Новините са добри, но за колко дълго?!

Минаха няколко дни от края на финалния турнир за девойки U19, и е време за малко размисли.

В действителност, турнирът премина с толкова много емоции, и негативни, и положителни, че бе нормално да изтощи психически всеки, присъствал на него и вложил нещо от себе си там.

Извън емоциите обаче, има няколко открояващи се и много съществени неща, които трябва да види баскетболна България.
Първо, и никак не-маловажно, Sportmedia.tv, BGbasket.com и Viasport.bg отчетоха огромен интерес към турнира, което само по себе си следва да води и съм сериозен интерес към женския баскетбол като цяло. Зала "Триадица" вече няколко пъти този сезон бе пълна за женски мачове, а сега - и за девойките. Позитивна вест номер 1.

Втората положителна новина - независимо от качествата на състезателките, отборите бяха много подготвени за финалите.

Наистина впечатляващо подготвени - и физически, и тактически, а и психологически дори. Някои от отборите, като Шампион 2006 и Монтана 2003 играха баскетбола на женско ниво, докато други, макар и още по детски, също бяха напълно и изцяло готови за случващото се.

Само за сравнение, пристигнах на тези финали от Купата на БФБ за момчетата в същата възраст, където и четирите участника чисто и просто бяха неподготвени за турнира - едните психологически, другите физически, третите направо си бяха на друго място.

Без значение, отново към девойките, защото те си го заслужиха - пълното право да играят пред пълна зала и да получат похвали.

Шампионът Шампион 2006 оползотвори най-добре наученото през сезона при жените и игра фантастичен баскетбол и доказа твърдото си място като един от лидерите в развиване на момичета в България. За съжаление, ядрото от баскетболистки 2000-а година вече тръгва по своя път, а както разбрахме, за някои от тези момичета пътят не е баскетболен. Впечатляващата Деница Петрова и пълната с потенциал Микаела Дамянова обаче все още ни дават надежда.

За Септември ще говорим тепърва, тъй като предстои да гледаме почти същите момичета и в първенството U16, защото да - те играха финал, но все още са много, много мънички и бъдещето е пред тях.

За това, което Левски направи, с ужасния редовен сезон и бронзовите медали в края, все още нямам думи. Герои, начело с треньора си Калина Попянкова.

Монтана 2003 завърши четвърти, но няма никакви причини да се ядосва от класирането. Това е първенство за подрастващи, а от видяното и показаното - тези момичета ще ги очакваме при жените. Ако това не стане, тогава вече ще има причина да се ядосваме всички, не само Петър Гергов. Много зряла игра и много сила от Михаела Кашанова, Валентина Горанова, Йоана Иванова и Йоана Младенова. Със сигурност Габриела Ангелова липсваше на този състав, който догодина пак ще се цели в златото.

На оставащите места - Берое Стара Загора и Славия могат да се сърдят само на себе си, че останаха извън четворката, но им липсваше точно това, което показаха по-предно класираните - зрялост, а на Берое и малко ръст. Иначе и те бяха отлично подготвени.

Обезкървеният в последния сезон Черно море Одесос хвърли много сили, но просто не разполагаше с нужното в този турнир, докато Доростол отново показа, че в Силистра вадят кадри. Двете им високи момичета Елисавета Василева и Бояна Събчева обаче са 2000-а година и оттук-нататък им е нужда база за развитие, ако естествено се виждат още в баскетбола.

В заключение, има момичета за един цял отбор, за които това бе последен турнир при подрастващите. През изминалия сезон много състави дадоха шанс на млади баскетболистки, но дали това е пътят, и колко качество има в този си вид женското първенство, трябва да го мислят ръководителите. Момичетата имат в себе си зрънцето потенциал, но имат ли с кого да се сравнят? Новините от финалите бяха добри, но за колко дълго?!

Иначе пътят навън е винаги открит...