Спомен за великия Славчо Бояджиев


Номер 1 за българския баскетбол
Номер 1 за българския баскетболНомер 1 за българския баскетболНомер 1 за българския баскетболНомер 1 за българския баскетболНомер 1 за българския баскетбол
(Снимки: семеен архив)

19-04-2021 12:03 | Цвета Маркова

Има личности, които оставят тих трепет и вълнение в душите на хората. Те са рядка порода, не се срещат често. Обикновено са фини и възпитани, а често и успешни в кариерите си. Такива чувства предизвикваше и продължава да предизвиква един от най-великите треньори в баскетбола Станислав Бояджиев. Преди година на днешния ден Славчо си замина от нашия свят, но остава завинаги в сърцата на своите “златни” баскетболистки, на своите колеги и близки.

 

Успешните състезатели не винаги стават добри треньори, но Бояджиев опровергава напълно тази максима. Той записва името си в историята със 113 мача за националния отбор, с 10-о място на олимпийските игри в Мексико’68, както и с редица други победи на клубно ниво.

 

Попада във водовъртежа на треньорската професия директно от игралното поле. И успява да обедини с професионализъм такива големи имена в женския баскетбол като Петкана Макавеева, Надка Голчева, Красимира Банова, Красимира Барзова, Силвия Германова, Нина Хаджиянкова, Мадлена Станева, Костадинка Радкова, Юлия Боянова, Виолета Новкова, Ани Лабова, Красимира Богданова, Радмила Василева...

 

Трудът му бързо се отплаща – отборът на Левски Спартак печели в две поредни години купа “Ронкети” – през 1978 г. и през 1979 г. И двата финала са инфарктни – в първия “сините” побеждават с 50:49 Слован (Братислава), а във втория бият Марица (Пловдив) със 70:69.

 

Върхът в кариерата на Славчо идва през 1984 г., когато извежда своите момичета до победа над Золу (Виченца) с 82:77 и печели Купата на европейските шампионки.

 

“Каква е рецептата да бъдеш толкова успял треньор?”, питам днес Вера, съпругата на Станислав Бояджиев. “Много труд и безкрайна всеотдайност”, отговаря тя. И продължава разказа си: “До последно Славчо се образоваше, интересуваше се от всички новости. Изкарвали сме почивките си по европейски първенства и турнири, пътувахме на собствени разноски, съпругът ми искаше де е наясно с всички тенденции...”

 

Плътно следван от семейството си, Бояджиев доказва качествата си и във Франция. Там поема тима на Тулуза и от трета дивизия го изкачва до първа, а през 1996 г. печели и купата на страната.

 

Липсата на Славчо е голяма, с тъга, но и с усмивка продължава да живее в душите на своите баскетболистки. Днес нуждата от такива специалисти, които оставят сърцето и живота си на игрището, е огромна.          

 

- Подкрепете ни и като се абонирате за канала ни в YouTube


 

Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

Следвайте BGbasket.com в Instagram


Тагове: Станислав Бояджиев
BGbasket.com има нужда от Вас, за да продължи да съществува

Подкрепете BGbasket.com


Коментари
7dnisportbg
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи