Божидар Аврамов е диамант, а баскетболът има нужда от блясък...

Няма да ви занимавам с драмите в българския баскетбол, защото напоследък ми писна да чета коментари какво му куца на спорта, от хора, които дори не са се събличали в час по физическо. Предполагам на повечето от вас, също.

Няма да давам оценки на това дали репликата на националния селекционер Любомир Минчев, че поставянето на агитката на Левски зад отбора на Балкан е "тъпа селска постъпка." Просто, защото това няма смисъл. Така е решил, така е казал.

Ще пиша за едно момче на 28 години. За едно момче, което през последните години мина през ада. За едно момче, което не се предаде и стана шампион на България с екипа на Левски Лукойл. Да, ще ви говоря за Божидар Аврамов.

Покрай всички циркове във финалната серия, забравихме, че ние гледаме баскетбол, защото на игрището има едни състезатели, които се раздават до последно и ни палят по играта с оранжевата топка. Нямам съмнения, че и вие сте на моето мнение. Божидар Аврамов е точно от тези, които оставят сърцето си на игрището всеки път.

Няма да ви разказвам в коя зала е започнал да тренира, кой го е водил на тренировки и на колко години е започнал да играе баскетбол. Това е досадно. Ще ви разкажа за големия приятел, съотборник и играч Божидар Аврамов.

Та...познавам Божо от доста години. Няма да ви кажа колко, че ще излезем много възрастни. Това в кръга на шегата. Винаги е правил впечатление със скромността си. Странно на фона на това какъв талант е. Знаем ги талантите. Винаги се влагат по-малко, защото знаят, че могат повече от останалите и ако трябва да си говорим нещата такива, каквито са, са лигльовци. Не казвам, че всички са такива, но повечето - със сигурност.

Божо обаче не е от тях. Той е тих и повтарям скромен. Познавах го още, когато не беше националът Божидар Аврамов, а просто гард на Черно море. По залите се чуваше постоянно "Този е невероятен", "Ще стане голям играч", "Еха, това момче е страхотен талант". Да, всичко това се оказа вярно.

Божо не "литна" в облаците. През цялото време стоеше здраво стъпил на земята, дори, когато на 17 години облече екипа на Памеса Валенсия. Мечтите му се сбъдваха с невероятно темпо. И имаше защо.

"Божидар е много трудолюбив. Още от дете искаше да тренира допълнително. Въпреки, че винаги в тренирал и играл с две възрасти. Огромен талант, изпитващ удоволствие да прави другите щастливи с асистенциите си. Мъжко момче. Макар почти винаги да трябваше да играе като равен срещу по-големи от него, никога не се предаваше. Доста хладнокръвен. Може би е поредният българин, който с малко повече късмет щеше съвсем спокойно да играе в Евролигата. На моменти ме е оставял замислен с пасовете си, още, когато беше 6-7 клас. ", казва за него треньорът Галин Стоянов - Патрик.

Толкова години не чух една лоша дума за Божидар. Него всички го харесват. Дали заради таланта или заради човешките му качества, всеки различно. Безспорно е, той е един от големите любимци на баскетболната публика в България. Яд ме е само, че е само в България, защото той определено има какво да покаже и извън границите на страната.

Колкото и да ви разказвам за гарда от Варна, все ще се намери някой, който да каже още нещо.

"Божидар е изключителен човек! Не само на игрището, но и извън него. На терена е амбициозен, талантлив, трудолюбив и страхотен съотборник. Разполага с много качества, но това, което го отличава е характерът му. Колкото по-важен и труден е един мач, той толкова повече се амбицира и изпъква в най-важните моменти. Пролича си и тази година. Заслужено стана MVP на финалите.

Извън игрището е страхотен човек. Държи страшно много на приятелите си и е много добре възпитан. Има невероятно семейство. Също, както и на игрището, в най-важните моменти винаги е до приятелите си. Винаги е бил биткаджия. Минавал е през доста трудни моменти, особено през последните няколко години. Премина през тежка контузия, но се завърна по-добър. Много съм щастлив за успеха му, защото той е един от хората, които го заслужават.", откровен беше един от най-близките му приятели - баскетболистът на Черно море Тича Симеон Илиев.

Не се отличава и мнението на съотборника му в Левски Николай Стоянов.

"Извън игрището Божо е истински приятел, а на него е пример, който следвам. Той е лидер!", споделя Стоянов.

От всичко това, което прочетохте си помислихте, че кариерата на Божидар протича по мед и масло. Не е така.

През 2015-а година по време на сезона в Румъния, където той носи екипа на Асесоф Плоещ, получава сериозна контузия в дясното коляно. Претърпява операция, която се оказва неуспешна. Година по-късно се подлага на втора интервенция заради скъсана предна кръстна връзка на дясното коляно. Представяте ли си колко силна психика трябва да имаш, за да изтърпиш всичко това. Да гледаш отстрани, да не можеш да направиш нищо, за да помогнеш на съотборниците си, а да знаеш, че имаш всички качества да го направиш.

Но той го направи. През февруари 2017-а година Лукойл Академик изненадващо загуби с 66:75 от Рилски спортист. Не това обаче беше новината на вечерта. Новината беше друга. Божидар Аврамов се завърна в игра!

След това някои треньори не му вярваха, прекарваше малко повече време на пейката, но всичко си дойде на мястото.

Божидар се оказа големият коз на Левски Лукойл във финалната серия срещу Балкан. Варненцът беше неудържим в тези мачове и изобщо не е изненада, че спечели награда за най-полезен играч в първенството. Не знам дали, защото игра в памет на дядо си, не знам дали, защото на сърцето му има гравирана баскетболна топка или защото не може да губи, но Божидар Аврамов успя! Постигна това, за което облече екипа на Левски и това, заради, което се лишава от куп неща. За нас Божидар е страхотен приятел, за баскетбола Божидар е диамант. А на българския баскетбол му е нужен блясък....