Сърца на шампиони

Всички са чували легендите за златното поколение на Балкан, спечелило три поредни титли и купи на страната в края на 80-те. След точно 30 години пауза Ботевград отново има своите шампиони. Мъжкият отбор на Балкан триумфира с титлата в Националната баскетболна лига, след като на финала се наложи над миналогодишния носител на трофея Левски Лукойл с 3-1 победи.

За да е още по-емоционален моментът, „зелените“ завоюваха отличието пред собствена публика. За първи път у дома. Там, където и стените помагат. Когато „Арена Ботевград“ бе построена, мнозина изразиха опасения, че заради по-големия капацитет, в нея няма да може да се получи същата атмосфера като в старата зала „Балкан“, вече носеща името на легендата на клуба Георги Христов. А там, както знаем, беше ад за всеки съперник.  Те обаче грешаха. Близо 3000 души напълниха залата още преди началото на четвъртия мач, създадоха невероятна атмосфера и преживяха заедно с отбора си всяка емоция по трудния път до върха. Няма как това да се опише, просто трябва да се види.

Точното време

Балкан имаше доста колебания през този сезон, въпреки че още от началото обяви амбициите си за шампионска титла. На фона на невероятното представяне във ФИБА Къп, където достигна осминафиналите, отборът бе на приливи и отливи във вътрешното първенство, като не стигна далеч и в турнира за Купата. „Зелените“ загубиха и трите си мача срещу Левски Лукойл в НБЛ преди плейофите, като нямаха и успех срещу Берое. Първата им победа срещу отбор от Топ 4 дойде едва през март срещу Рилски спортист, а всичко това им отреди третото място в редовния сезон.

Балкан обаче се събра и показа в точния момент на какво е способен. Именно тогава, когато наистина имаше значение. Резултатите през годината са важни, но не и предопределящи за края на сезона. Безспорно, Левски Лукойл бе фаворит за титлата и през тази година, като спечели Суперкупата и Купата на страната. Миналогодишният шампион показа най-стабилни изяви по време на редовния сезон и рано-рано си осигури първото място в него с едва две поражения и без нито едно у дома, като основните фигури в състава бяха именно българските състезатели. Левски Лукойл имаше всички предпоставки да спечели титлата , но както казваше Александър Тодоров – всичко се решава през май…

Героите

Зад успеха на Балкан стоят много хора – както треньорите, така и всеки един, работил в този клуб. Тези обаче, които имаха последната дума, бяха баскетболистите на терена.

За разлика от Левски Лукойл, който беше единственият отбор, започнал и завършил сезона с един състав, на Балкан му беше малко по-трудно да намери баланса. Бъдещите шампиони се разделиха предсрочно с двама от чужденците в отбора – Брет Роузбъро и Танксли Ефианай, а в хода на сезона бяха привлечени Павлин Иванов, Алекс Гаврилович и ЛаМаркъс Рийд.

Повечето от играчите на Балкан трябваше да се справят с много премеждия и лични битки по пътя към мечтаната титла. Павлин Иванов беше без отбор в началото на сезона, тъй като се възстановяваше от контузия. В Ботевград обаче му протегнаха ръка, а той оправда доверието към себе си, като бързо се върна към познатата си форма.

Подобна бе и ситуацията с Брандън Браун, който също имаше тежка травма. И докато всички в България знаят добре за качествата на Павлин, американският гард бе непознат, а рискът с привличането му - голям. Именно Брандън обаче бе моторът в много от мачовете на Балкан през сезона. Той не се страхуваше да поеме отговорността и често вадеше кестените от огъня в напечените моменти, като един или два пъти е измъквал отбора, включително и във финала.

В решителната фаза от плейофите Балкан успя да се справи без един важен играч – Крис Минков, който получи травма. Със сигурност му е било тежко да гледа отстрани. Баскетболистът обаче призна, че ако това е била цената на златните медали, отново би го направил многократно. Всичко в името на отбора.

ЛаМаркъс Рийд, за когото това бе първа титла в кариерата, пристигна в Ботевград по средата на сезона, но бързо се вписа в отбора. Макар понякога да оставаше в сянка, усилията му в защита бяха незаменими.

