Шак, който е лицето на онази серия. Брутална, уникална по своему, легендарна. Коби има много мачове срещу Блейзърс, а особено по онова време те наистина бяха епични. Самият той призна, че едни от най-любимите му места за игра извън Ел Ей е било именно в Портланд.

Ето поради тази причина и поради много други, чисто спортни, не съм фен на Коби. Но на черното бяло няма как да кажем. Той беше и е уникален. Благодаря ти, Коби. Благодаря, че ме караше да ставам по тъмно, за да гледам с полуотворени очи любимият ми отбор. Радвах се да гледам как той побеждава твоят Лейкърс, тъй като това се случваше доста често в домакинските мачове. Благодаря ти, че на практика израстнах с теб и ти показа на цял свят и на няколко поколения какво е НБА. Да, ти беше естественият приемник на Майкъл Джордан и се доближи най-много до него. Макар да съм ставал рано, за да гледам и Майкъл, то спомените оттогава са ми мътни, затова в съзнанието ми ще останеш повече ти.

За първи път станах рано сутрин по тъмно, за да гледам теб, но не срещу Портланд. Нямаше как да пропусна последната среща в кариерата си и това си заслужаваше. Както аз, така сигурен съм вероятно стотици, ако не и хиляди хора в България са станали рано и не са съжалявали. За милионите по света пък няма какво да коментираме.

Е, Коби, не съм ти фен и няма как да бъде. Сигурен съм обаче, че не би ти пукало, ако знаеше. Даже напротив, би се радвал, както го показа и дори и го каза на някои фенове в различните зали. Именно това също обаче те прави велик. Начинът, по който бе изпратен в зали, в които си мачкал и разочаровал местния отбор е показателен. Ти си легенда и ще останеш в историята.

Благодаря и успех!

Харесайте BGbasket.com във Facebook