Росен Барчовски - за представянето на Евробаскет 2022 и бъдещето на националния отбор


Росен Барчовски - за представянето на Евробаскет 2022 и бъдещето на националния отбор
(сн. FIBA.basketball, БФБ)
13-09-2022 10:03 | Мария Маринова

Селекционерът на мъжкия ни национален отбор Росен Барчовски смята, че България се представи достойно на Евробаскет 2022, въпреки че не успя да се класира за елиминациите в Берлин. Макар основната цел пред тима ни бе именно това, наставникът смята, че с оглед на нивото на баскетбола в България тя трудно би била постижима. В обширно интервю за BGbasket.com той направи подробен анализ на представянето на „лъвовете“, акцентира върху ролята на Александър Везенков в отбора, подмладяването на тима и намирането на заместник на Дий Бост. Ето какво сподели Барчовски:

 

- Каква е равносметката Ви за представянето на отбора в Тбилиси вече няколко дни след края на мачовете, когато вече и емоциите поотминаха?

 

- Съвсем спокойно виждам, че продължаването във втората фаза в Германия беше повече в сферата на мечтите. Да, беше възможно и близко, но това близко е много и е свързано с цялото ни развитие на баскетбола – и с качествата на играчите, и с възможността да се правят по-дълги подготовки с много контролни срещи със силни отбори и т.н. Но общо взето смятам, че нашият отбор игра добре и равностойно на противниците си. Повече са позитивите, отколкото негативите. Разбира се аз като треньор сигурно съм искал повече от всички останали, но това е реалността. Смятам, че нямаме повод да се срамуваме, напротив – трябва да сме доволни, но без да летим в небесата, защото не сме направили нищо специално.

 

- По време на първенството акцентирахте върху проблемите в защита. Къде обаче най-много изоставаме от водещите отбори?

 

- Защитата се набиваше на очи, тъй като в първите мачове получихме извънредно много точки. Тогава започна да се говори много за това. Искам да отбележа и нещо, което широката публика няма как да знае и надали някой е обърнал вниманието. И в Тбилиси, и сега в Берлин баскетболните рингове са много меки и се вкарва много повече. Не знам дали е случайно. Ако е нарочно, поздравявам ФИБА, защото така баскетболът стана по-атрактивен, но това е съвсем дребен детайл. Отборна защита се прави по-дълго време, трябва много работа, мачове и изпълнители. Ние нямаме много високо ръстов и атлетичен състав. Изоставаме много в това отношение. Нямаме хора, които могат да спрат лесни пробиви и кошове вътре в полето на външните играчи. Нямаме хора, които могат да спрат играч с гръб, т.нар. нисък пост. Това са съвсем обективни неща. Могат да се компенсират с работа и желание, но донякъде. Иначе не си ли селектираме и произведем такива играчи, така ще е. Колкото и да сме говорили за защита, имало е моменти, в които българският национален отбор е играл добре в защита. Ние функционираме добре и силно, когато върви нападението открай време. Опитваме се да го променим, но не е лесно. Добре, че поне нападението вървеше много.

 

 Може да бъде изображение с 9 души, изправени хора и на закрито

 

- Колко важно беше присъствието в отбора на играч като Александър Везенков, който през последните години отбеляза изключителен прогрес и e сред най-добрите на своята позиция изобщо?

 

- Аз самият съм изненадан колко голяма фигура е той, не само като играч, а и като човек. Изключителен лидер, аз съм просто възхитен, но това не е само мое мнение. Същото е и на треньорите, които бяха в тази група. Знаете какви имена са там – Скариоло, Атаман и т.н. Това не са комплименти, това е реалността. Определено мога да кажа, че е един от най-силните баскетболисти в Европа, а и в света. Ролята му е ясна, тя се вижда с просто око. Направили сме страхотни усилия, за да се класираме без него, но оттук нататък всяка негова липса ще бъде много проблемна.

 

- На фона на този конфликт между ФИБА и Евролигата обаче едва ли скоро той ще може да играе отново за националния отбор, както и ако отиде в НБА след това…

 

- До последно ще се надявам нещо да се случи. В деня, в който гостуваме на Португалия, Олимпиакос приема Партизан в Евролигата. Той не може да играе, но това означава, че поне още трима-четирима гърци от Олимпиакос няма да могат да бъдат в националния им отбор. Двамата братя Андетокумбо също няма да могат и задачата на Гърция също става много тежка. Начело на техния национален тим е Итудис, знаете каква фигура е той в европейския баскетбол. Силно се надявам и с негова помощ нещо да се случи и да има някаква промяна в програмата. Както се казва, Сашо Везенков може да дойде от летището, да изиграе мача с Португалия и да се прибере. Пак ползата ще е огромна.

 

Може да бъде изображение с 4 души, изправени хора и на закрито

 

- Какво мислите за представянето на останалите момчета в отбора, доволен ли сте от това, което показаха?

 

- Общо взето съм доволен. Няма да скрия темата с Дий Бост. Както всички очакваха да бъде като в мача с Грузия, аз също го очаквах, но бях и реалист. Подготовката му беше нарушена. Той закъсня, имаше лични проблеми. Той не беше във форма, което изнервяше него, изнервяше и мен, а оттам и отбора. Но аз му вярвах. Даже и да не е вкарвал много, той правеше по 12-13 асистенции. Особено на постепенно нападение беше безценен. Разигра Андрей, подаде много и на Емил, и на Сашо Везенков. Така че не бива да сме много критични. Откъде е дошло, не знам, но вярвах и проявих търпение и то се отблагодари накрая. Разбира се, искаше ми се той да е на цялата подготовка, за да бъде във форма. Тогава със сигурност щяхме да спечелим поне още един мач и да минем във втората фаза. Като казвам това, съм абсолютно наясно, че на мястото на Белгия може би също щяхме да стоим много равностойно със Словения, но да ги победим е нереалистично на този етап.

 

Обикновено ползването на такива натурализирани играчи има ефект 3-4 години максимум. След това загубват желание и мотивация, затова е добре да бъдат сменяни. Най-добре е да не се налага, ако можем да си произведем поне един играч на тази позиция на европейско ниво. Засега не можем, но както се видя, не могат и много от другите отбори. Някъде прочетох, че сме играли с двама чужденци, визирайки, че и Сашо Везенков е отрасъл в Кипър и Гърция. Може да не е мястото, но тук искам да вметна, че Сашо си е чист българин с българско семейство - спортисти, които са го възпитали с уважение към това нещо, за да стане такъв човек. Но той е бил и в националните отбори и при подрастващите, така че и България също има някаква малка част от неговото израстване.

 

Може да бъде изображение с 3 души, топка и на закрито

 

От другите играчи съм доволен в общи линии – от някои много, от други по-малко. Някои имат много голям мегдан за развитие като Емил Стоилов и Иван Алипиев. Те имат много голям потенциал. Трябва да работят здраво и да намерят отбори, в които да играят и да проявят характер. Те са бъдещето, не само двамата, разбира се, има и други. Огромен респект към това, което Чавдар Костов прави. На този етап това е най-добрият ни защитник и е трудно заменим в близко време. Желанието му да се откаже на мен никак не ми харесва. Уважавам го, но смятам, че поне в тези два мача с Португалия и Кипър трябва да играе. Той каза, че това му е последният турнир, а това не са турнири, а квалификационни срещи. Първата ни цел е да спечелим групата, за да попаднем в основните квалификации. Тогава може да се мисли за някакво по-сериозно подмладяване. На този етап тези два мача трябва да са фокусът.

 

Трябва да отбележа и много сериозната роля, която има Павлин Иванов в този отбор, защото той изигра изключителен последен мач, когато се класирахме. Сега беше в същото положение и срещу Грузия. Просто при него е необходимо малко повече постоянство. Тези мачове ги има и са страхотни, само трябва да е малко по-често.

 

Може да бъде изображение с 3 души, изправени хора, топка и на закрито

 

Имаше много позитивно отношение и малко критики към този отбор, въпреки че имахме само една победа, за което благодаря. Разбира се, имаше и негативни мнения. Когато са градивни, те са добре дошли, а когато са злонамерени – не бива да им се обръща внимание. Тези играчи обаче, целият ни щаб и баскетболната ни общественост обаче успяха да видят едни от най-силните треньори, играчи и отбори в Европа. Това не знам кога ще се случи пак. Нивото е изключително високо. Има и страхотни изненади, което също е част от интереса и едно хубаво нещо за баскетбола. Трябва да се получи разбирателство между ФИБА, Евролигата и донякъде НБА, защото положението по този начин не може да продължава. Не може модерният баскетбол да се откаже от националните отбори и да върви само на ниво клубни състави. Националният отбор е особена тръпка, предизвиква особени вълнения във всяка една нация. Няма невъзможни неща и съм убеден, че в един момент ще се случи.

 

- Как върви процедурата по натурализацията на новите двама американски гардове, на които смятате да разчитате след Дий Бост?

 

- Предполагам, че до края на тази седмица от Българската федерация по баскетбол ще информират. За двама играчи става въпрос. Документите са им почти готови, въпрос на ден-два и ще бъдат входирани в Министерството на младежта и спорта, след което ще тръгне процедурата. Искам да може да избираме от двама човека, ако се налага да играем с такъв гард. Имаме и Дейвид Кравиш, който се представи доста добре, така че и той е опция. При всички положения ще разчитаме и на него. Добре е да имаме опции и да избираме за конкретните мачове. В някой мач може да играе един, в следващия – друг. Зависи кой е във форма и кой е необходим, но трябва да ги имаме.

 

- Преди година бе обявено, че гардът Трой Копейн е в процес на придобиване на българско гражданство, той ли е един от двамата, за които говорите?

 

- Така беше, но нещо стана с документите. Сега става въпрос за други двама играчи, ще ги научите скоро.

 

- Като говорим за гардовете, доколко се отрази и контузията на Станимир Маринов?

 

- Много разчитам на него и страшно съжалявам. Много ми е мъчно. Толкова много искаше и така добре тренира. Изкара цялата подготовка, контролните срещи и квалификациите, влезе във форма, защото преди това пак имаше контузии. Нещастие. Той е склонен към това, защото такава му е мускулатурата. Ще продължавам да разчитам на него, само да е здрав. Разбира се, имаме и Деян Карамфилов – чудесен играч. Неговото разбиране за играта, IQ, желанието и поведението като човек също е страхотно. Стига да имаме двамата, спокойно може да мислим да играем с Кравиш, няма да има никакъв проблем, но трябва да са двамата. Все още трети играч не се появява. Чакам Косьо Тошков тази година да е здрав, много му вярвам и на него, но има и много други момчета, да не споменавам всички.

 

Може да бъде изображение с 2 души и на закрито

 

- Освен Чавдар Костов, Александър Янев също обяви, че повече няма да играе за националния отбор. Имате ли все пак някаква надежда, че може да размислят?

 

- Разбира се. Трябва да мине време, поне още един месец и ще говорим на тази тема. Казах какво мисля, а дали ще играят, нека да го оставим за когато дойде времето.

 

- Доколко ще продължи това подмладяване на отбора и в следващите мачове и виждате ли и други млади състезатели, които заслужават шанс да влязат в националния тим?

 

- Част от този отбор вече са Емил Стоилов, Иван Алипиев и Коцето Костадинов, който по известни причини не бе в състава за Европейското. Нямаше как с една тренировка да бъда там. Тук трябва да се отбележи и Йордан Минчев. Неговата липса беше огромна. С неговото присъствие щяхме да спечелим поне още един мач. Не мога да го кажа, но съм убеден, защото той е различен. Отговаря на физика на най-силните играчи в Европа и света, а и много напредна. Той също е част от този отбор. Като сложим вътре и Андрей Иванов, това подмладяване вече е факт, няма да започне от нулата. Ще следя внимателно и Боби Младенов – много качествен играч. Смени си отбора тази година, стартира много добре. Преди имаше много контузии, сега се надявам да бъде здрав. Той също е едно такова име, Мирослав Васов и той. Ще пропусна някой и ще ми се разсърдят. Има и от по-опитните играчи – един чудесен Ники Стоянов миналата година. Той има място в състава, но не мога да бъда с 15-20 човека. Така че имаме потенциал. Основното е да направим всичко възможно Везенков да играе, да имаме на разположение трима натурализирани, за да избираме и тези, на които не им се играе вече, може малко да загърбят егото си за мач-два. Това са нещата, но при всички случаи от следващия етап, ако се класираме за основните квалификации, отборът трябва да бъде чувствително подмладен.

Може да бъде изображение с 8 души, изправени хора и на закрито

 

- Сега обаче трябва да се фокусирате и върху клубния си отбор - ЦСКА. Какви са впечатленията ви от състава, който успяхте да изградите през лятото?

 

- Като се върнах от Грузия, ходих на тренировките. От понеделник вече се включих и аз. Събрахме се вече всички – и чужденците, и националите. Има и много млади момчета, включително и такива от школата на ЦСКА. Ще е някаква сплав между опитни и класни играчи и млади и перспективни. Това е предизвикателство за работа. Не очаквам в началото да бъдем сглобени като отбор, но с времето и това ще стане. С огромно удоволствие тръгвам на работа. Обичам да работя с млади играчи.

 

- Още на пресконференцията за завръщането на ЦСКА в елита всички от клуба казахте, че през първата година нямате прекалено големи амбиции за класиране, но Вашите лични цели какви са начело на отбора?

 

- Това е реалността. Покрай отбора има страшно много неща, които трябва да се изградят като организация, но хората не ги виждат. Залата изисква още много неща, за да си имаме истински дом. Трябва и време, за да се стиковат нещата, защото до този момент клубът беше като аматьорски, само с школа, докато сега става професионален. Реалността е да няма големи очаквания. Иначе моите амбиции са известни, няма какво да ги крия. Те са много високи.

Със съдействието на  

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Тагове: Евробаскет 2022, България, Росен Барчовски
Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи