Георги Глушков с ретроспекция на изминаващата 2019-а година


Георги Глушков с ретроспекция на изминаващата 2019-а година
(сн. BGbasket.com)
23-12-2019 12:09 | basketball.bg

Мнението на президента на БФ Баскетбол Георги Глушков за изминаващата 2019-а година, пред официалния сайт на федерацията. Публикуваме го без редакторска намеса.

 

Г-н Глушков, изпращаме 2019 г. след дни, каква бе тя за българския баскетбол според Вас?

 

Изпращаме една специална година. Специална по две причини. Първата е, че през 2019 г. се навършиха 100 години организиран баскетбол в България. Вече 100 години в България има състезания по баскетбол, всякакъв вид. Втората причина е по-специална, защото смятам, че през 2019 г. показахме лек напредък, който ни прави ентусиасти за 2020 г. Това са двете важни неща, които мога да кажа в този момент.

 

Покрай честването на 100-годишния юбилей 2019 година бе повече от натоварена…

 

На тази 100-годишнина се опитахме да си спомним за лица, отбори, личности и събития през тези 100 години... Спомнихме си ги с вярата, че баскетболът е с много важна история. Малко федерации могат да се похвалят с такава дълга и богата история и с надеждата в бъдеще да има повече събития, които да ни правят горди, за които да си спомнят следващите поколения.

Ако погледнем назад във времето, ние сме членове на международната федерация от много години, има само 7 държави в света с членство, по-дълго от нашето. Имаме успехи. В последните години сме активни във всяка една област. Имаме проекти за подрастващи, които са свързани с ФИБА и с ЕС. Правим и други проекти, които са свързани с държави, които не са в ЕС. Всяка година имаме събития от такъв ранг със съдействието на ФИБА и под тяхно ръководство - европейски първенства. Така че ние в тези години се утвърдихме като един надежден партньор, който успява да работи по стандартите, които ФИБА иска да вижда. Това е хубаво за нас и можем да бъдем горди, че по стандарти на организация на събития сме на добро ниво. Трябва вече да започнем да говорим и за другите ни стандарти.

 

Стандарти като представянето на националния отбор за жени до 20 години…?

 

През 2019 г. преживяхме събития, които ни вдъхновиха. 20-годишните момичета, които успяха да се наложат убедително, да спечелят участие в А дивизия, което не бяхме постигали доста време. Но не толкова важен е фактът, че го постигнахме, колкото начина, който беше категоричен. Затова ние сме убедени, че това е пътят, трябва да дадем възможност. Тук има много противници на факта, че не даваме възможност на чуждестранни състезателки да се състезават в нашето женско първенство. Но причината за това е, че искаме да развием нашите момичета с това, което имаме. Аз лично смятам, че нашите момичета имаха възможност да играят на добро ниво и затова получиха развитие. Тази тема е много дълга и много спорна, но за нас това е пътят в момента, за да дадем възможност на нашите момичета да получат този шанс да се развият и да вдигнем нивото на женския баскетбол, защото доста години липсваха резултати.

Самочувствие даде начинът, по който го направиха – с убедително класиране. Това беше важно за момичетата, защото те почувстваха, че могат и са добри. И срещу добри и класни отбори успяха да постигнат. Аз смятам, че това им даде това самочувствие и сега те са вдъхновени. Успехът е хубаво нещо, защото той те кара да сънуваш и да мислиш за по-хубави неща. Това е, което ние искаме – да започнат да сънуват, че стават още по-добри. Защото това ще ги накара да дадат всичко от себе си и да го постигнат. Затова е важно не самото класиране като такова, то е важно за нас. За тях е важно да покажат, че могат да са добри и това да ги вдъхнови да постигат. Те, като млади хора, със сигурност мечтаят да станат още по-добри състезателки. Това ще ги накара и в тренировки да слушат треньорите, за да разберат всичко и да го постигнат. Това е много важно за мен, то е малка подробност между класиране и можене, но вдъхновението може да даде този резултат, който на нас много ни се иска.

Момичетата получиха награда, която не е от мен, аз съм субективен. Те получиха оценка от хора от българския спорт. 20-годишните не са направили впечатление само на мен, а и на тези хора, които оценяват по някакъв начин спорта. Затова те получиха този спортен Икар и попаднаха в топ 5 на отборите в България, което е важно и стимулиращо за тях. Но аз смятам, че е стимулиращо и за тези, които са под тях. След като могат едни, би трябвало да могат всички. Трябва да получат това вдъхновение. То е такава сила, която ако е подхранена от правилно обучение от треньорите, от обстановката, дава резултати. Ние го знаем, в другите държави е така.

 

Като че ли това вдъхновение вече се усеща и в женския национален отбор?

 

Да, момичетата започнаха добре новата кампания. Играха вдъхновено и показаха, че вървим в добра посока. Но показаха и някои неща, в които изоставаме. И е хубаво, че ги видяха не само тези, които стоят на трибуната, специалистите, видяха ги и самите състезателки. Беше доста показателно, загубихме с малко и видяхме къде трябва да се развиваме. Треньорите го видяха и смятам, че без да крещим и да викаме, видяхме това нещо, тези наши слабости. Това пак говори за детайли в играта, детайли в обучението на състезателките, които в крайна сметка дадоха едно предимство на отбора на Словения, който, с минимална преднина, но ни победи. Така че аз мятам, че пътят е правилен, трябва да се ориентираме и за тези неща, в които сме изостанали, бързо да вземем мерки. Защото вече ги знаем.

 

На фона на казаното вътрешното първенство все още е лишено от по-сериозна конкуренция…

 

Женското ни първенство е такова. Покрай двата отбора – Монтана 2003 и Берое Стара Загора, растат и по-млади състезателки. Но двата споменати тима играят и на един международен форум.

Като цяло и в шампионата се вижда, че имаме напредък в начина, по който играем, но също така ни се показват и слабости, които трябва да успеем да асимилираме мисловно и да влезем в крак как и какво обучаваме. Това е разковничето за всичко. Защото е ясно, че през летния период треньори и играчи не могат да наваксат това, което са загубили. Трябва да направим така, че през дългия период през годината, когато са в отборите, с треньорите си, да се вдигне стандартът на състезателките. Защото е естествено през лятото, когато дойдат в националния отбор, да има повече конкуренция между тях и на международното поле да срещнат по-добри състезатели. Там стандартът е вдигнат доста. Трябва да вдигнем нашия, за да можем да се доближим, това трябва да правим. Защото е ясно, че без да вдигнем вътрешния си стандарт, няма как да вдигнем и външния. Това е задължително. Ясно е, че сме малка държава, не можем да имаме стандарта на Франция, Италия, Испания. Това е 100% сигурно, защото те са първата тройка и в мъжко, и в женско направление при подрастващи и при мъже. А Испания е и световен шампион при мъжете. Но трябва да търсим начин да вдигнем стандарта в България сами.

 

През годината се наложи да поемете и управлението на НБЛ. Сезонът завърши, а и новият започна без сътресения. Забелязва се обаче, че този сезон в отборите и на терена се появиха много млади български играчи. Това криза в клубния ни баскетбол ли е, или клубовете най-накрая започнаха да гледат повече към родните момчета?

 

Аз мечтая за такава криза, че да започнат талантливите ни млади момчета на 16, 17, 18 години да започнат да получават повече шанс и да преглъщаме грешките им на млади хора, които искат да се учат, за да могат да израснат по-бързо. Защото в момента точно там е тази възраст, в която изоставаме, там другите ни изпреварват. Затова участието на тези момчета в по-сериозни състезания на по-високо ниво им дава по-голям шанс.

Но и те трябва да го използват, не трябва да чакат някой да ги настани на удобна позиция, те трябва да си я искат. Досега чакаха треньорът да ги пусне, а трябва те да искат, да му покажат, че могат. А не трябва да го чакат, а когато той ги пусне, да са под очакванията му и той да спре да ги пуска. И тогава най-лесно е да кажат, че треньорът е виновен. Обратното е - треньорът трябва да те хареса, да те пусне и да ти дава шанс. Треньорът трябва да те хареса, преди да започне да те пуска.

Засега е мирно българското първенство (НБЛ), има 4-5 отбора, които играят, има оспорвани срещи. Надявам се през втората част на първенството да стане още по-оспорвано, защото има и турнир за Купата на България. Всеки иска да има добро класиране, а турнирът за Купата на България е нова възможност, друга система. Ще дойдат плейофите и се надявам някой от отборите, които са допуснали слабости в селекцията, да я поправят, и с Новата година да имат подобрени състави, за да стане още по-интересно.

В същото време се надявам нашите етични стандарти да се подобряват заедно със спортно-техническите, защото и това е важно. Защото крайната оценка я дават хората и аз мисля, че тук е времето да си кажем, че не е нужно да имаме само високи спортно-технически стандарти. За да дойдат хората в залата и да се радват на продукта баскетбол, трябва да има и високи етични стандарти между клубове и съдии, между състезатели и треньори, между федерация и всички, които участват в процеса. Трябва да вдигнем етичните стандарти, за да могат хората, като дойдат в залата, да гледат баскетбол и това, което се случва на игрището, да им харесва, да няма такива неща, които да помрачават баскетболната ни радост. Това, което аз си пожелавам за Новата година, е заедно със спортно-техническото ни израстване да вдигнем нивото и на нашите етични стандарти за подрастващи и за мъже. Това ще ни помогне публиката да оцени до голяма степен това, което правим.

 

НБЛ вече е с 10 отбора. Имаше обаче отлив на желаещите да участват в А група…

 

Засега има известен отлив и това е тенденция в последните години и в женската, и в мъжката част. Идеята е във Втора дивизия да играят 16-17-годишните, които имат качества, от които се очаква да направят този скок на 18-19 години. Т.е. като станат на 18 години, трябва да имат някаква готовност, да влязат подготвени в Първа дивизия, треньорите да ги харесват, за да могат да ги вземат. Защото на този етап те казват, че не са подготвени, което до известна степен е вярно и аз не мога да се сърдя на треньорите. Те искат състезатели с определени качества, за да могат да включат както в тренировки, така и в състезания, а не да ги налагат изкуствено.

