Стойо Чолаков: Усетих чистата радост, магията и любимия Ямбол, който диша баскетбол


Стойо Чолаков: Усетих чистата радост, магията и любимия Ямбол, който диша баскетбол
(сн. БФБ)
13-05-2022 16:10 | Мария Мицова

Старши треньорът на шампиона за юноши U19 Тунджа Ямбол Стойо Чолаков е носителят на наградата за Най-добър треньор в анкетата на BGbasket.com на името на Тони Божанков. Какво сподели Чолаков ден след триумфа на момчетата си пред родна публика:

 

- Кажи ни няколко думи за приза на името на Тони Божанков, останалите треньори избраха теб за номер 1 при треньорите?

Първо искам да благодаря на моите колеги за оказаната огромна чест именно аз да бъда носител на тази награда. Самият факт, че е кръстена на великия Тони Божанков говори сама по себе си колко е значима. Това че бях избран за треньор на финалите се дължи до голяма степен и на труда на момчетата ми през годините, това че те бяха единни и вярваха в една обща кауза, загърбвайки своите лични интереси. Няма как едно такова признание да не ме кара да се чувствам горд и същевременно удовлетворен от работата си през последните години.

 

- Можем ли спокойно да наречем поколението, което изведе до титлата, "златно"?

Това поколение на Ямбол 2003 е меко казано златно. Оставяйки на страна безпрецедентните за клуба ни 6 финала от които 4 златни медала, момчетата са пример за всички гарнитури със своето себераздаване на терена. Получавал съм похвали за това как те се борят за всяка топка на терена, за всеки сантиметър на игрището, а това показва техния непремирим характер като личности. Естествено не всичко е цветя и рози, когато имаш в отбора си такива характери, се получават и много разногласия, именно тук идва тази уникалност на тези момчета и те са готови да преодолеят егото си в името на победата. Единственото парче от пъзела за мен е, колко от тези състезатели ще продължат своята кариера. Така че, да, наистина можем да наречем това поколение златно.

 

- По-лесно ли става да играеш финали с годините?

Не бих казал, дори точно обратното. Когато спечелиш 1 или 2 титли, ти ставаш дразнител (в добрия смисъл) за другите отбори. Всички искат да те победят на всяка цена. Играят освободено, а това прави нашата цел още по-трудна. От друга страна, момчетата вече са покорявали този връх и е една идея по-трудно да ги убедиш че трябва да положат още повече усилия и труд, за да напредват. Но от друга страна пък, всяка една победа, всяка една спечелена титла дава още повече самочувствие на момчетата. Така че тук съм по-скоро раздвоен в отговора си.

 

- Колко е хубаво да вдигнеш трофей у дома?

Колкото и тривиално да звучи, чувството е неописуемо. Всички отбори видяха уникалната атмосфера в зала "Диана". Като изключим първия мач, следващите бяха посетени от над 1000 човека, а финалният се е гледал от над 1 500 човека. Да играеш пред такива трибуна скандират твоето име е емоция, която остава за цял живот. Винаги съм се възхищавал на баща ми в това отношение и ми е било любопитно как се е чувствал той. Е, сега вече го усетих, цялата тази чиста радост на хората в града, това потупване по рамото извън залата, емоцията на малките деца с баскетболни топки, това е магията наречена баскетбол и отново любимият Ямбол, който диша баскетбол. Повярвайте, ми върнах се 20 години назад във времето, когато мъжкия отбор спечели златните медали.

 

- Какво означава за Ямбол и за клуба успехът?

Титлата за Ямбол от гледна точка на класиране е изключително престижна. Но мисля, че това би трябвало да бъде допълнителен тласък за децата да последват своите мечти, а и да си спомнят за баскетболната слава на нашия град.

 

- Доста от момчетата получиха шанс при мъжете, но не го използваха. Ще бъде ли титлата някакъв стимул за тях да променят решението си, може би да видят бъдещето си в баскетбола?

Да, някои от момчетата получиха своя шанс в първия отбор. Доколко са се възползвали, мисля, че сами могат да си извадят поуки. Живеем във времена, в които децата са все по-малко самостоятелни. Взимането на решения за тях самите, за тяхното бъдеще става все по-трудно. Животът им предлага повече и повече възможности, а спортът в този си вид не им дава най-добрата. Но те трябва да вземат това важно решение за себе си, дали искат да загърбят част от изкушенията на живота и да се отдадат изцяло на баскетбол. За съжаление добрите примери в България за нашия спорт са прекалено малко. Въпреки това ги има. Един уникален Сашо Везенков е живият пример. Младеж, отдал живота си на баскетбол, а сега е идол на половин Гърция, да не кажа Европа. Мисля, че трябва да запознаваме повече децата с такива случаи. Надявам се наистина тази титла да им повлияе стимулиращо и да предприемат решителна крачка следващия сезон.

 

- Каква е цялостната ти оценка за първенството? Има ли момчета, готови за мъжки баскетбол в отборите?

Мисля, че тази година финалите бяха едни от най-равностойните последните 10 може би и повече години. Силите бяха много изравнени, но нека това не ни заблуждава. Нивото според мен беше по-слабо отколкото предходната година. Да, повечето отбори бяха по-малки, но гледна точка на спортно технически качества, а и антропометрични, мисля че нивото ни е слабо. Въпреки това видях няколко момчета, които ми направиха много добро впечатление. Имаше лидери, които взимаха инициятивата в свои ръце, което на мен ми допада. Това са тези, които искат да продължат. Имаше и такива, които не блестяха с особени технически качества, но пък оставиха сърцата си на терена. Както казах, доста от момчетата бяха по-малки, следващата година - две ще са решителни за тях, пожелавам им да не се отказват от мечтите си.

 

- Искаш ли да посветиш успеха на някого?

Искам да посветя успехите си на моите родители, които бяха до мен във всички мои настроения. На моето семейство разбира се, което лиших от своето време в името на победите и на момчетата с огромните сърца.

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи