Сашо Везенков: В България всеки си прави каквото си знае в баскетбола

Генералният мениджър на Балкан и член на Управителния съвет на Българската федерация по баскетбол Сашо Везенков смята, че трябва да има промени при работата в школите у нас. Той бе специален гост в предаването "Спорна топка" по Макс Спорт 2, където коментира проблемите с подрастващите, както и не подина и състоянието на мъжкия отбор на Балкан, който в момента е под карантина заради случаи на коронавирус. Ето какво сподели Везенков:

“Всички в отбора са добре. Добре - силно казано, но според ситуацията и заболяването всички се чувстват добре. При някои отминава, други се разболяват, но радостното е, че всичко това минава в рамките на два дни и след това се връщат отрицателни резултати. Отборът точно беше във възход, всички се чувстваха добре и се случи това. За жалост, ние не можем да променим ситуацията.

Мачът в Балканската лига не беше от огромно значение за нас. Това беше един двубой, в който можехме да видим с какво разполагаме, предвид че чужденците бяха болни. Отборът не стоеше никак лошо и хората в Ботевград ми казваха, че са доволни от това, което са видели. Също така искам да кажа обаче, че ако оставим тима в такъв вид - само с българи и млади момчета, разочарованието в града ще дойде много бързо. Балкан си е поставил ясни и точни цели - титлата и Купата на България. Имаше и добри моменти, имаше и такива, в които не изглеждаха много добре, но като цяло това, което чух от треньора е, че е останал доволен от видяното.

Както знаете, нашият отбор беше споходен от доста контузии. Да не изключваме, че Станимир Маринов все още не беше готов. Дали срещу Черноморец се получи подценяване, дали не подходихме много сериозно в този мач, не знам. За мен в този си вид Черноморец да победи Балкан в Ботевград беше наистина изненадващо. От друга страна, този мач ни даде една реална оценка за положението, в което се намираме. Баскетболът е спорт, в който няма сантименти. В спорта излизаш, играеш и или побеждаваш, или губиш. Когато загубиш и си дал всичко от себе си, тогава няма какво да направиш. Но, когато излезеш и си бил изключително слаб, тогава търсиш причини. За мен победата се празнува до 12 часа вечерта, а загубата - може да откара още един ден, за да направиш точна оценка къде си сгрешил, и след това преследваш следващата цел. На нас този мач ни отрезви малко за нещата, които трябваше да променим. Наистина имаше много хубави неща след него.

Засега няма да правим някакви резки промени. Ще видим как стоят нещата с времето. Ние привличаме чист гард (Амад Рори). И тримата ни играчи на тази позиция са комбо гардове. В съвременния баскетбол можеш да играеш и с трима гардове. Ние взехме играч, който е чист плеймейкър, който да организира и да създава ситуации за останалите. Имаме малко време, за да видим какво ще правим по-нататък. В баскетбола има професионализъм и хора, които вършат и не вършат работа.

Балкан има още резерви. Присъствам на повечето тренировки. Нашият треньор е изключителен във всички фази на баскетбола, той е перфекционист. Ние говорим всекидневно на тази тема. Аз съм малко на друго мнение, но след като виждам какво става се доверявам на това, което прави. Небойша Видич е наставник, който би спрял всяка ситуация, която не е отиграна по начина, по който той иска. Това е добре за всички наши баскетболисти и това го доказа и шампионският отбор на Балкан, защото знаете, че всички играчи, които играеха за тима при Видич по това време, се продадоха за много повече пари. Един Венци Петков, който играеше в Ямбол за 1500 лева, вижте докъде стигна и как играе - стана основна фигура в Левски. Нашият отбор има още много да покаже и да бъде още по-добър. Присъствието на Видич е изключително важно за младите играчи в лицата на Александър Гавалюгов, Илиян Пищиков и Михаил Гавазов. Самото включване в мъжкия отбор за тях е от много голяма полза.

В момента имаме едно прекрасно момче - Гавалюгов. Ние трябва да изтърпим времето, което трябва да мине. В много случаи всички избързваме с времето. Малко са като Лука Дончич, Усман Гаруба. С Габриел Дек в НБА не се получи. Това са различни играчи. Гавалюгов в много близко бъдеще ще има своите минути в българското първенство, а защо не и по-нагоре.

За школите много мога да говоря. Не знам дали всички ще се съгласят с мен, защото е много лесно като кажа нещо да получа упреци отвсякъде. Всичко се промени, за което сме виновни ние - баскетболните деятели и ръководители. Повечето школи в България, говоря и в София и в другите градове, са платени. Платени школи има навсякъде по света, освен в Реал Мадрид и Барселона, които взимат най-големите таланти.

В България си представете, че школите са някаква форма за оцеляване на цели семейства или на един клуб. Представете си, когато имаш едно дете и тръгнеш да правиш някакви забележки, а то си плаща 70-100 лева на месец. Тогава се размива искането, желанието и ролята на треньора. Той се превръща повече в ролята на аниматор. За децата от 1. до 4. клас е хубаво той да е аниматор, но след това трябва да започнат и селектирането, и забележките. В момента в България имаме таланти, появяват се. При тази глобализация в Европа обаче момчетата тръгват за Германия, Италия и Испания. Бих се радвал, ако там успеят и мога да се върнат тук, за да кажат, че играят на ниво Евролига или Еврокъп. И там не се получава. Тогава какви са изводите, аз не мога да кажа, но мога да споделя, че баскетболът е труд, труд и пак труд. И знание. Може би грешим и ние, треньорите, но нещо не се получава. Не мога да кажа за нашата школа. Аз имам моите виждания за баскетбола в България. В последните години се бях отдалечил малко, но не мога да кажа, че има някакъв напредък.

Никой отбор няма да купи играч, който тепърва трябва да се учи на баскетбол. Много, много трябва да го искаш, за да го направиш. Реал Мадрид или другите няма да те натискат да ставаш баскетболист. Който е голям талант, остава, който не - отива по другите отбори. За мен е много относително, но много наши играчи заминаха. Павлин Иванов беше MVP в юношеско първенство на финал в Италия с Алесандро Джентиле, с който бяха в един отбор. Димитър Димитров беше в школата на Римини, Вангелов е в Италия, Сираков беше един от най-големите таланти. Костадинов беше в Реал Мадрид. Казвам го с ръка на сърцето - нещо не е така, както трябва да бъде. И аз съм вътре в ръководството на федерацията, търсим какво не е както трябва. Формата, за която говоря с Глушков всекидневно, все още е доста неясна. В България всеки си прави каквото си знае в баскетбола.

Школите имат свобода. Навсякъде в България повечето школи взимат една топка, дават им я на децата, те започват да играят, свършва тренировката, взимат се таксите и всичко си продължава по същия начин. От 1. до 4. клас са аниматорските способности - да запалиш детето. Тук важна роля имат и родителите. Вече след 4. клас се вижда кое момче има потенциал. За мен най-важното, което говорихме и с Глушков, и което направихме, талантите във всяка една възраст трябва да се знаят и да се събират поне по два пъти в месеца на тренировки и да се поставят изисквания. Всяка една възраст си има своите специфики. След 16-годишна възраст за мен вече е доста късно да се получи. Това е баскетбол, не е волейбол, където можеш да вземеш момче на 20 и да го направиш играч. Ако в баскетбола не си започнал да правиш всичко до 14-годишна възраст, след това е изключително трудно."