Крачка напред за националите
Мъжкият национален отбор преодоля първата фаза на световните квалификации. Макар и благодарение на помощта на Лаури Марканен и компания в последния кръг, баскетболистите ни остават в битката за място на шампионата в Китай догодина. И докато класирането на голям форум все още изглежда трудна задача, отборът ни направи крачка напред – не само към заветната цел, но и от гледна точка на представянето си.
Голяма работа, като сме победили Исландия, казват някои. Да, но миналото лято исландците играха на Евробаскет – поредният форум на Стария континент, който ние пропуснахме. Колкото до загубите от Чехия и Финландия – със сигурност можеше и повече. Винаги може! Никой не бива да лети в облаците, но за отбор, който преди години, дори не бе събиран на лагер през лятото, прескачането на групата не е малко.
Истината е, че съперниците ни бяха много равностойни и всеки можеше да победи всеки. Както можеше да сме поне с четири или пет победи, така можеше и да останем на последното място. Понякога в мачовете не ни достигаше малко късмет, друг път – опит.
За пореден път се видя и това, че отборът ни разчита много на стрелбата от далечно разстояние. Когато тя не влиза, проблемите идват. В подкошието също изпитвахме затруднения. Високите ни играчи Станислав Ваклинов и Николай Вангелов почти не се появиха на игрището. Джейсън Уошбърн се включи добре, но месеците без игра след възстановяването от контузията си оказват своето влияние.
С изключение на един мач от тези квалификации, отборът ни никога не бе в пълен състав. В последните двубои се отрази отсъствието на Павел Маринов и Чавдар Костов, а през сезона повлия и липсата на Дий Бост и Александър Везенков в някои от двубоите. Заради конфликта между ФИБА и Евролигата повечето отбори също играха без звездите си, така че това не бива да е оправдание. Баскетболистите стават заложници на една война и докато двете страни не се разберат, това само ще вреди на баскетбола.
Независимо от всичко, мъжкият национален отбор е приятен за гледане. Дори и когато играта им не върви, баскетболистите ни не се предават и не спират да се борят до последно. България няма НБА звезди като французите и руснаците и няма да е лесно да им се противопоставим. Това обаче, което ни прави силни, са колективът и отборният дух. Когато си оставил сърцето си на игрището, няма кой да ти се сърди. За това говори и увеличаващият се интерес към мъжкия национален отбор, а от обичта в детските очи по-ценна няма.
Недостатъци винаги ще има. Дори и най-големите в спорта правят грешки, но по-важното е да се поучат от тях. Когато това стане, рано или късно резултатите ще дойдат. В следващия етап от квалификациите тимът ни ще има за съперници Франция, Русия и Босна и Херцеговина. Първият ни мач е на 13 септември срещу „петлите“ у дома, а залата трябва да е пълна – не защото идва Франция, а защото играе България!
Харесайте BGbasket.com във Facebook
Следвайте BGbasket.com в Instagram
Абонирате за канала ни в
Тагове: Световно първенство 2019, България
Георги Младенов: Не можем да бъдем мачкани през цялото време, уважението е нула
23-04-2024Не мога да плащам с нервите си за хобито на други хора, каза треньорът на Миньор