Спомен за първите шампионски титли на женския баскетбол в Стара Загора


Спомен за първите шампионски титли на женския баскетбол в Стара Загора
(сн. личен архив)
10-03-2022 16:13 | Станил Йотов

На 8 март се навършиха 30 години от втората шампионска титла на женския баскетбол в Стара Загора. По този повод ви представяме спомените на спортния журналист Станил Йотов за тогавашния отбор на Електрон.

 

Публикуваме текста без редакторска намеса:

 

Да ви разправям за преживяванията ми с дамския баскетбол от края на 80-те и началото на 90-те. По принцип в Стара Загора никога не бяхме имали силен баскет, обаче в отбора ни "Електрон" (така се казваше, беше към завода за дискови и запаметяващи устройства ДЗУ) взехме две състезателки от бившия СССР - Ирина Губа и Галя Кудреватова, привлякохме Кремена Рашкова от Марица, и сглобихме отбор. Треньор ни беше Марин Цанков, лека му пръст, а жена му Антоанела играеше. Но - основното е, че в Стара Загора се развъди най-отвратителната баскетболна публика, която някога е съществувала в България. Може да ни съперничи само тази на Миньор Перник от времената на Евладия Славчева.

 

По съществото си това беше част от футболната агитка на Берое, обаче пренесена в баскетболната зала. В началото играехме в залата на БСФС, която си беше един физкултурен салон с няколко реда пейки, винаги препълнена до дупка, дори ако мачът е срещу Метални конструкции. Публиката буквално беше на линията, готова да нахлуе! Когато става въпрос за дамски баскетбол, това неминуемо води до разрушаване на играта на противника. Съдете сами - най-културното, което се скандираше по адрес на гостенките, беше "Ти си крава, ти си слон, ти си истински бизон!"

 

Съдиите също отнасяха пердах, както стана със Стефан Станев през пролетта на 1990 г., когато играхме с Локо София. Станев яде бой от нахлулата на игрището публика в залата на БСФС, макар че комендантът на гарнизона майор Борисов опита да го защити. Борисов също отнесе няколко юмрука, щото беше гад и тормозеше войничетата в отпуск, та сега му бяха набрали разни уволнявки. В крайна сметка нещо ни лишиха от домакинство, но въпреки това победихме Левски на финала в София и станахме шампиони.

 

На следващата година отборите не искаха да играят в Стара Загора, щото в оня физкултурен салон им беше много страшно. Ами нормално, те момичета на по 24-25 години, срещу тях някаква озверяла тълпа. Помня как Милко Ягодката (умопобъркан футболен хулиган, наплюл майор от милицията пред хиляди зрители на мач в Търново, психар пълен) цапардоса една от гостуващите баскетболистки с чадъра си. Едно момиче от Славия пък почина в залата в хода на мача, нямаше дори носилка, та се наложи да изнесат тялото й върху откачената врата от залата. Ако има баскетболен Мордор, това беше залата на БСФС! Затова направиха в ДЗУ нова зала, с трибуни и всичко, както си трябва.

 

През сезон 1990-91 тръгнахме силно, биехме наред. В София на мачовете се събирахме цяла банда нехранимайковци студенти, да викаме за нашите, ама културно. В Стара Загора обаче беше друго - ад, вие днес не можете да си представите за какво ставаше въпрос. Накрая през 1991 г. играхме финал за титлата с Локо София. В първите два мача в София си разменихме по една победа, третият беше в Стара Загора. Честно казано, мен и до днес ме е срам, че съм присъствал в залата. Такова псуване на елитни състезателки като Полина Цекова и Марияна Чобанова, такова чудо, такава агресия срещу жени не можете да си представите. Това, ако е днес, ще въстанат сто организации за правата на жените. Обаче мадамите от състава на Нино Войнов се оказаха много корави, победиха ни и станаха шампионки, при това в нашата зала.

 

На следващия сезон 1991-92 треньор вече ни беше Иван Лепичев. Бяхме силен тим, ясно беше, че ще сме поне на полуфинал. Така и стана, играхме там с Марица Пд. Маричката имаха една агитка от около 20-30 деградета, които също правеха золуми като нас, ама не бяха толкова многобройни. В Стара Загора спечелихме мача, но грозотията стана след него. Баскетболистките на Марица бяха пристигнали с автобус, в който се возеха и феновете им. Като си тръгваха, някой от техните взе да размахва средни пръсти от прозореца. Нашите, разбира се, отвърнаха с камъни. Един от тях счупи стъклото и нарани лицето на Рени Димитрова - една от най-красивите баскетболистки тогава, очарователна дама, а и много силна на терена.

 

Заради това ни наказаха с лишаване от домакинство за един мач - то било харабийско тогава бе, размазваш на Рени лицето и само един мач санкция, Божееее, какви години. Предстоеше финалната серия срещу Славия.


Насрочиха мачът да се играе на неутрален терен в Димитровград. Баш тогава там вървеше турнирът "Иван Гълъбов" за мъже. От Стара Загора потеглиха три автобуса "Икарус" на градския транспорт, пълни с агресивни идиоти, предвождани от тогавашния тартор на агитката на Берое Наньо Тиквата. Изтърсихме се пред залата в Димтровград, и първата работа на деградетата беше да взривят 3-4 бомбички отпред. Имаше някакви полицаи, ама гледаха безучастно.

 

След това добараха треньора ни Иван Лепичев, за да му търсят сметка защо Соня Драгомирова няма да играе. Тя не играеше, тъй като нещо бяха забавили парите, ама не беше честно от нейна страна. След това пипнаха съдията, Калпакчиев май беше, нещо мина пред залата, щяха да го пребият още там за некви стари прегрешения. Тук отварям скоба - за подобно нещо едни от нашите го бяха сгащили в Слънчев бряг, видели го на улицата да минава със семейството си по време на лятната му почивка, и му търсели сметка за някакво отсъждане на мач на Електрон по-рано през сезона. Представете си - вие сте на море с жената и децата, и ви нападат на улицата за баскетболни отсъждания. Калпакчиевия обаче и тогава, и сега, успя да се измъкне някак си.

 

Тая сган нахлу в залата като команчи, при което димитроградската публика побърза да се изнесе. Свърши последният мач за деня от "Иван Гълъбов", и почваме ние. Първата работа на публиката беше да почне да псува Катя Стойчева от "Славия" - наше момиче от спортното в Стара Загора, голяма баскетболистка. Имаха и една Марияна, злобен гард, и нея не пощадиха. Електрон победи и без Драгомирова.


Последният мач от серията беше в Стара Загора. Там пък идиотите да вземат да заловят коментатора на БНТ Васил Манченко, който предаваше мача пряко, и да го учат какво да приказва. Човекът се притеснил сериозно, пребледнял... Ми то, аслъ, с такива насреща какво да си помисли човек?


На терена победихме и Електрон спечели титлата за втори път. Преди време правих опити да припомня за тези два успеха с титлите, да се организират някакви чествания. Добре е да се сетят да почетат момичетата от онзи отбор!

 

- Подкрепете ни и като се абонирате за канала ни в YouTube


 

Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

Следвайте BGbasket.com в Instagram


BGbasket.com има нужда от Вас, за да продължи да съществува

Подкрепете BGbasket.com


Коментари
betway
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи