Саша Топчов: Ако се родя отново, бих поел по същия път

Миналата седмица във финала на турнира Купа БФБ Саша Топчов изигра последния мач за кариерата си. Той се оттегли на върха – със златен медал и награда за MVP като играч на ИУ Варна. Топчов пристигна в България през 2003 година, когато игра за Черно море в една от най-силните формации на „моряците”. По-късно той беше състезател на Спартак Плевен, а в последните години работи в собствената си школа – Стар Баскет във Варна и игра за варненския университет. BGbasket.com потърси Саша Топчов за разговор след официалния край на кариерата му:

- Кога реши този мач да бъде последният за теб – по-рано през сезона или по време на турнира?

- Бях го решил още на полусезона. Изобщо нямаше умисъл да прекъсна кариерата си заради това че играх добре. Благодаря на всички момчета, защото успях да ги мотивирам да ме изпратят по подобаващ начин. Тяхна е заслугата за всичко, което направихме заедно – и за титлата, и за наградата за MVP. Естествено, много съм щастлив, че кариерата ми завърши по този начин. Това е мечта за всеки един състезател.

- Удовлетворен ли си от кариерата си – още от момента, в който започна да играеш баскетбол, до финала за Купа БФБ?

 - Естествено, баскетболът е моята страст и ако се родя отново, бих поел по същия път – с всички хубави и лоши неща.

- Има ли нещо, за което съжаляваш, че се е случило в кариерата ти?

- Много трудно и беше когато с Черно море загубихме финала срещу Лукойл Академик. Имахме шансове, имахме перспективен отбор с близнаците Иванови, с Асен Великов, Пламен Алексиев, Наско Пенев, Веселин Георгиев, Владимир Маринов. Те бяха млади и перспективни момчета, аз на 24 години бях най-голям в отбора тогава. Тогава тази загуба я преживях много трудно. Мисля, че ако бяхме останали заедно още една година със същия отбор, щяхме да се развием още повече. Може би още по-труден момент за мен беше полуфиналът за Купата в Плевен през 2009. Тогава със Спартак играхме срещу Лукойл Академик и аз изкълчих глезен на 30-ата секунда от мача и не успях да помогна на съотборниците си, а мачът завърши с малка разлика за противника.

- А кой е най-щастливият ти момент?

- За мен най-щастливият момент е фактът, че съм на терена. Не мога да опиша това на никого – нито на журналист, нито на по-малките от мен. Всеки един миг, в който съм бил на терена, е бил щастие за мен. Едно от най-хубавите неща, които са ми се случили, е когато през 1998 година, когато още бях кадет, станах MVP на неофициално световно първенство. Това е нещо неизмеримо – тогава имаше играчи, които станаха големи звезди в Евролигата и НБА.

- Когато дойде във Варна през 2003 година, очакваше ли животът ти да се развие по този начин – да си още във Варна, да имаш семейство и баскетболна школа в града?

- Никога не ми е минавало през главата – това е съдба. Никой не може да предскаже това нещо. Имам прекрасна жена и прекрасни деца. Направих си кариерата в България. Тогава имах много оферти от различни държави. Дори не знам как се случи така, че да остана във Варна. Това е някаква по-голяма сила от нас.

- Доволен ли си от развитието на Стар Баскет и каква е перспективата пред клуба? и от това, че можеш да предадеш знанията и опита си нататък?

- Стар Баскет е школа, която се развива много бързо. До момента имаме 200-250 деца. От тук нататък ще се чува за Стар Баскет все повече и повече в българския баскетбол. Имаме проект за 10 години и се надяваме след време да имаме и мъжки отбор, с който да се състезаваме в елитните български първенства, а защо не и в европейски.

- Често баскетболисти отказват да се занимават с треньорство след края на кариерата си. На теб приятно ли ти е да бъдеш треньор и да предаваш опита и знанията си нататък?

- Много обичам да предавам нататък. Моят първи баскетболен треньор в Сърбия – Светозар Суботин, светла му памет, на когото съм благодарен за всичко и благодарение на него съм постигнал всичко, ми казваше, че ако не предадеш нататък нашия спорт, все едно не си съществувал. Много съм му благодарен за всичко, което е направил за мен. От моя набор той направи осем баскетболисти, които играха на международно ниво във всички най-елитни първенства. Сега аз опитвам да направя с по-малките това, което той направи с нас.

- Би ли искал да кажеш нещо на играчите и треньорите, с които си работил през цялата си кариера?

- На всички съм изключително благодарен. От всеки един треньор може да се научи нещо хубаво. Те са хора, които са направили от мен успешен и добър човек, както и добър баскетболист.

- Какво те прави щастлив в момента и какви са плановете ти след края на кариерата?

- Най-щастлив ме прави семейството ми. Те са винаги до мен и ми носят истинско удовлетворение. Плановете ми са свързани с баскетбола – със Стар Баскет Камп и клуба. Искаме да направим Стар Баскет международна марка, която да бъде уважавана не само в България, но и в Европа. За всичко това имаме план, който споменах по-рано, и работим по него. Амбициите ми са да създадем един клуб по европейски стандарти.