Мирко Мулалич също дойде в Балкан със сериозна визитка зад гърба си, като големите очаквания определено натежаха. Той си знае през какви трудности е преминал този сезон, но накрая успя да спечели доверието на ботевградчани и стана любимец на много от тях.

Сезонът бе труден и за Павел Иванов. Преди няколко месеца той за малко да бъде освободен, което щеше да е голяма грешка. Титла се печели само със сърце, а неговото е огромно. Безграничната подкрепа на феновете доказа колко важен бе той за отбора.

Сърцатата игра и на Димитър Димитров също не остана незабелязана. Той изигра най-силния си мач именно в края на финалната серия, но през целия сезон бе от основните движещи фигури в ботевградския тим.

Освен него, стабилност в подкошието даде и Микейл Хопкинс. Американецът бе едно от попаденията на Балкан през този сезон, като се представи на ниво не само в нашето първенство, но и във ФИБА Къп. Силно игра и Алекс Гаврилович, който пристигна по средата на сезона, но бързо се вписа в колектива. Той прие и с усмивка прякора „Гаро“,  лепнат му от агитката заради прилика с един от феновете.

Здравко Христов бе единственият играч от шампионския състав, който е родом от Ботевград. Той най-добре осъзнава стойността на спечелената титла и винаги защитаваше с чест зеления екип. Имаше мачове, в които Румен Василев и Марин Маринов можеше да получат малко повече игрови минути, но ако се борят упорито за място на терена, рано или късно техният момент ще дойде, защото всеки от тях има качества.

Венцислав Петков бе един от малкото баскетболисти, останали от миналогодишния състав. Само за няколко месеца след идването си той успя да спечели симпатиите и безрезервната подкрепа на феновете – нещо, което в Ботевград не се дава толкова лесно. На следващата година той заслужено получи капитанската лента и се справи отлично с тази роля.

Приносът на всеки от тези баскетболисти бе различен. Това обаче няма никакво значение. Те успяха, защото бяха отбор.

Летвата е вдигната

Амбициите за новия сезон ще са по-големи, а очакванията – още повече. Балкан и преди се е борил за златните медали, но този път ще го прави от позицията на шампион, което носи своята тежест и отговорност.

В България всеки сезон отборите често сменят съставите си почти изцяло. Балкан също не бе изключение през тази година. Този път обаче ядрото трябва да се запази или поне колкото се може, по-голяма част от него. След силното представяне във ФИБА Къп само след няколко месеца за „зелените“ предстои стъпало нагоре – Шампионска лига. Несъмнено участието в нея ще е привлекателно за много играчи, но там конкуренцията ще е още по-жестока. Първо обаче трябва да се знае кой ще води отбора, защото той със сигурност ще има своя визия за селекцията.

Трябва и да се мисли в перспектива. В този шампионски отбор имаше само един състезател от Ботевград. Малките баскетболисти на Балкан спечелиха няколко титли през последните години от първенствата при подрастващите, а ако продължава да се работи в същия дух, бъдещето е обещаващо.

Традициите

Балкан направи невероятен сезон. Спор няма. Този успех обаче бе постигнат с цената на много труд, а „зелените“ изстрадаха своя път към върха. Преди точно десет години тимът отново бе шампион…, но в А група. След като бе спечелил сребърни медали през 2008 г., отборът бе изхвърлен във втората по сила дивизия. Една година по-късно Балкан отново се върна в елита – там, където му е мястото. Направи го по категоричен начин, като спечели всичките си срещи. Дори и в А група обаче, старата зала отново се пълнеше.

Феновете в Ботевград  понякога са твърде критични и емоционални, но живеят с тази игра. Те следваха отбора си навсякъде, дори и в Унгария. Невероятните хореографии, които видяхме през този сезон, пък бяха плод на работа в залата от 9 часа сутринта в дните на мачовете, а и преди тях. Всичко това остана скрито, но няма как да бъде подминато.

Ботевград дълго чакаше този триумф, а празненствата в залата и на площада няма как да не са развълнували поне малко всеки страничен наблюдател. Сълзите от щастие в детските очи говорят достатъчно. Любовта към този спорт там се предава от поколение на поколение. В това е смисълът, а не толкова в спечеления трофей. 30 години Балкан нямаше титла, но дори и тогава въздухът в Ботевград все така силно миришеше на баскетбол…