Богдан Петков: Задължително да се бориш за класиране е порочна практика, нямаме болни амбиции

Мениджърът на Спартак Плевен Богдан Петков е категоричен, че пред отбора не са поставяли конкретни цели за класиране през новия сезон, но ще се стремят към добро представяне. Тимът направи сериозна селекция през това лято, като част от новите попълнения са Божидар Аврамов, Николай Стоянов и Симеон Илиев. На пресконференция днес Петков говори подробно за селекцията и целите пред отбора, както и за нивото на българския баскетбол и проблемите в него. Ето какво сподели той:

„При нас настъпиха доста промени, които тепърва ще видим дали ще дадат резултата, който ние търсим. Предварително искам да кажа относно въпроса за някакви цели, ние болни амбиции нямаме. В България да имаш амбицията задължително да се бориш за първо, второ, трето или шесто място например, за мен е порочна практика, защото виждаме, че и първият отбор трудно може да се класира за Шампионска лига и в крайна сметка играе в петия или шестия по ниво турнир в Европа. Да, чест е да си шампион на България, но не може да е самоцелно и да се правят трагедии, ако не си свършил на определено място.

Първо, ние трябва да възстановим до голяма степен имиджа на нашия продукт. През последните години тръгна една по-положителна вълна и покрай Александър Везенков, и покрай някои момчета, които успяха да пробият в европейски клубове, и покрай това хубаво класиране на мъжкия национален отбор за предстоящото европейско първенство. Мисълта обаче, че ще се правят някакви трагедии и генерални оценки, ако отборът не свърши на определено място, при нас поне няма да присъстват. Разбира се, с хората, които привлякохме, целите ни ще бъдат доста по-различни и със сигурност ще са нещо много повече от просто участие в плейофите или елиминационната фаза на турнира за Купата на България.

Николай Стоянов е едно от водещите ни нови попълнения. Той беше цел №1 в селекцията. Споделял съм го и на другите хора, които привлякохме в отбора, защото тази позиция на нас миналата година ни беше много трудна – и поради здравословни проблеми, и поради такива, които зависеха само от нас. Николай през последните няколко години е един от двамата водещи играчи на тази позиция. Изключително много се радвам, че той и Божидар Аврамов ще бъдат част от нашия отбор. Симеон Илиев и Коча Йовович също са добре познати. Имаме още едно варненско попълнение – Галин Стоянов, който ще бъде в щаба. Искам да благодаря и на Бранимир Тотев, който ще заеме позицията на изпълнителен директор. По негово желание той се включи в нашата организация. Смятам, че ще ни бъде много полезен, защото по тези оперативни въпроси от години имам нужда от такава помощ от човек. Той е с достатъчен поглед в баскетбола и си е уредил живота, като това може да му бъде удоволствие да работи с голямо желание за бъдещето на Спартак.

Николай Стоянов: Няма да отида в отбор, в който не виждам перспектива за първото място

Стратегически погледнато първото и основно нещо, с което събираме този отбор, е той да остане заедно и след този сезон, специално българското ядро. Да се прави нещо на парче година за година не е добре и така нищо няма да постигнем. Със сигурност идеята, с която тези играчи пристигат в Плевен, е да може колкото е възможно повече да играем през май месец (б.р. в плейофите). Разбира се, най-важният фактор е да сме здрави. Съставът ще има определена дълбочина, но ако при ключовите фигури настъпи някакъв проблем, да не дава Господ, трудно ще можем да ги заместим. За мен е много важно за баскетбола в България да се види, че може да има отбор, който да се бори за една идея по-сериозно класиране и основната движеща сила в него да бъдат българите.

През последните години, ако погледнем нещата в плейофите, като изключим Балкан и до някаква степен едната шампионска титла на Левски, през останалото време чужденците гледат да си направят статистиката до март-април и в плейофите водещите са българите. Това са хората, които изкарват най-тежката част от сезона на гърба си. Не е случайно, че в последните години за най-добър играч на финалите е избиран българин, с малки изключения. Това са хората, които действително играят с пламък, за някаква чест и достойнство и да защитават реномето и цветовете на отборите си.

Всеки един от българските ни състезатели е бил част от отбор, който е печелил някакъв трофей и е играл финали. Това, пред което те ще се изправят тази година, не е нещо ново. Те са опитни състезатели и са били части от националните отбори на България. Мартин Маринов и Тодор Тодоров са изключително опитни и двамата. Смея да твърдя, че Марто продължава да е най-добрият стрелец в първенството, дори и на тези години, което е материал за размисъл към по-младите му колеги. И на двамата с Тошко съм им казал, че те ще играят, докато искат. Те са си го заслужили с годините, показали са лоялност към нашия клуб и са изключително полезни за колектива на отбора. Винаги могат да ни помогнат, както с присъствието си, така и с играта си.

Идеята е този отбор да продължи отвъд този сезон, специално българското му ядро. С чужденците работата е по-специфична. Имаме пример със Самоков, които тази година успяха да задържат един от чужденците си (б.р Брандън Браун), но в повечето случаи в България чужденците използват нашата лига за някакъв трамплин да се качат нагоре и да направят добра статистика, а представянето на отбора е нещо второстепенно и това е видно.

Бранимир Тотев: Искаме този отбор да се развива в бъдеще, мисленето трябва да се промени

Ние имаме гард чужденец (б.р Коча Йовович) и се надяваме в средата на септември да привлечем и център, защото ситуацията е такава, че Тошко Тодоров е на 39 години. Миналата година, за срам на колегите си, беше един от българските играчи, които се представиха много добре. Има някои национални центрове, които много трябва да се замислят как един 39-годишен човек е в по-добро физическо и игрово състояние от тях. Ние в нашия отбор привличаме чужденци, само когато нямаме опция да привлечем български състезател на конкретната позиция.

Тази година бюджетът е леко завишен, но това, което се спекулира, че имаме извънземен бюджет, не кореспондира с истината. Има поне четири отбора, които ще бъдат с чувствително по-висок бюджет от нашия и тази година, независимо от състезателите, които привлякохме. И Ники, и Божо със сигурност не идват да играят благотворително, но те направиха някакви отстъпки в името на това да се покаже, че може да има отбор в България, който да е движен от българи. Те много добре ме разбраха.

Александър Дяковски: В началото не ми се вярваше за селекцията, но нямам търпение

Ние, като продукция намаляваме ежегодно, въпреки че за радост тази година сме десет отбора. Хубаво е и като количествена бройка на играчите да се увеличаваме, защото имаме набори, които са празни. Ще бъде хубаво да се появи още един отбор в София, защото е срамно да е само един, при положение, че голяма част от икономиката е концентрирана там. Чуват се някакви неща относно Левски 2014, че там може да има промени. Аз лично се надявам те да запазят специално класните си български състезатели. Няма да е добре за баскетбола да загубим един от отборите, който генерира сериозни финанси. Това неминуемо ще удари и по реномето на българските играчи.

В годините повечето отбори първо взимаха чужденци, след това българите между другото и те трябваше да правят жертви. Лошото е, че особено в по-слабите отбори се появяват момчета, които не искам да обиждам, но те са кандидат-бежанци. Ако не заиграят баскетбол в България, просто има много малко бъдеще пред тях и това колегите много добре го знаят.

Много искам да благодаря отново на Тошко, който се съгласи да помага. Относно решението Митко да е капитан – той в последните години от престоя си в Спартак в повечето време е най-продуктивният играч в отбора. През последните години и това, което постигнахме като класиране, щеше да ни е много трудно без него. Това е и нова отговорност, но смятам, че ще бъде много полезна за него. Той вече има доста опит, разпознаваем е и спокойно може да дърпа този отбор напред.

Смятам, че няма български играч или той трябва да е с много нарушено мислене, да не иска да работи в такава ситуация с много опитни и класни български състезатели. Повечето момчета се познават и съм сигурен, че ще изградим страхотен колектив. Всички ще гледат с лека завист към нас как сме успели да съберем толкова български играчи на едно място.

Димитър Маринчешки: Ще върнем Спартак там, където трябва да бъде

Вчера на Общото събрание на лигата имаше предложение да се дадат гарантирани минути на двамата играчи до 20 и до 24 години. Това е изключително порочно също. Не може състезатели да играят насила. Така ще почнем да отглеждаме едни хрантутници, защото това са хора, които ще са сигурни, че ще играят. Правилото с двама българи на игрището е перфектно работещо, надявам се да го запазим, защото дава достатъчен шанс на българските играчи. Не искам да съм им адвокат, но за статута на някои от тях са си виновни те. Ние трябва да започнем да произвеждаме български продукт, защото догодина ще играе европейско първенство. Везенков е ясен, но общото му с България е паспортът, друго няма. Ще се появи Емил Стоилов, който за момента се развива много добре, но ще видим останалата част на каква възраст ще бъде. Тези играчи в някой момент трябва да бъдат сменени. Ще стигнем до момент, в който първенството ще е с неограничена бройка на чужденците и българският продукт ще изчезне.

Досега в първенството винаги се е отделяла една четворка, плюс един пети отбор, който мъждука и един от останалите, който тормози по-силните. Естественият баланс в един момент винаги се намира. В момента в Бургас излизат доста големи ресурси, там има много чужденци и бюджетът им е много по-сериозен от нашия. В Рилски спортист и Балкан има трайно и много сериозно финансиране. Много е важно поне в българския си вариант Левски 2014 да запази своите силни състезатели, защото това няма да е добре за конкуренцията.

Няма да правим трагедии при определен резултат. В началото на сезона всички започваме 0:0. Ако целта ти не е да се сбориш с всеки следващ противник, значи нямаш място в първенството.

Тези играчи от школата ни, които имат резултати, в момента са 12-13 годишни. Ще трябва време да влязат в мъжкия отбор. Налагането на юноши не може да е самоцел. Тези хора трябва да покажат, че искат да бъдат част от този отбор, а ние – да направим така, че интеграцията им да е много по-лесна.

Преди години Николай Върбанов стана най-добрият млад играч на 26 години. Не съм сигурен дали в Европа някъде има такъв абсурд. Ники е последният истински български център и бивш наш състезател, но ние тук до 27 години ги броим за таланти и така ги третираме, от съседните държави на 19 отиват в НБА. Ясно е, че всички не могат да бъдат Лука Дончич, но Сърбия със сигурност не е по-добре икономически от нас.

Сега е много модерно да се благодари на Красен Кралев, но като построиш пет зали, половината от които са прашлясали и не си направил нищо за българските спортисти, аз няма да му благодаря. Извън контекста този човек е кандидат депутат от Русе, поинтересувах се съвсем случайно и някакво момче, дали кану или каяк, спечели медал на някакво голямо първенство. Оказа се, че тренира в хале, което е ръждясало и прогнило. Шапки долу за българските жени за това, което направиха на Олимпиадата в тези условия, в които в момента е държавата. В момента ние градим спорт, въпреки държавата. Тя не трябва да пречи и е време да се приеме някакъв Закон за спорта, защото всяка година финансирането става все по-трудно във всички спортове. Примерно ние тази година имаме късмет и сглобяваме някакъв боеспособен отбор и се надявам най-вече да напълни залата и да донесе радост за Плевен, защото спортът е за хората. Докато държавата гледа като мащеха и пречи на спорта, много трудно ще се случат нещата.

Всяка информация в тази ситуация е предпоследна, но от това, което съм чул за момента, всяко РЗИ ще си взима решенията за мерките и публиката. В един момент работеха дискотеките, а залите бяха затворени. Не искам да коментирам колко плитък мозък трябва да си го направиш. Надявам се отборите в Балканската лига да нямат проблеми, защото се говореше, че в Израел всички трябва да се ваксинират. Какво правим, ако на нашите отбори не им дадат да играят там, като кацнат, ако не са ваксинирани? Вчера някой от колегите каза дали да не се ваксинираме всички задължително. Това е свръх простотия. Как ще принудиш ти някой човек да го направи задължително, камо ли спортист, който с тялото си си изкарва хляба? Ясно е, има такъв вирус, трябва да има мерки и да поддържаме лична хигиена, но това да е за сметка на това човек да не може да отиде в залата, на стадиона или на кино, смятам, че е геноцидно. Децата стояха една година затворени, после се чудим защо стоят пред компютъра."