Разрушители на статуквото


Разрушители на статуквото
Шампионския парад в Торонто (сн. Gulliver/Getty Images)
23-06-2019 12:45 | Списание Икономист | BGbasket.com

Някак бе приемливо през годините НБА да се нарича американски баскетболен шампионат. До миналата седмица, когато стана наложително да се припомни, че пълното име на лигата е Национална баскетболна асоциация на САЩ и Канада. Страната, която е част от асоциацията от 1995 година, има един отбор в надпреварата и той миналата седмица спечели титлата. Торонто Раптърс влезе в историята като първия канадски отбор, правил това, надигравайки във финала с 4-2 победи доминиращия през последните години отбор на Голдън Стейт Уориърс, смятан отново за фаворит. По-рано България също се сдоби с нов шампион при мъжете – Балкан Ботевград.

 

И докато чисто баскетболно сравненията между НБА и българската НБЛ са нелепи, обзорът на сезона идва с общото между тях – това, че шампионите им направиха нещо, което раздвижва феновете и покачва интереса – разчупването на статуквото.

 

Раптърс завърши втори в Източната конференция и общо в лигата през редовния сезон с 58 победи и 24 загуби. Във финала на конференцията той победи лидера Милуоки Бъкс с 4-2 в серията, за да стигне до финала с първенеца на запад Голдън Стейт Уориърс – шампион през три от последните четири сезона.

 

Торонто имаше домакинското предимство и първите два мача бяха в Канада, като отборите спечелиха по един. Динозаврите обаче направиха ключови стъпки с две победи на чужд терен в Оукланд и поведоха с 3-1, прибирайки се у дома за мач №5. Уориърс едва оцеляха в него и се приближиха на победа, но в шестия мач Торонто сложи край на сезона след третата си победа като гост в серията.

 

Разбира се, за да станеш шампион, се нуждаеш от голям лидер, какъвто е звездата на Раптърс Кауай Ленърд. След много драма и коментари той в крайна сметка премина от Сан Антонио в Торонто, а Димар Дирозан стана част от Шпорите. Ленърд направи феноменално представяне в плейофите и изведе отбора си до титлата. Той имаше ключова роля в опазването на най-добрия играч в лигата Янис Андетокумпо в четирите мача от серията срещу Милуоки, които отборът спечели. Също така Ленърд имаше средно по над 30 точки на мач в плейофите, вкарвайки общо 732 – единствените по-добри постижения в историята са на Леброн Джеймс (748) през 2018 и Майкъл Джордан (759) през 1992. Времето е доказало, че всеки лидер има нужда от играчи около себе си, които да подсилват играта му и да попълват пропуските в нея. Именно такива има в „Торонто“ и комбинацията между Ленърд и Кайл Лаури, Марк Гасол, Паскал Сиакам и Дани Грийн се оказа успешна.

 

 

Отричащите успеха

Много хора биха казали, че ако ги нямаше съпътстващите обстоятелства около отбора на Голдън Стейт, ситуацията щеше да бъде по-различна. Една от звездите на отбора Кевин Дюрант пропусна първите четири мача от финалната серия заради контузия в прасеца, след което скъса ахилесовото си сухожилие при завръщането си в игра в мач №5. Освен това в шестия мач, в който Воините имаха шанс за изравняване на серията, при опит за забивка Клей Томпсън контузи тежко коляното си и напусна терена.

 

Едва ли има трезвомислещ човек, който може да игнорира огромния ефект, който тези контузии имат върху играта на отбора, и да не си мисли какво би се случило, ако ги нямаше. Прекалено голямото съсредоточаване върху тези факти обаче обезценява постигнатото от Торонто през изминалия сезон. Отборът, воден от треньора си Ник Нърс, претърпя сериозно развитие след предприемането на премерени рискове, резултатите от които доведоха до шампионската титла. Нърс опитваше с различни елементи на играта, за да стигне до оптималното представяне и ефективност на отбора си – той променяше типа защита, успя да ограничи суперзвездата на Голдън Стейт Стеф Къри, експериментира със стартовата петица. Самият старши треньор на Голдън Стейт Стив Кър призна след серията: „Те са достойни шампиони“.

 

Истинският глобален отбор

Победителите във водещите четири спорта в САЩ често наричат себе си „световни шампиони“. В годината, в която за първи път канадски, а не американски отбор е шампион на НБА, тези думи може да се окажат много верни. Членовете на отбора идват от всички краища на света. Президентът Масай Уджири е роден в Англия и отраснал в Нигерия. Серж Ибака е от Конго и има испанско гражданство. Марк Гасол ще играе отново за испанския отбор на световното първенство през лятото. Треньорът Ник Нърс спечели първата титла в кариерата си във Великобритания, откъдето е и резервата О Джи Онуноби. Паскал Сиакам е от Камерун. Дори суперфенът на отбора – Нав Бхатия – е от Индия. И в годините, в които ръководителите на НБА искат да направят продукта си по-разпространен глобално от всякога, имаме многообразния шампион на асоциацията – истински глобален отбор. В клуба има и служители от още части на света – Шотландия, Франция, Германия, Италия, Австралия, Израел, разбира се, и от Торонто.  

 

Междувременно цифрите също говорят за популярността на Раптърс и НБА извън САЩ. От асоциацията обявиха, че 56% от канадското население е гледало поне част от финалите в НБА. Освен това общата аудитория на финалите тази година е била с 11% повече от тази през миналата, когато за титлата играха Голдън Стейт и Кливланд. Шестият мач от серията е бил най-гледаният от НБА в историята на канадската телевизия – рекорд, подобрен няколко пъти по време на плейофите тази пролет. Онлайн продажбите на артикули в официалните портали на НБА са счупили рекордите в деня след спечелването на титлата, подобрявайки предишната върхова стойност (когато Кливланд победи Голдън Стейт през 2016) с над 80%, и са били с над 100% в сравнение с миналогодишните, когато Голдън Стейт стана шампион.

 

 

30 години по-късно... в Ботевград

Ден преди началото на финалната серия в НБА завърши сезонът в българския шампионат. В него също имаше неочакван шампион, което раздвижи статуквото. Балкан спечели титлата след 30 години пауза, като за последният път това се случи през далечната 1989 година.  Но тоталната доминация на отбора, спонсориран от компанията Лукойл през последните 15 години автоматично го прави фаворит срещу всеки. Затова ботевградчани сюрпризираха баскетболната общност с резултат 3-1 във финалната серия, затваряйки я пред пълната „Арена Ботевград“. В първите два мача в София отборите си размениха по една победа, след което ботевградчани взеха и двата сблъсъка пред собствените си фенове, възползвайки се от отнетото от съперника домакинско предимство.

 

Съперничеството между Балкан и Левски Лукойл беше основното случващо се в българското баскетболно първенство през последните два сезона. След като столичани станаха първи през 2018 г., след много скандали и емоция, тази година ботевградският отбор спечели финалната серия.

Всъщност равносметката от всички мачове, които отборите изиграха помежду си през сезона, е 6-5 победи в полза на Левски Лукойл. По-важните обаче бяха за Балкан – тези във финалната серия, а тимът също завърши по-напред и в европейския турнир, в който двата отбора участваха – ФИБА къп. Ботевградчани стигнаха до осминафиналите, докато Левски Лукойл отпадна по-рано.

 

Резултатът от разчупването на статуквото в повечето случаи е добър – в съответното първенство се създава усещане за непредопределеност, което винаги е добро за интереса към него, неутралните фенове на играта най-често са склонни да подкрепят аутсайдера в сблъсъка с големия фаворит, защото е по-интересно. Отборите, както и самият спорт, се развиват и трупат нови почитатели. През сезон 2018/2019 видяхме двама разрушители на статуквото – един в най-великата баскетболна лига на планетата, а друг – на родна земя. Дано тези разрушители помогнат за изграждане на по-голям интерес към баскетбола и по-силна баскетболна общност у нас.

 

__________________

 

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

Следвайте BGbasket.com в Twitter

 

Следвайте BGbasket.com в Instagram


Коментари
Други новини