Във времена на криза в баскетбола трябва да вземат кризисни решения

Разделяне на първенството на изток и запад, и таван на бюджетите  са две от нещата, които могат да помогнат за бъдещето на спорта

Хари ЛАТИФЯН, Тема Спорт

В четвъртък ръководството на баскетболната ни федерация най-накрая ще се събере, макар и онлайн, за да вземе едно от важните решения към днешна дата. А именно – да обяви край на първенството. За всеки един любител на спорта, подобен развой е тъжен и неприятен. На всички ни се иска да видим как Балкан, Левски Лукойл, Рилски спортист и Берое решават спора за титлата на паркета. През тази кампания четирите клуба отвориха сериозно ножицата спрямо останалите шест в НБЛ и щеше да е много интересно да ги видим в директен сблъсък за първата позиция. Още повече, че шампионите от Ботевград изненадаха приятно, заемайки върха към момента, предвид сериозните рокади, които настъпиха при тях през миналото лято. С привличането на значителен брой български национали пък, заралии се готвеха да атакуват върха от задна позиция и имаше много любопитни въпроси, които търсеха своя отговор.

Но… на фона на случващото се в световен мащаб, а и в нашата малка България, това вече не е от такова значение. Нито е от значение дали Балкан ще бъде обявен за шампион отново или ще има „нулева година“. Малцина са тези, които се вълнуват от този служебен финал на НБЛ. Въпрос на лобита и на лични интереси е. Тук по-скоро става въпрос за мерене на его и това кой ще надделее в тази поредна битка между зелени и сини, разрастваща се през годините. Това няма да промени обаче нищо съществено в глобален план. Или Балкан ще вземе още една титла, която ще остане за историците, или не. Това е. Така или иначе при определяне на евроучастниците, именно зелените ще са тези, които ще атакуват Шампионска лига, на база класирането до момента. Стига да имат финанси за участие там през есента.

И тук опираме до много по-фундаменталните въпроси, касаещи бъдещето на българския баскетбол. Пандемията, засягаща живота и съдбите на толкова много хора по света, го прави не само здравословно, но и финансово, ако искате и в чисто житейски план. Икономиката е тази, която ще е следващата жертва на този невидим враг, довел света до ситуация, по-лоша и от Трета световна война. И ние, като част от тази глобална икономика, също ще пострадаме. Като именно спортът ще е този, който ще го отнесе най-сериозно, в по-дългосрочен план.

Това означава, че в четвъртък, в БФБ трябва не толкова да обсъждат какво да правят с настоящия сезон, който вече на практика е финализиран, а какво ще правят най-малко със следващия. На всички е ясно, че след това лято, няма да остане незасегнат нито един клуб, конкретно в баскетбола. Бюджетите на отборите, в голямата им част, се сформират на база подкрепа от община и малкия бизнес в нея. И когато местната власт насочи усилията си към спасяването на самото население и намаляване на безработицата, то перата за спорт и подпомагане на клубовете, ще бъдат значително ограничени ако не и свити до нула. При подобен развой, картата на баскетбола в България ще претърпи промени. И те ще засегнат дори позиционираните най-високо в подреждането.

Ако прогнозите се сбъднат, то заплати, в размер на 10-15 и дори 20 хиляди лева, каквито все още има в родния баскетбол, вече ще бъдат химера. Спекулирането и надуването на балона ще приключи, като това може да се окаже доста добре за спорта, тъй като ще позволи използването и включването на много млади момчета, които да растат и да се развиват в игрова обстановка, а не в тренировъчна такава. И за да няма нов опит за изкуствено завишаване на парите, няма да е лошо да се помисли за таван на бюджетите, какъвто има във водещите лиги отвъд океана, какъвто се опитват да въведат и във Формула 1. Разбира се, сумите в България ще са доста по-малки, но това ще е от полза за създаване все пак на някаква конкуренция, а не да се сформират два супер отбора и 8 или 10 мъждукащи покрай тях.

При един таван на бюджетите, стига той да е истински и да се спазва, без пликове под масата и познати от всички ни прийоми, следващият сезон може да се превърне дори в още по-интересен, напук на финансовия колапс. Казват, че това ще доведе до лоши резултати в Европа. Но ако погледнем последните 10 години, то добри всъщност няма! Със или без високи бюджети, клубовете ни участват в най-ниското ниво на евротурнири и дори там едва пробиват до елиминации. Така че – за каква Европа говорим изобщо?! Това ще позволи и да се намали още включването на чужденци, като евентуално те могат да бъдат ограничени до примерно двама в клуб.

Друга добра идея, която може да намали разходите, е изграждането на Източна и Западна конференции. В началото на 90-е в България се играе на Север и Юг, което също е някакъв вид решение. Това ще позволи не просто спасяване на НБЛ, но дори и увеличение на клубовете от 10 на 12, с включване на Чавдар Троян и Шумен например. Пътните разходи и тези по преспиване при гостуванията ще бъдат свити драстично. Това е перо, в рамките на около 50 хиляди лева за сезон, което в ситуация на икономическа криза си е същинско разхищение.

При едно разделяне на Изток (Берое, Академик Пд, Черно море Тича, Черноморец, Ямбол, Шумен) и Запад (Балкан, Левски Лукойл, Рилски спортист, Академик Сф Правец, Спартак Плевен, Чавдар Троян), то НБЛ може да съдържа 12 клуба, позиционирани по 6 в конференция.

Въпрос на изчисления и предложения е по колко мача да играят помежду си, както и под каква форма след това двете конференции да се смесят. Но е алтернатива, която се обсъжда и във волейбола и изглежда най-добрата, поне към днешна дата.