Пеньо Нацкин - да играеш баскетбол и на 50


Пеньо Нацкин - да играеш баскетбол и на 50
(сн. ББЛ)
15-01-2021 13:07 | basketball.bg

Сигурно мнозина от феновете си спомнят годините в началото на века, когато един от факторите в българското елитно първенство беше шуменския Фикосота. С екипа на отбора блестяха имената на ред национали като Иван Ценов (по-късно и старши треньор на тима), Петър Петров, Даниел Димитров, Любомир Амиорков, Илиян Йорданов, Хрисимир Димитров и т.н.. Помните сигурно и атлетизма на Чък Стюарт. И сред тези имена се откроява едно – на постоянния фактор в баскетбола в региона – Пеньо Нацкин.

На 18 февруари Нацкин ще навърши 50 години, като е най-възрастният и опитен баскетболист, играещ активно у нас в този момент. Но това никак не му пречи да продължи да бъде един от най-постоянните състезатели в тазгодишния сезон на ББЛ А група, мъже. Много често ветеранът играе без смяна за своя Локомотив Горна Оряховица, където дели терен със сина си Кристиян. В края на миналата година пък дъщеря му Евгения стигна до женския национален отбор за първи път в кариерата си.

„Искам да ви поздравя и благодаря на екипа ви за интереса към мен и към отборите от А група. Знам, че съм най-възрастният играещ в А група, но съм учен през годините да не отдавам значение на годините, а водещ фактор да са възможностите и опитът на даден състезател. Това се опитвам да предам на моите съотборници, че не е важно срещу кои имана излизаш а е важно да вярваш във възможностите си“, казва Нацкин и продължава: „Разликата от преди и сега е голяма. Когато играеш в отбор, който се бори за медали, напрежението е голямо. Във всеки мач трябва да си пределно концентриран и да даваш всичко от себе си. Сега е по спокойно. Играем за удоволствие и ако сме по добрите - побеждаваме.“

 



Днес Нацкин води Локомотив Горна Оряховица с опит и страст. „Искам да помогна на младите да играят баскетбол със сърцата и главите си, да бъдат отдадени на играта и да и се наслаждават. Разказвал съм им доста случки, както комични, така и ситуации, които  са ми помогнали да израсна в баскетбола.“

Не го притеснява нищо, защото прави това, което най-много обича – играе баскетбол. „Играя за удоволствие, обичам баскетбола и не си представям живота без него, не говоря само за активно участие. Зарядът, който носи баскетбола не може да се опише той се усеща на игрището.“

На старта на 2021 г. Локомотив Горна Оряховица победи Чардафон с 61:56 за първия успех на отбора за сезона. Нацкин завърши с 18 точки и 11 борби. „Записахме първи успех. До този момент нещо все ни липсваше. Бяхме близо до успеха няколко пъти, но в последните минути губехме концентрация и рухвахме. В последния мач  издържахме въпреки многото грешки.“

„Изначално идеята Пеньо да се включи в отбора е такава - да помага и да учи по-младите в клуба. Примера, който дава на всички в региона, а и в цялата страна, е колосален. Месец преди да навърши 50 той играе с темпото на 20-25 годишните“, възхищава му се и един от по-младите му съотборници в Локомотив Горна Оряховица – Данаил Киров.

 

Търновецът, който в момента е Регионален координатор в Зона Мизия към БФБаскетбол, нарича Нацкин „Бащата на баскетбола в региона“ и признава, че е играе в един отбор с Нацкин за втори път. „Преди 15 години бяхме заедно в Етър 2004. Разликата не е голяма.“

Киров допълва: „Във всеки един мач, във всяка една тренировка той участва със страхотен хъс. Постоянно обяснява на всички как да играят интелигентно играта и да се справят във всеки мач все по-добре. Мисля, че за момента той е човекът в Локомотив Горна Оряховица, който играе с най-голям хъс и желание за победа. Това постепенно се предава и на момчетата.“

 



Като баскетболист видял много и преживял много по терените у нас, Нацкин внася своя опит и познания в Локомотив. Той оценява високо проекта на президента на БФБаскетбол Георги Глушков, който обедини непрофесионалната лига ББЛ с А група, мъже. „За мен проектът е успешен. Баскетболът се завърна в градове, където го нямаше години наред. Дано се запалят повече млади хора и хора с възможности, които да помагат за развитието на любимата ни игра.

Рамо до рамо с него играе синът му Кристиян, роден през 2000 г. „Синът ми играе с мен, което от една страна е много хубаво и ме прави много щастлив. От друга страна изискванията ми към него са много по-големи и най вероятно му тежат.“

И макар баскетболът да е труден спорт, той е щастлив, че и двете му деца са избрали неговия спорт. Евгения играе в един от двата най-силни тима у нас при жените – Монтана 2003. В края на миналата година тя за пръв път попадна и в женския национален отбор, като бе в групата на Стефан Михайлов за двубоите от квалификациите за ЕвроБаскет 2021 в Гърция.

„Със сигурност мога да кажа, че съм доволен от това, че двете ми деца играят баскетбол. Най вероятно от това, че съм се занимавал с баскетбол ги е подтикнало и тях към играта. Надявам се Евгения да продължи доброто си представяне и да бъде фактор в националния отбор.“

На последните местни избори Нацкин беше кандидат за кмет на село Поликраище, чиито клуб Росица е сред най-редовните членове на БФБаскетбол. „Ситуацията, в която се намираме е много трудна. Все по-малко деца имаме в селото, така че мисля, сега е по- добре да ги насочваме в един момент в близкия град, където условията са по добри. Дано след време има обратно връщане към селата и отново пълни площадки с деца“, завършва разговора ни Нацкин.

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Тагове: ББЛ
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи