Мистичната лява ръка в баскетбола (Част I)

Сигурно не сте замисляли, но левичарите са под 10% от населението на Земята. По отношение на постижения и цялостен принос в световната история процентите обаче са много над 10. Изявени личности, които боравят по-добре с лявата ръка са четирима от петимата дизайнери създали компютрите Макинтош, също така Леонардо Да Винчи, Наполеон, Марк Твен, Бил Клинтън, Владимир Путин, Барак Обама, Джулия Робъртс, Анджелина Джоли, Брад Пит, Брус Уилис и др.

От друга страна левичарите страдат повече от дислексии, алцхаймер и изобщо заболявания, свързани със запаметяването. Причината е ангажираността на мозъка свързана с абстрактното мислене, въображението и визуализирането заради това, че са левичари.

При баскетболистите ситуацията е много интересна. Най-успешният играч за всички времена в историята на НБА по отношение на титли (б.а. 11-кратен шампион в НБА) Бил Ръсел е левичар. В настоящето впечатлява Ману Джинобили със своите над 20 години професионална кариера на високо ниво. Отличава се и Джеймс Хардън, който напоследък прави неща, които са извън рамките на нормалното. Трипъл-дабъл с 60 точки и постижения, които са извън всякакви разбирания и човешки възможности. А официално е висок едва 196 см. Един от изявените центрове на 90-те години Дейвид Робинсън също е левичар. Рекордът му е 71 точки в един мач. Отнема титлата на Шакил О′Нийл в тази категория. Той е от малкото баскетболисти направили над 10 точки, борби, асистенции и чадъри. Постижение, което означава, че е изключително универсален като умения и усет за играта. Друг много сръчен и интересен е Айзея Томас. Въпреки, че е едва 175 см, миналия сезон направи фурор с "Бостън". Отличава се и представителят на Словения в НБА Горан Драгич.

В кариерата си хърватинът Тони Кукоч игра като плеймейкър, шутинг гард, крило, а последните години в "Милуоки" и като тежко крило. Неговата кариера е извънредно успешна и в Европа и в НБА.

Леброн Джеймс е една от мистериите. Той е от малкото състезатели с умения в двете ръце. Дори понякога по равно. Той е тип левичар, който стреля с дясна ръка. По негови думи обаче не може нито да се подпише, нито може да се нахрани с дясната си ръка.

В историята на НБА има страшно много звезди с изключителна прецизност, точност и усет. Това са характеристики на левичарите. Има малко арт в цялата им игра, в цялото им разбиране и в начина им на действия на игрището. Има нещо много особено в тези момчета, които играят с лява ръка.

В Америка правилата позволяват да направиш нещо, което в Европа все още не е разрешено. Десничарите са учени да тръгват с десния крак т.е. левият крак е неподвижен, десният крак може да се движи. Треньорите казват, че в Америка не намират за необходимо да ги учат да се движат с другия крак. Там имаш право да направиш стъпката с десния крак на дясно, след което да сложиш левия и да тупнеш топката. Ако тръгваш на ляво, отново тръгваш с десния, но с кръстосана стъпка. Реално, ако сме на правила на територията на Америка за десничаря е по-удобно да движи десния си крак. При левичаря е огледално.

В Европа правилата са по-различни. Баскетболистите се учат с двата крака, защото правилата го изискват. Тъй като повече от 90% от треньорите са десничари, те научават и търсят от десничарите да стрелят по определен начин. Дясното стъпало е една идея по-напред от лявото, ширина на раменете и т.н. При работата с левичарите е по-особено. Десничарите не могат да им покажат добре това, което се изискава от тях и те стрелят малко самоуко. Много често можем да видим левичари, които са обърнати почти настрани към коша със стрелба на два такта. Изобщо доста по-самородна стрелба.

Когато треньорите разбират достатъчно от баскетбол, няма проблем за научаване на левичарите. Става въпрос за дрибъл, пробив и подаване. По принцип всички учат състезателите да правят елементите в едната и в другата посока. Стрелбата е малко по-голям проблем. Това е действие свързано с доминантната ръка и доминантния крак. Има цяло леко извъртане в посока на силната страна. Десничар треньор по-лесно може да покаже на десничар баскетболист и да го коригира. По-трудно е да коригира по правилния начин левичаря. Левиачрите имат елемент на малко повече арт и въобръжение в главата си. Не само са самоуки по отношение на стрелбата. Самоуки са за някои по-особени завършвания. Това ги прави по-различни. Левичарите винаги изглеждат малко по-екзотично. При тях техниката има индивидуалност, по-отчетлива от хората, които стрелят с дясна ръка. Левичарите изглеждат по-способени да се измъкнат от почти нерешима ситуация.

Левичарите не са приятни за пазене. Различен е принципът, по който пазиш повечето хора, по който скъсяваш дистанции, към ръка, която стреля, към позиции по игрището. Както казахме 90% от хората са десничари. Реално 90% пазиш десничари. И в един момента ти и този, който трябва да помага в защита трябва да обърнете гарда. Получават се обърквания. Левичарите създават по-големи неприятности.

Треньорите казват, че ако можеш да имаш двама левичари в отбора е много добре, защото начинът им на мислене, на измъкване от ситуации, цялостният им подход към събитията е по-нестандартен. Левичарят е много неудобен на всички позици. В историята на баскетбола извънредно неприятни в защита са центровете. Навиците им са различни. За противника гард левиачр е кошмар. Те боравят с топката толкова често и могат да създадат нетипични ситуации. Докато защитата се нагоди при заслон-контразаслон моментът може да бъде използван. Крилата имат същите възможности да създават неприятности като гард. Или ако влязат отдолу в подкошието като център. Когато имаш левичари в отбора си винаги знаеш, че могат да измислят някаква щуротия и да те измъкнат.

Фактът, че са нестандартни им дава предимството да изпросят повече фаулове. Освен, че са с обратен град, реално с обратна ръка и защитникът не е свикнал толкова да пази тази ръка, те са една идея по-нестандартни като решения за играта. Комбинацията от тези две неща им дава огромно предимство и те се възползват.

Известно е на всички, че десничарят много по-лесно се научава да играе с лява ръка, отколкото левичарят с дясна . Не е въпрос на желание, а на потенциал. Частта на мозъка, която е ангажирана с лявата ръка е с по-голям потенциал. Това е причината да се научиш да боравиш по-лесно с лявата си ръка, ако си десничар. От друга страна левичарят използва по-добрия потенциал на частта от мозъка си, която се занимава с лявата ръка и е една идея по-разнообразен и по-нетипичен. По-трудно пък успява да се научи с дясна ръка.

Големият минус е, че дясната ръка на левичаря обикновено е по-слаба от лявата на десничаря. Същевременно лявата ръка на левичаря е по-добра от дясната на десничаря. Има по-силна силна и по-слаба слаба страна. Свързано е с дяла на мозъка, който се занимава с горните крайници.

Във втората част ще ви запознаем с българските левичари. Очаквайте утре!