Хронологията на велика кариера: Дейвид Стърн


Хронологията на велика кариера: Дейвид Стърн
02-01-2020 19:25 | BGbasket.com

Баскетболът дължи възхода си на своите играчи - забивки, чадъри, тройки и дори пропуски - но също така и на един човек - Дейвид Стърн. За своите почти пет десетилетия в организацията на НБА, той изведе заспалата лига до почти несравнима по мащаби глобална и културна мощ.

 

Историята на НБА е историята на Дейвид Стърн.

 

Свободни агенти и таван на заплати (1976 и 1983)

 

След завършването на юридическия факултет в Колумбия, Стърн става част от голяма правна кантора, която движи делата на НБА - ProskauerRoseGoetz & Mendelsohn. Привлича общественото внимание с работата си по дело на Оскар Робъртсън през 1976, след което се въвежда понятието свободен агент и четири отбора преминават от Американската баскетболна асоциация (АБА) към НБА.

 

Като вицепрезидент на НБА през 1983, той успява да прокара споделянето на приходите - играчите получават 53% от оборота, като е въведен и таван на заплати. Създаването на основите на това играчи и собственици да работят заедно, за да увеличават приходите става икономическа предпоставка за настоящата НБА и дава 15 години на спокойствие.

 

В началото, играчите не виждат в Стърн противник и уважават работата му в лигата.

 

 

Меджик срещу Бърд (1984, 1985, 1987, 1988) 

 

Когато Стърн е избран за заместник на Лари ОБрайън, на 1 февруари 1984, НБА не е в добро състояние. Голямото решение на Стърн е да започне да налага повече маркетингово звездите като личности, а не отборите. Съперничеството между Селтикс и Лейкърс се превръща в такова между Меджик Джонсън и Лари Бърд.

 

Чист късмет (1984, 1985)

 

Стърн спечели много и от възможността по негово време да играят невероятни баскетболисти. Бърд и Меджик вече бяха звезди, а първият Драфт, който той води доведе в Лигата Хаким Олайджуон, Майкъл Джордан, Чарлз Баркли и Джон Стоктън. Джордан бе трети в Драфта, но вече му предричаха бляскавото бъдеще.

 

През 1985 Драфтът бе не по-малко страхотен - Патрик Юинг, Крис Мълин, Карл Малоун, Джо Дюмарс. Играчите, които вкараха НБА в новото хилядолетие.

 

Кокаинът (1980)

 

През 1980, The Los Angeles Times обявява употребата на кокаин като един от огромните проблеми на НБА. През 1986, февруари месец, Стърн наказва Микейл Рей Ричардсън, звезда на Нетсдоживот, след три положителни проби за наркотици. По-късно същата година Лен Байъс почина от свръхдоза кокаин, само два дни след като бива избран в Драфта от Бостън.

 

На следващата година трима играчи на Сънс, и двама бивши баскетболисти, биват обвинени в участие в трафик на кокаин.

 

Делото се разпада, но петното остава.

 

 

Международно развитие (1989, 1990)

 

Една от първите заложени цели на Дейвид Стърн е разширяване на границите на НБА в международен мащаб. Дражен Петрович, Владе ДивацШарунас Марчулионис и още европейци дебютират през 1989, а след това става нашествие на чуждестранни играчи.

 

Все по-често се организират демонстрационни мачове извън границите на САЩ, а през 1990 е първият официален двубой, който се провежда в Япония.

 

“Дейвид няма да бъде доволен, докато не мине по улиците на Пекин и не види всяко дете с шапка на НБА,” казва по темата Пат Уилямс, тогава генерален мениджър на Орландо. “И мисля, че ще се случи.” 

 

Меджик Джонсън и СПИН (1991)

 

Меджик Джонсън се отказва внезапно преди сезон 1991-92, обявявайки, че има ХИВ вирус.

 

Тъй като не разви СПИН, Джонсън реши, че иска да играе отново. Иска разрешение от Стърн да участва в Мача на звездите и Стърн казва ДА.

 

Стърн се заема със задачата, ангажирайки всички лекари в клубовете да информират играчите за болестта и да предупреди всички собственици, че ще бъдат съдени, ако забранят на Джонсън да играе.

 

Меджик играе в Мача на звездите в Орландо, вкарва 25 точки и става MVP.

