Георги Глушков: В България стените не помагат, трябва сами да си помогнем (Част III)

Президентът на Българската федерация по баскетбол Георги Глушков говори пред basketball.bg, като обърна внимание на изискванията към Треньорската комисия и предстоящите проекти и събития. Не подмина да коментира и подрастващите.

Какъв е Вашият анализ за 2018 година при подрастващите?
Всяка година имаме много събития за подрастващи. Може би за втора или трета година отделяме повече внимание на тези, които са под 16 години, защото установихме, че има една пропаст между 13 и 16 години, където нямаме опорни точки да се сравняваме с другите. За 12-годинши момчета имаме един турнир, който всяка година прави БУБА Баскет. След което чак на 15-16 години виждаме колко сме назад и нещо не върви. Затова през тази година имахме много събития за 14-годишни, имахме проект с ФИБА, Турция, Македония, Косово и Румъния, организирахме турнир в София за 14-годишни. Казвахме, че сме зле с женската част, а бихме Турция с 20 точки. Не разбирам дали е въпрос на набор.

В неделя завърши турнирът на Регионите – 4 региона, най-талантливите деца. Един турнир, в който трябваше да видим с какво разполагаме от набор 2006 момчета и момичета. В три дни имаше много емоции. Турнирът от гледна точка на емоцията беше много силен, с присъствие на родители, треньорски амбиции. Изпълнихме целта, записахме мачовете. Но не успяхме да видим духа на това събитие, а именно да видим най-добрите деца, да ги пуснем да играят в спокойна обстановка, да дадем шанс на всички да играят, независимо от победата, защото те са бъдещето. Ще има още такива събития. Започнали сме от 13, 14, 15, 16 години при подрастващите, защото смятам, че това е чувствителната възраст, след която в българския баскетбол чувствително изоставаме и нашата сверка на 16 години вече е доста късно да правим корекции. И това се случва въпреки, че в последните години хвърлихме много финансови усилия, за да осигурим 40 дни лагери на всички национални отбори подрастващи с оглед по-добри класирания, да догоним изоставания.

Трябва да се работи през цялата година и да има мониторинг на всички деца, да знаем къде сме във всеки един момент, колко и как изоставаме. Тази година имахме доста сверки. В Словения ходиха два отбора за 14-годишни, бяха неуверени, после добиха увереност. Тук се върнаха и спечелиха. Това ще допринесе много за по-доброто представяне, за вдигане на нивото, а и за ориентация на треньорите да знаят ние къде сме всъщност. Защото много треньори се изредиха в България начело на различни национални отбори. Като интелигентни хора трябва да знаем къде грешим. Най-лесно е да кажем, че федерацията е виновна. Всеки си поема вината.

Споменахте треньорите. През 2018 г. започна работа и нова Треньорска комисия. Какво очаквате от нея?
Новата треньорска комисия има представители на доста опитни треньори. Понеже повечето ни треньори са по-млади, с по-малко опит, аз се надявам по-опитните да обхванат програмата за националните селекции, да могат да я координират, да има дискусии между млади и стари. Аз съм сигурен, че младите могат да научат нещо от по-опитните си колеги. Защото все още нямаме млад треньор, който да работи в чужбина и да е стигнал някакво ниво. Все още всеки се води от нашето ниво тук. От тази комисия очаквам доста неща да се случат, особено в методичен план.

Вярно е, че имаме самочувствие, че сме много комбинативни. Само че баскетболът на игрището без обем от работа нещата не са такива, каквито ни се искат. Може би трябва да насочим усилия в този смисъл да ги подобрим.
Тук всяка буква, всеки полузаслон е проблем. Аз не смятам, че тези дреболии са ни проблем, а работата, която трябва да се извърши по време на годината, трябва да бъде качествена. Разбирам също, че за да се развива един отбор, трябва да има доста равностойно ниво. Не може двама души да са на високо ниво, другите да са на посредствено и отборът да върви напред. Случва се точно обратното, посредствените дърпат по-добрите назад. В тази връзка, опитахме се да отделим по-добрите в първа дивизия, т.е. елитна група, за да могат да играят по-смислени мачове, да има конкуренция, борба. Треньорите, в една такава конкурентна обстановка, да могат да се развиват. Може би в бъдеще ще ги направим три нивата, за да подобрим нещата. Но пътят е този. Аз не виждам как, без обем на работа и без една такава програма, която да бъде координирана, да се знае къде изоставаме и какво правим, а само с административни промени на правилника, на наредбите, дали да играем тук зона или там да играем лична преса с капани, можем да повишим нивото.

Треньорската комисия има сериозна задача. Всеки месец ще има събирания да обсъждат проблемите. Ще имат регионални представители на треньорската комисия, ще се срещат с треньорите, за да обсъждат на място, т.е. ние отиваме при треньорите, а не те да идват при треньорската комисия. Комисията отива при тях, за да обсъждат проблемите, които тя е забелязала и да търсят решение всички заедно, което за мен е хубаво и продуктивно.

Да се върнем към националните отбори при подрастващите. Доволен ли сте от видяното през лятото?
В мъжката част сме много близко. Показваме някакви опити, характер, това ни е нивото. 7-о място при младежите. За пръв път от много години успяхме да сме един от първите отбори по защита. Защото предишни години бяхме последни по защита, т.е. най-много точки ни бяха вкарали и най-много грешки. Сега поне по тези показатели сме едни от първите – най-малко грешки и най-малко вкарани точки. Въпросът е, че трябва да вкарваме повече, това е задача при подрастващите момичета, 16-годишни, 18-годишни, 20-годишните. В бъдеще по-голямо внимание ще обръщаме на 13-, 14-, 15-годишните, които трябва да бъдат на ниво и готови за първенствата си на 16 години, за да не догонваме после непостижими разлики. Защото не можеш за едно лято да догониш нещо, което не си правил никога. Тази година участвахме в много събития. Сега, през декември, предстоят Балканиади за 6 отбора. През януари 16-годишните момичета ще пътуват за Гърция. Така че програмата е много наситена, те непрекъснато ще имат сверка, непрекъснато ще се проверяват с някой. Като паднем, трябва да получим импулс, енергия да искаме да станем по-добри, да видим нещо, което не сме направили и да го направим.

През изтичащата година проведохме Европейско първенство за 20-годишни мъже в София, с много отбори, в три зали. Догодина също ще бъдем домакини. И ни се иска да раздвижим женската част. В България стените не помагат, така че ние трябва да си помогнем. Отборът ни започва подготовка на практика още от сега, декември. Програмата е сериозна.

За втора година бе събран и национален отбор по баскетбол на колички. Този проект ще продължи ли?
Това е инициатива на федерацията. Проведохме първенство с пет отбора, турнир за Купата на България и международни участия, едно от което не беше програмирано. Работим с много голям ентусиазъм, успяхме и две победи да имаме, което дава надежда. Догодина ще има по-интересна програма, има европейско първенство, на което искаме да участваме.

Какво очаквате от 2019 година?
Доста говорихме какво е минало. Мисля, че ни предстои нова тежка година, натоварена определено. Говорим за подрастващите, за усилията, които трябва да положим, за да финансираме всички тези мероприятия и инициативи, които трябва да се случат с 12, 13, 14, 16, 18, 20-годишни момичета и момчета. Мъжкият и женският национални отбори имат фиксирана програма и там е ясно какво предстои. Мъжкият отбор ще приключи през февруари тази квалификация, която смятам, че беше много позитивна за нас, защото ни даде възможност да се срещнем с много силни отбори, да премерим сили.
Имаме отново честта да сме домакини на Европейско първенство, за което трябва да се готвим. Трябва да работим и за провеждането на турнирите за Купите на България.

Наред с всичко това през 2019 г. ще трябва да отбележим 100-ната годишнина от появата на организирания баскетбол в България. Това е много сериозна годишнина. Трябва да подготвим документ, с който да определим как ще бъде отбелязана 100-годишнината. Има много идеи. 90-годишнината беше отпразнувана в София с прием с много гости, почетоха ни много хора от ФИБА. Това е едно от нещата, които могат да се случат. Но аз смятам, че ще е недостатъчно. 100-годишнината е голямо събитие за нас. В България има много центрове, които развиват баскетбола още от началото му в нашите земи. Така че смятам, че трябва да организирам събития в тези градове със съдействието на местните клубове и общини. Искам през 2019 г. да прехвърлим страниците отзад напред, да си спомним. Трябва да отбележим и почетем най-добрите. Няма да прекъснем традицията и ще направим анкети за най-добрите състезатели през десетилетието. Може би трябва да направим нещо като 100-годишник, който да събере паметни моменти. Но по-конкретни идеи и решения ще има през януари.

Стандартни за това време на годината са пожеланията. Какво е Вашето пожелание за 2019 година?
Нека завършим 2018 година спокойно и ведро. Останаха малко състезания на националните отбори. Не сме в напрегната фаза. Два български отбора продължават в следващата фаза на ФИБА Къп. Надявам се поне един от тях да продължи напред.
За следващата година си пожелавам да сме здрави, упорити, толерантни един към друг и с поглед към голямата снимка на българския баскетбол. Стогодишен. Това е малко символично пожелание, защото последните години се вглеждаме повече в малките, личните портрети. А днес, на прага на стогодишнината на баскетбола в България, сме задължени и трябва повече да гледаме голямата снимка на баскетбола и там да се видим. Ако успеем да постигнем това, ще имаме успех.