Евролигата припомня за Атанас Голомеев


Евролигата припомня за Атанас Голомеев
(сн. BGbasket.com)
02-07-2020 14:11 | BGbasket.com

Евролигата припомни за едно от големите имена на европейския баскетбол и едно от най-славните на България - Атанас Голомеев.

 

Сайтът на турнира публикува материала на Владимир Станкович, от сборника "101 величия на европейския баскетбол".

 

Преди две години BGbasket.com ви предостави пълния превод на историята, благодарение на баскетболистката Калина Иванова.

 

Ето го и сега:

 

Ето и разказът на Владимир Станкович за Голомеев:

 

По време на второто издание на Европейското първенство до 18 години в Италия през 1966 г. изгряват много от бъдещите звезди на европейския баскетбол. Сред тях блестят имената на Дино Менегин, Марино Заната и Джулио Лелини от Италия; Крешимир Чосич, Дамир Шолман, Любодраг Симонович и Альоша Зорга от Югославия, които по-късно през 1970 стават световни шампиони; Зденек Дука от Чехословакия и Александър Болошов от Русия. Въпреки това най-добрия реализатор на първенството е от България.

 

Неговото име е Атанас Голомеев, който е роден в София на 5-ти юли 1947. Средно на мач записва по 17.6 точки, които включват и 34 точки срещу Франция и 32 срещу Испания. Само две години по-късно, на 19 години, той прави своя дебют на европейското първенство за мъже в Неапол, а неговите 5.5 точки средно на мач не предвещават, че всички виждат един бъдещ топ реализатор. Въпреки това, на Евробаскет 1971 г. в Германия, Голомеев вкарва по 18.6 точки средно на мач. А на европейското през 1973 г. в Барселона, той става най-добър вкарвач, с 22.3 точки на мач, задминавайки Уейн Брабендър, Сергей Белов, Тал Броди, Юри Зидек, Крешимир Чосич и Модестас Паулаускас.

 

Голомеев влиза също така и в символичния отбор на първенството, заедно с Нино Бускато и Брабендър от Испания, Белов от Съветския съюз и Чосич от Югославия. Сякаш вече по навик, Голомеев става и най-добър реализатор на Евробаскет 1975 в Белград, с 23.1 точки, отново изпреварвайки много суперзвезди. През 1977 г., на европейското първенство в Белгия, Голомеев достига отново висок процент на вкарани точки (20.1) в последното си голямо състезание.

 

Аз бях късметлия, че имах възможност да го гледам на живо в Белград и Белгия и нямам съмнения смятам, че той беше един от най-добрите центрове на своето време. И не забравяйте, че той играеше срещи Чосич, Менегин, Зидек, Клифорд Люик, Владимир Андреев, Винко Йеловац, Владимир Ткаченко, Александър Белостенни и други. Но забавното е, че със своите 2.02 метра,  беше  повече тежко крило, отколкото център. Благодарение на своята физика обаче  и най-вече, съобразявайки се с нуждите на своя отбор, играеше по-често на позиция 5. Имаше уникален усет към борбата и шесто чувство, което му помагаше да знае къде точно ще падне топката, които компенсираха липсата му на достатъчно височина.

 

Това бяха само сухи факти от изявите на един от най-добрите български баскетболисти на европейските първенства. Въпреки това, неговата история е тази, която ни накара да поместим Атанас Голомеев в тази книга за най-добрите европейски баскетболисти от миналото.

 

Всичко започва в далечната 1961 с лятната Универсиада между всички университети в света, играна в София. Атанас Голомеев, наричан “Наско“ от приятелите си, на късмет получава безплатни билети за баскетболния турнир. Както той казва, се влюбва в играта от пръв поглед, докато гледа атрактивните бразилски баскетболисти и великите български състезатели като Любомир Панов и Виктор Радев. Човекът, който забелязва таланта на Голомеев през 1964 в училище "Тодор Минков", е Венци Янев. Наско е талант във всички възможни спортове. Той беше вратар в училищния футболен отбор, в атлетиката скача най-високо от всички и хвърля най-далеч диска. Също е и отличен плувец, но Янев вижда ясно, че е роден, за да играе баскетбол  и привлича Наско в училището на Спартак, а след това Голомеев подписва с ЦСКА докато е на 18 години и все още е в казармата.

 

                        Експлозията в …. Канада

 

На 20-годишна възраст, Голомеев вече се отличаваше от останалите, но кой би предположил, че кариерата му ще се развие по този начин, ако баща му не беше изпратен в Монреал, Канада като представител на търговската камара. Голомеев учи в престижния колеж МакГил, открит през 1821 г. и бързо получава репутацията на най-добрия играч в баскетболния отбор.

           

“Обадиха ми се миналата година”, разказва Голомеев преди няколко години, когато е бил извикан от Торремолинос, Испания, където прекарва зимите, за да играе голф. “От университета искаха да отпразнуват , защото някои от моите рекорди все още са непроменени, след 35 години! Постижението ми от 37.5 точки средно на мач е непокътнато, както и 57-те точки, които отбелязах в мач, в който бяхме гости. Жалко е, че не можах да ги подобря, но съм щастлив, че все още ме помнят. “

           

Неговите изяви в МакГил привличат вниманието на доста отбори от НБА, най-вече това на Ню Йорк, които имат сериозни намерения да подпишат с българина. Но никога досега Голомеев не е смятал да става професионален играч. Интересното е, че друг българин - Георги Глушков, става първия европеец, играл някога в НБА, през 1986. Но това е друга история. Беше почти невъзможно за Голомеев да заиграе в Америка, заради работата на баща му и законите тогава. Българската федерация никога не би му дала разрешение да играе в НБА, защото това би означавало, че той няма да може да играе за националния отбор.

           

Голомеев решава да се върне у дома, но този път подписва с Академик София. По време на сезона на турнира за Купата на Европейските шампиони 1969-70, испанския гигант Реал Мадрид, забелязва потенциала му, по време на двубоя им на четвъртфиналите. Мадрид печели у дома с 97:83, а Голомеев отбелязва 19 точки, но губи дуела с Люик (34). Въпреки това, една седмица по-късно, отмъщението му е било безкомпромисно, защото Академик печели у дома с 101:86, а Голомеев вкарва 38 точки!

 

“Единственото нещо, което помня от този мач, е невъзможността на моите играчи, да спрат Голомеев,” ми сподели веднъж Педро Фернандес - легендарният треньор на Реал Мадрид.  “Той вкарваше, когато и както си поискаше. Победи ни сам. Не беше типичен център, липсваше му височина, но притежаваше изключителна техника и стрелба. Да, беше брилянтен играч.“

 

След 6 години в Академик, от 1970 до 1976, Голомеев подписва с Левски-Спартак, където играе до 1981 г. В мач срещу Славия, вкарва 63 точки, рекорд, който е непроменен и до ден днешен в България (б.р. Ако не се броят 150-е точки на Георги Младенов в един мач срещу Ямбол, когато съперникът в знак на бойкот му подава топката и го оставят да вкарва необезпокояван).

 

Беше боец, без значение срещу кого играе, беше готов на всичко, за да спечели. Имаше лоша репутация, що се отнася до непрекъснатите му реплики към съдиите и получаваше много технически нарушения. Но извън игрището, Голомеев беше мил и добре възпитан мъж.

 

На 34 години влиза в книгите като първия състезател някога, с разрешение да играе професионално в чужбина. Подписва с Адана, Турция, който тъкмо е спечелил втора дивизия. Разбира се, беше най-добрият реализатор в лигата и отбори като Ефес Пилзен, Фенербахче и Бешикташ губят в Адана през този сезон. Няма конретни данни от точките, които е вкарвал средно на мач, но Голомеев казва, че почти никога не е вкарвал по-малко от 30 точки на мач. Просто не е честно, че такъв брилянтен играч като Голомеев, никога не е имал шанса да играе за велик европейски отбор. Но животът не е честен.

 

След великолепното му представяне на Евробаскет 1973 в Барселона, се появява слух, че Голомеев има предложение да играе в Испания. В интервю, публикувано в списание “Rebote“ след турнира в Барселона, Голомеев споделя “два испански отбора искат да подпишат с мен”. Той казва, че не може да си спомни имената им, но “единият беше от Каталуния”.  Години по-късно, с усмивка на лице, той потвърждава всичко: “Да, Барселона имаше нови директори и те искаха да подпишат с мен, но беше невъзможно. Бях на 26 години и нямах правото да играя в чужбина докато не навърша 34. “

 

 

                        В залата на славата на FIBA

 

Когато се завръща у дома от Турция, Голомеев играе още две години за Левски - Спартак и слага край на кариерата си през 1985, на 38-годишна възраст. След Евробаскет 1987 в Гърция, се играе бенефисен мач за Голомеев на 21-ви юни между отборите на България и европейския отбор на звездите с Дражен Петрович и Стоян Вранкович от Югославия, Никос Галис и Панайотис Янакис от Гърция, Антонело Рива и Уолтър Манифико от Италия, Мики Беркович и Дорон Ямши (Израел ), Ришар Дакури (Франция), Станислав Кропияк (Чехословакия) и Рик Шмид (Холандия). Треньор беше Павел Петера (Чехословакия) и Европа печели с 129:82. Това е и последния мач на великия Атанас Голомеев.

 

Змея, както му е прякора, си спомня своите велики съперници, по-специално Крешо Чосич, който освен, че е висок, е умен и с отличен поглед върху играта, който му помагаше да дава много асистенции.

           

Когато FIBA, по повод 100-годишнината си, избира 50-те най-добри баскетболисти някога, не забравят и Атанас Голомеев. Това е великолепно признание за брилянтната 25-годишна кариера на българина, която би могла да бъде и по-велика, ако не бяха политическите обстоятелства. Голомеев е шампион на България 12 пъти, 10 пъти като състезател 2 пъти като треньор. От 1991 до 1993, е президент на бъгарската федерация. Той е част също и от няколко комитети на FIBA, но неговата страст се променя от “голямата топка“ към по-малката - голф.

 

 

В двутомния Алманах на българския баскетбол, издаден от федерацията ни се казва: „Не мога категорично да кажа, че Голомеев е най-добрият български баскетболист, но с Илия Мирчев, Виктор Радев и Георги Глушков, той несъмнено принадлежи към четиримата най-велики центрове в българския баскетбол. Той можеше да вкара с изключителна лекота.“

 

 - Подкрепете ни и като се абонирате за канала ни в YouTube


Абонирай се за канала на СТУДИО СПРИНТ в YouTube

 

 

Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

Следвайте BGbasket.com в Instagram


BGbasket.com има нужда от Вас, за да продължи да съществува

Подкрепете BGbasket.com


Коментари
Други новини