Големият съдия трябва да е три в едно – личност, смелост и късмет


Големият съдия трябва да е три в едно – личност, смелост и късмет
(сн. БФБ)
28-12-2020 19:11 | BGbasket.com

В плеадата от знатни мъже и жени, прославили отечеството ни, България е дала на света и един уникален джентълмен, потомствен интелегент и доказан специалист за световния баскетбол и за световното творчество в строителството. Това е инженер Валентин Лазаров, дълголетен активен посланик на България в световната баскетболна общност. Заслугите му са огромни и на пръв поглед разнопосочни.

 

„Паралелни – ще каже с неповторимата си усмивка Тино Лазаров.–В дългия ми житейски път, ако поставим на пиедестала обичта към близките ми, в живота аз непрекъснато преоткривах двете си любови и все повече ги превръщах в съдба – моята професия и моето хоби. Щастлив съм.“

 

Валентин Лазаров си отиде на 89 години, малко след най-светлия празник в годината. Ето и неговия портрет в Алманах на българския баскетбол:

 

"Видял е целия свят, владее шест езика, съдийствал е на повече от 500 международни баскетболни двубои, има над 500 проекта, реализирани по негови идеи и разработки. Награди и признания, за да препълнят няколко живота. Но не и неговия.

 

Когато неотдавна ме посрещна у дома си на една от най-престижните софийски улици в най-престижния софийски квартал, си спомних думи на баща ми: „Важно е не само къде живееш, а и по кои улици минаваш всеки ден...“.

 

Мислех си, аристократска носталгия на стария софиянец. Не попитах Тино Лазаров за това, усещах, че го има. У тях в първите пет минути не си говорехме. Захласнат гледах по стените, рафтовете, библиотеката му. Опитвах да прочета, в миг да запомня. „Това е част от един живот. Знаците от другата част не се събират в една стая“, казва домакинът. Показва ми скъпоценна пластика, подарена му за 80-годишния юбилей от президента на ФИБА-Свят Иван Менини, който пристига от Франция в София, за да го поздрави лично.

 

„Аз съм го изпитвал за баскетболен съдия. После с мосю Менини заедно съдийствахме на един турнир – той в началните си стъпки като рефер на ФИБА, аз към края на съдийската си кариера. Той дълги години беше президент на Френската федерация преди да го изберат на най-високия пост. Благодарен съм за жеста, че дойде специално за рождения ми ден. Долетя вечерта в шест, на другата сутрин си замина“.

 

Тино се обвързва с баскетбола от детска възраст. Запалва се по оранжевата топка в училище, играе активно като студент, но още съвсем млад усеща, че го влече да бъде и съдник в играта. На 27 години приключва състезателната си кариера и все по-активно започва да овладява реферските умения. Завършва курс за международен съдия, става все по-добър и скоро получава признание – започва да ръководи международни мачове, оценките му са високи. Близо три десетилетия Тино е на терена – континентални и световни първенства, олимпийски игри, клубни турнири...

 

Началото е поставено през 1961 година. Международната федерация гласува доверие на младия Лазаров за двубоя на домакина Югославия срещу ГДР в мач от европейското първенство. Двубоят преминава много оспорвано, „плавите“ печелят само с една точка, а в състава им е супер звездата Радивое Корач. Тино обаче е безкомпромисен, отстранява Корач за нарушение в нападение, каквото в онези години се свири изключително рядко. Публиката полудява, домакините искат главата на българина. Полиция го обгражда и го спасява от линч. Отсъжданията на Лазаров обаче са толкова акуратни, че лично генералният секретар на ФИБА Уилям Джонс и президентът на централата Робер Бюснел се застъпват за него. На пресконференция те обявяват, че Валентин се е справил повече от успешно. Гласуват му доверие да ръководи финалния мач, в който играе Югославия. Домакините губят от СССР с 53:60, но публиката този път реагира съвсем различно на отсъденото от Лазаров. Играчите му благодарят за добре свършената работа, кариерата му тръгва стремглаво нагоре.

 

Лично Радивое Корач отива да си говори с него и изразява признателност, че не се е поколебал да свири това, което е видял. Резултатът от представянето на Лазаров е красноречив – следват 22 финала на световни и европейски първенства, финали за купите на Азия и Африка, универсиади, турнири за купите „Ронкети“ и „Корач“...

 

Наградите също са безкрай. Най-голямата от всички е признанието на баскетболистите. Самият Тино признава, че за него най-важно винаги е било мнението на неговите приятели – играчите. А то е повече от ясно – уважение и безпрекословно доверие. Ето един пример. В края на 70-те години на миналия век той вече е член на техническата комисия на ФИБА.

 

От родната федерация не му дават да ръководи срещи, тъй като не можел да съвместява и двете длъжности. Случва се обаче така, че на финал в родното първенство се изправят Левски и ЦСКА. Очаква се жесток сблъсък. Капитаните на двата отбора – Румен Спасов и Петко Маринов, се обаждат по телефона на Тино Лазаров и един след друг го молят той да е главен съдия. Те са категорични, че той е единственият, който би могъл да се справи.

 

„Тогава се просълзих. За мен това е огромно признание. Да ми се обадят капитаните на грандовете и сами да ме помолят аз да ръководя 27 мача – това е най-голямата чест, която ми бе оказвана в кариерата“, спомня си години по-късно Лазаров.

 

„Големият съдия трябва да е три в едно – личност, смелост и късмет. Когато си личност, дори да сбъркаш, всеки ще ти прости, защото знае, че не си го направил нарочно. Когато си смел, няма проблем да отсъдиш спорна ситуация, защото знаеш, че я свириш правилно. А късметът?... За мен късметът беше в онази 1961-а. Ако тогава не ме бяха защитили шефовете на ФИБА, сега можеше изобщо да го няма това, което пишете за мен“, споделя с усмивка джентълменът Валентин Лазаров.

 

Но да не забравяме другата от „паралелните любови“, която може да се нарече „Майсторството на точния художник“. През 1954-а Тино завършва като магистър строително инженерство. Успоредно с баскетболната съдийска кариера, той става експерт по спортни съоръжения, комплекси и зали. Тино достига признанието като един от найголемите в професията.

 

Владеейки шест езика, той работи не само в България, има изпълнени проекти по целия свят.

 

Сред най-важните архитектурно-строителни постижения на инж. Лазаров са правителствената резиденция „Бистрица“ с покрит плувен басейн, спортната палата в София с покрит плувен басейн, жилищният комплекс „Белите брези“, мемориалът „Бузлуджа“, мемориалът „Беклемето“, посолства в Кабул и Хавана, спортната зала в Дамаск за 10 000 зрители, спортната зала в Алеп, Сирия, за 5000 зрители, спортен комплекс с футболен стадион в Дамаск, редица стадиони и олимпийски обекти.

 

За всичко, което е постигнал в кариерата си, Лазаров е получил редица държавни отличия – орден „Кирил и Методий“, първа степен, Златен орден на труда, две златни и една сребърни значки за постижения в проектирането, Орден на Сирия. Всичко това носи на плещите си този великан на българския спорт и българската творческа мисъл."

 

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи