Българинът, който забавлява НБА

Кристиан Стойнев е пето поколение цирков артист. Баща му Иван е българин, майка му Марица е от Мексико, и двамата популярни циркови артисти.

Вече на 28 години, Кристиан се радва на вниманието на десетки хиляди фенове в НБА всяка седмица, със своето шоу на почивката.

Той обаче не е звездата на шоуто - честта се пада на малкото кученце Пърси, чихуахуа, с артистичен псевдоним Скууби.
Кристиан изпълнява сложни акробатични номера, а Скууби отнася овациите също с неповтори номер.

За Кристиан и Скууби разказваха миналата година Чарлз Баркли и Кени Смит в “Inside the NBA”, а Джеймс Хардън лично отишъл да се запознае със Скууби след един мач.

До края на миналата година Кристиан и Скууби имаха вече над 200 представяния в НБА и NCAA. Те са на сцената заедно от 2013-а, когато женският Минесота Линкс първо му дава шанс. Ню Йорк Никс и Индиана Пейсърс повеждат колоната в НБА. Той получава между 1500 и 5000 долара на участие, като клубовете покриват и разходите му по пътувания. Шоуто на почивката е около седем минути.

Пърси вече е на 7 години, затова Кристиан подготвя и малкия Майло, само на годинка, за участия.

Някакси, Кристиан и Скууби уцелват големи моменти в НБА - те са част от програмата, когато Зайън Уилямсън скъса маратонката си в Дюк, когато ЛеБон вкара бъзър в плейофите през 2015-а, и когато Деймиън Лилард спечели серията с джъмпър през май. И особено в Мач №3 от Финалите през 2017-а, когато Кевин Дюрант вкара през Джеймс.

Не винаги нещата минават гладко, разбира се. В Милуоки през една студена зима, Скууби се изпуска на паркета посред шоуто. Бъкс повече не канят дуото за участие.

Стойнев иска да прави своето шоу поне до 35-годишна възраст, вече с Майло до себе си.

Кристиан разказа през "Вашингтон Поуст", че е влюбен в баскетбола от дете, но животът на пътуващите циркови артисти не позволявал да се завържи в училище или да играе за отбор в гимназията.

Но след края на кариерата на шоумен, той се надява да може да продължи работа покрай баскетбола, вече като журналист.
"Родителите ми се гордеят, че успявам в това, но не мисля, че разбират напълно. Тяхната страст е циркът. Моят е баскетболът. Израснах, молейки се на мама да ми купи потник на Винс Картър. Сега отборите ми дават сами потници, които пазя. Шоуто значи много за мен. Бях дете, което иска да играе, и намерих начин да бъда на терена," споделя Кристиан.

Кристиан е популярен в САЩ и не само и с участията си в "Америка търси талант" и "Великобритания търси талант".

Припомняме и един разговор на Dsport с Кристиан, който подробно обясни за кариерата си в американските НБА, НХЛ и бейзболна лига, за участието си в "Америка търси талант", както и за впечатленията от България и българските си корени.

Кристиане, здравей. Ти си доста непознат в България, но същевременно в Щатите си известен. Разкажи малко повече за себе си.

- Роден съм във Флорида. Майка ми и баща ми са се запознали в Мексико. Баща ми е бил на участие там с една трупа от България. След това двамата са дошли да работят в Щатите. После ние дълго време бяхме в едно шоу в Ню Йорк. Когато станах на 17 години се записах в университет, където учих за журналист. Когато завърших участвах в "Америка търси талант". Оттам нататък разработих своя номер. Сега работя за едно шоу в Лас Вегас. Също така правя своя номер по време на полувремената на мачовете в НБА.

Как се стигна до там да започнеш да се занимаваш с това да правиш шоу за публиката по време на мачовете на най-популярните спортове в Америка?
- Основното е, че много обичам баскетбол. Там е моето сърце. Може би можех да имам и кариера в спорта, но това не се случи. Когато завърших университета видях, че има хора, които правят различнни номера на полувремето на мачовете. Тогава си казах, че искам да правя точно това. Така започнах да пробвам, да се запознавам с хора, да пращам имейли. Така дойде и първата ми възможност да покажа своя номер на мач в НБА. Шоуто мина много добре и отвори повече врати за мен. След "Америка търси талант" все повече хора ме познаваха. Това ми е седма година, в която правя това шоу. Лека-полека започнаха да ме викат и за мачове и в НХЛ и бейзболната лига.

Ти също имаш опит в цирковото изкуство, както майка ти и баща ти. Те ли те насочиха към това да се занимаваш с акробатика или ти сам реши?
- Когато се родиш във фамилия, която се занимава с цирк това нещо ти идва натурално. Още като дете пробвах да жонглирам, да карам моноцикъл. Когато станах на 10 години вече започнах да правя различни стойки. Там видяхме, че имам талант за това нещо. Не мога да кажа, че баща ми и майка ми са ме карали да правя това. Просто, когато се родиш в такова семейство и всички се занимават с това рано или късно започваш и ти да го правиш. 

Завършил си журналистика и вече доста време си в спортните среди. Мислил ли си за кариера като журналист?
- Да. Най-хубавото за мен, когато правя шоуто на полувремето, е че се запознавам с различни хора. Когато тялото не ми позволява да правя това, с което се занимавам в момента, мога един ден да започна да работя като журналист. Вече имам много приятели, които са в този бизнес и работят като коментатори. Дори са ме канили в телевизията да коментирам с тях. Тези шансове са много важни за мен и ме учат, за да мога един ден и аз това да правя.

Покрай работата ти и факта, че си постоянно с най-различни отбори сигурно познаваш доста от звездите в НБА.
- Да, познаваме се. С играчите обаче е малко по-различно. Тъй като всички ги познават и искат да се снимат с тях, да вземат автографи, ги пазят доста по-строго. Освен това и аз и те сме на работа и не може просто да отида и да се снимам с тях, да говоря с тях. Има респект към това, че всички сме на работа. Обикновено се поздравяваме и ако някой от тях реши да говори с теб можете да говорите. Иначе всеки си гледа работата.

А докосвал ли си се до величия от ранга на ЛеБрон Джеймс, Ръсел Уестбрук, Джеймс Хардън?
- Да, познаваме се, снимал съм се с тях. С Джеймс Хардън съм имал най-много контакти. Той е идвал да ме пита за кучето, да го гали. Не мога да кажа, че сме големи приятели и сме си разменили телефоните, но когато се видим винаги се поздравяваме, тъй като той ме е виждал по време на полувремето. Но, те са много известни и не е никак лесно да направиш контакт с тях.

Често по телевизията показват кадри как суперзвездите говорят с феновете, снимат се с тях, раздават автографи и дори им правят подаръци. Наистина ли са такива хора или това е някакъв вид публичност, която те трябва да направят за пред камерите?
- Зависи от играча. ЛеБрон Джеймс, например не говори с много хора, тъй като всеки иска да го пита нещо, да поговори с него. Той е доста по-затворен от останалите. Когато играеше в Кливланд Кавълиърс другите баскетболисти загряваха в залата, докато той загрява в един фитнес, където няма хора. Има обаче други играчи, които са по-склонни да обръщат внимание на феновете и да им отделят 5 минути за снимки и автографи. 

В номера, който правиш освен теб участват и твоите кучета. Как реши да вкараш и животни в шоуто?
- Първоначално имахме едно куче, което бе наше - домашно. От много малко ние започнахме да го учим да сяда, да прави трикове. Аз вече тренирах стойки. Тогава баща ми видя какво може Скуби и ми каза: "Защо не пробваш да го включиш в номера, който ти правиш?". Така решихме да опитаме и лека полека нещата се получиха. Истината е, че ако не беше Скуби ние нямаше въобще да го правим този номер.

На 14 ноември 2013 година за първи път изнасяш шоу в "Медисън Скуеър Гардън". Сега, 6 години по-късно отново бе поканен там и отново подгря публиката на полувремето. Как се почувства?
- Това бе невероятен късмет за мен. Дори не знаех, че е така до деня преди шоуто. След това вече запомних, че първият ми мач в НБА е на 14 ноември. Да работиш в "Медисън Скуеър Гардън" е много голямо нещо. Все пак тази зала е позната в цял свят. Аз винаги съм нервен, когато трябва да работя там, тъй като в тази арена е събрана толкова много история. За мен бе много специално и важно шест години след първия ми мач да се завърна отново там. 

Както е чувството да излезеш пред пълните трибуни и да знаеш, че всички погледи са вперени в теб?
- Има доста нерви, тъй като искам да си свърша добре работата, а всички хора те гледат. Имам обаче достатъчно самочувствие, тъй като знам какво правя. По-различно е от участията по циркови фестивали, където всички хора са професионалисти и гледат много внимателно какво ще покажа. По време на мачовете в НБА пък знам, че никой от дошлите да ме гледат не може да направи това, което аз мога.

Случва ли ти се хора, които са те гледали да те спират по улицата?
- Да, особено след мачовете. В ежедневието ми вече не толкова. Това се случваше, когато участвах в "Америка търси талант". Тогава хората те гледат по телевизията и има по-голям интерес към теб.

Разкажи за участието си в "Америка търси талант", където достигаш до финал.
- Участвах два пъти. Първият път стигнах много напред, но не можах да продължа, тъй като едно голямо куче ухапа Скуби и нямаше как да работя с него за тази част на шоуто и отпаднахме. Седем години по-късно отново участвахме и се представихме много добре, като стигнахме до финала. Беше страхотно преживяване. Най-нервно беше, когато записвахме шоуто на живо, но всичко мина добре.

Говориш български много добре. Баща ти ли те научи?
- Да, говоря на български с баща ми. С майка ми пък говоря на испански.

Идвал ли си в България?
- Да, идвал съм. Последният път беше преди сигурно 8 години. Преди това ходихме да видим баба ми и дядо ми, но те починаха. 

Харесва ли ти в България?
- Да. Бил съм на ски в България. Когато бях на 16 години и бях там имах интересна история, след като едно дете ме попита за цигари. За мен това бе странно, тъй като аз дори не пуша. Сега сигурно много са се променили нещата в България. Преди 2 месеца майка ми и баща ми бяха там и като се върнаха в Щатите казаха, че вече е станало много по-хубаво, по-чисто е. Но и когато аз бях там ми хареса. Не съм човек, който смята, че всичко трябва да е като в Америка. На всяко място, на което съм бил има различна култура и аз уважавам много това. Навсякъде има хубави и лоши неща - дори и в Америка.

До момента си постигнал доста неща. За какво мечтаеш?
- Хубавото в моята кариера е, че нашият номер може да бъде поставян на много различни места. Може някой да ни види и да каже, че става за реклама и така да станем по-познати на хората. Кой знае, може и във филм да ни снимат. Имам много различни мечти. Искам и един ден да работя в НБА като коментатор. Това ще ми хареса много. Засега правим нашия номер. Разбира се, занапред ще трябва да помислим какво да правим, но хубавото е, че никой не знае какво можем да постигнем.