Трябва да е спонтанно това нещо, не можем административно да ги караме да го правят. Но ще бъде хубаво в тази Втора дивизия да има определено ниво, за да могат младите да имат възможност да се развиват. Дано догодина да бъде по-интересно.

Същевременно с това имаме Аматьорска лига, където отиват много млади състезатели, които нямат възможност да играят. Играят с по-големи, с по-опитни съперници, и се получава конкуренцията, която я няма в нашето първенство. А в тази лига има много нагъсто отбори и им се дава възможност с малко средства да участват и да играят. Транспортните разходи са много голямо перо, а ако има повече отбори, те ще се намалят. Това също е важно.

 

Освен честванията на юбилея 100 години организиран баскетбол в България, годината бе доста натоварена в организационен план с двете домакинства на Европейски първенства. Каква е Вашата оценка?

 

Всяка година се опитваме да надграждаме по нещо. 2019 г. беше изпълнена с много събития. Опитахме се по места, клубове и градове с важна баскетболна история да почетем хора, личности, да си спомним тяхната история, да дадем импулс, защото е емоционално да си спомниш за неща, които са се случвали, важни и интересни. Заедно с това за първи успяхме да се преборим за домакинство на европейско първенство на баскетбол на колички. От няколко години има Държавно първенство в този спорт, което за нас е важно, а също и за тези, които са много важна част с тяхната история и с тяхното желание да покажат, че и те могат. И видяхме, че могат и вдъхновиха доста хора, залата беше пълна. Накараха много хора да преоценят това, което имат. Дори и в неравностойно положение те показаха радост от спорта и можене, и сърце. Дадоха много важен импулс. На мен ми се наложи да направя преоценка, като гледах на игрището не само нашите отбори, но и другите - преоценка на всичко, което вършим и имаме. Видях, че трябва да искаме повече, но това става със сърце и много работа. Корпорация „Развитие“ направи филм за нашия отбор, който също беше много емоционален и поучителен за много хора. Това, което имаме, трябва да го оценяваме и да искаме малко повече, за да се подобряваме. Обаче трябва да го искаме първо от себе си. Не от другите, първо от себе си. Защото ние обичаме да бъдем взискателни изключително много към околните, а към себе си - по-малко. Така че ние вървим напред - много състезания, много събития.

 

Път напред ли е приетата от Общото събрание Национална програма за развитие на българския баскетбол 2020 – 2023 г.?

 

Положихме усилия заедно с Виктор Кирков и направихме програма, която е доста сериозна. Тази програма е доста амбициозна и ще ни даде нужния импулс. Защото това, което сме разписали и е одобрено и от Общото събрание, би трябвало да извади всички, които участват в процеса, не само федерацията, от зоната на комфорта, за да се подобрим. Това е есенцията на програмата. В нея има дати и числа, има помощни елементи, но есенцията е, че трябва да излезем от собствения си комфорт, за да се подобрим.

Получихме сериозни коментари за тази програма, въпреки че имаше доста време за осмисляне. Да се надяваме, че всички са тотално съгласни с нея. Една такава програма не изисква само консенсус, ами и споделеност – да го разбираш и да го искаш. Така че аз се надявам, че тази програма ще бъде споделена от голяма част от тези, които участваме в процеса, тя ще бъде успешна. Ако ли не, ще ни бъде много трудно, но ще ни бъде трудно и после да се оправдаваме. Така че излизаме от зоната на комфорта, защото не предвиждаме опция да не я изпълним. Тя важи за всички, не е само за тези, които работят във федерацията, а за целия баскетбол – баскетбол на колички, 3х3, 5х5, треньори, състезатели, съдии. Абсолютно всички са засегнати, дори структурата на федерацията, която ще се промени с включването на още професионални фигури, които да помогнат за израстването на баскетбола. Няма хора, които участват в процеса, които да останат на сянка. Всички заедно трябва да я изпълним по един или по друг начин.

 

Кое според вас бе баскетболното събитие на 2019 г.?

 

Всяка нещо през тази година беше важно. Видяхме на церемонията за честването на 100 години баскетбол, че нашият труд бива оценен. Това, че присъстваха ръководителите на световната и европейската федерация по баскетбол е достойна оценка на нашия труд. Участието и класирането при 20-годишните жени, а също - и мъже, също не трябва да го пренебрегваме, коства много. Мислено е, искано е, с труд е постигнато, не сме получили нищо даром.

 

(Очаквайте продължение)

 

 

 


Абонирай се за канала на СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

Следвайте BGbasket.com в Instagram


Тагове: 100 години баскетбол,
BGbasket.com има нужда от Вас, за да продължи да съществува

Подкрепете BGbasket.com


Коментари
Други новини