 

The Dream Team (1992)

 

Нищо не катапултира НБА нагоре като Дрийм Тийм от 1992 - първата група НБА играчи, които участват на Олимпийски игри. САЩ води в Барселона 11 бъдещи членове на Залата на славата (и Крисчън Лейтнър), печели всички мачове средно с по 44 точки разлика, без да бъде взет нито един таймаут. Историите за този отбор са част от фолклора.

 

Всъщност, Стърн гласува против това професионалисти да играят на Олимпийски игри. Все пак това се случва.

 

Майкъл Джордан (1990 до 1993)

 

След залеза на Лейкърс на Меджик и Селтикс на Бърд, и кратко появяване на Лошите момчета от Детройт, НБА сцената принадлежи на Джордан. Три поредни титли и немислимото - Джордан се отказва на 30, през 1993.

 

Изтощен от бремето на суперзвезда, той слага край два месеца след убийството на баща си.

 

“След пет години, ако усетя, че го искам, и ако Булс ме приемат, и ако Дейвид Стърн ме пусне обратно, може би ще се върна,“ каза той при отказването си. Това се случи само две години по-късно. Второто му отказване бе през 1998, след още три титли.

 

Последният престой на Джордан в НБА бе за Вашингтон от 2001 до 2003.

 

Локаутът през 1998 (1998)

 

Мирът между играчи и собственици трая 15 години, до 1998. Споровете през 1995 и 1996 са само прелюдия  - през сезон 1998-99 се играха само 50 мача, след седем месеца преговори.

 

Собствениците спечелиха и въведоха максимална заплата, най-вече заради тактиката на Стърн.

 

Но това си има цена - интересът към играта падна, преди в Лигата да попадне ЛеБрон Джеймс и новото поколение звезди. 

 

Боят в Двореца (2004)

 

Най-известният бой между играчи в НБА започна рутинно. С 45.9 секунди до края на мач между Детройт и Индиана в началото на сезона, в залата на Пистънс, Бен Уолъс и Рон Артест се спречкаха след един груб фаул. Артест лежеше на секретарската маса, в очакване на решението на съдиите, когато бе уцелен от фен с чаша кола.

 

Артест веднага се метна към трибуните, но докопа грешен фен, след което Стивън Джаксън се хвърли да му помага. Боят премина и по трибуните, а фенове се впуснаха на терена.

 

Играчите получиха общо 146 мача наказание.

 

I">

 

 

Дрес кодът (2005)

 

Много наблюдатели определят НБА като твърде черна. Играчи на плитки, с огромни диамантени обеци, размъкнати дрехи... След боя между Пистънс и Пейсърс, по всичко изглеждаше, че играчите са станали неконтролируеми. Алън Айверсън бе под светлините на прожекторите. В отговор, преди сезон 2005-06, Стърн въведе дрес код, който задължаваше играчите да носят официално облекло преди и след мачове и други събития на НБА. Стърн казва, че не го вълнува, че заради това го определят като расист.

 

Тим Донахю (2007)

 

Най-големият скандал на терена е на 20 юли 2007. Тогава вестник Ню Йорк Поуст публикува материал за неназован съдия В НБА, който залага върху мачове, които ръководи. Месец по-късно реферът Тим Донахю е осъден по две обвинения. Стърн нарича това най-лошата ситуация, в която е попадал, но твърди, че е единичен случай.

 

Сиатъл остава без отбор (2008)

 

Когато през 2006-а собственикът на Соникс Хауърд Шулц не получава общинско финансиране за новата зала в Сиатъл, продава отбора на Клей Бенет и група от Оклахома Сити. Купувачите наскоро са помогнали да се премести временно Хорнетс от Ню Орлиънс, след урагана Катрина. Затова бе ясно, че намерението е Суперсоникс да стане част от Оклахома. Така през 2008-а Бенет оставя Сиатъл без НБА отбор за първи път от 41 сезона. Стърн не успя да се намеси и това го превърна в персона нон-грата в Сиатъл.

 

Локаутът през 2011

 

Тринайсет години след локаута през 1998, собствениците го сториха отново. С твърдението, че клубовете губят пари, собствениците искат по-голяма част от приходите, и ги получават, процентът им се увеличава до 50%. Пропуснати са само 16 мача от редовния сезон. Този локаут минава по-леко и не се отразява на популярността на Лигата.

 

Пенсионирането (2014)

 

Стърн се оттегля през 2014-а, след 30 години начело, предавайки поста на дългогодишния си заместник Адам Силвър.

 

По материали от Ню Йорк Таймс и Вашингтон Поуст

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи