Кой гарантира сигурността на храните в магазина?


Кой гарантира сигурността на храните в магазина?
04-01-2023 16:18 | Антонио Костов

Кондиционният специалист Антонио Костов* започва поредица от статии в блога си в BGbasket.com, които ще са свързани с широката тема за здравето и спорта. Ето и поредната от тях, озаглавена "Кой гарантира сигурността на храните в магазина?":

 

Чрез погълнатите вещества, многократно преизграждаме тъканите на своето тяло, замествайки старите клетки с млади такива, формирани от новоизядената храна. Нашите кости, кожа, нокти и прочие са изградени от приетите от нас продукти идващи от околната среда. Освен че изграждат нашето тяло, консумираните вещества също влияят и върху процесите в него! Новите клонове на науката - нутригеномика и епигенетика, доказват, че веществата, усвоявани чрез храната и напитките, влияят и върху генната експресия, активирайки или дезактивирайки определени гени от нашата ДНК.

 

След казаното е удачно да си зададем следните въпроси:

 

1. Какво консумираме?

 

Това, разбира се, е личен избор за „собственика“ на конкретното тяло и е в пряка зависимост от здравната култура на лицето.

 

2. От къде получаваме, това което консумираме?

 

Съвременният градски човек получава храната си предимно от магазина – така сме устроили модерния свят, в който живеем.

 

3. Закономерно изникват и следните питания -  Кой определя качеството на храната, която се продава в магазините? Кой извършва научни изследвания върху продуктите предназначени за пазара на храните? Можем ли да разчитаме на тези контролни органи?

 

За Северна Америка и Европа, регулаторните агенции са FDA (Администрация по храните и лекарствата) и EFSA (Европейският орган за безопасност на храните). Като институция с пряко отношение по въпроса можем да посочим и WHO/СЗО – Световната здравна организация.  

 

Като страна, членка на Европейския съюз, в България има обособени формации, които представляват ЕFSA. Това е  БКЦ (EFSA - Български контактен център). EFSA използва този център за координация с БАБХ (Българска комисия по безопасност на храните), споделяне на проучвания и популяризация на своите каузи в страната ни.

Но основните причини да заключим, че можем да сложим знак за равенство между магазинния щанд у нас и в цяла Eвропа са две:

  • Фактът, че значителен процент от хранителните стоки и фуражите в България са вносни

Във видеата отдолу читателят може да получи още информация по въпросите за отношенията между EFSA и BFSA:

 

 

 

Да определяш кое е допустимо за консумация и кое не за такава огромна популация е доста сериозна отговорност. Това ни води към мисълта, че тези изброени организации би следвало да са събрали част от мисловния авангард на човечеството и там да царят железни принципи и законодателство. А дали това е така? 

 

Оказва се, че картината далеч не е такава, каквато би ни се искало. За съжаление факти сочат, че множество членове на тези институции имат директна връзка и са били част от екипа на водещи фирми от “индустрията”, а жалбите и сигналите за конфликт на интереси са нещо което се случва нерядко. В същото време  моделът на работа, който се е утвърдил във времето, е толкова опорочен, че с основание нормалният човек го припознава като конспирация. Обаче ние сме тук, за да коментираме конкретни примери, дати и имена и така да осветлим темата!

 

Първо малко думи за системата на работа:

 

И както някои известни автори разследващи темата (Шелдън Рамптън и Марко Пицути) споменават в трудовете си:  “Както американската FDA, така и EFSA се ограничават само в това да получат научната документация, осигурена от самите производители в хранителната индустрия (вместо отговорната организация да извърши научни изследвания по въпроса сама). На практика това означава, че мултинационалните компании са тези, които назначават учени, плащат заплатата им, а те (учените) имат задачата да удостоверят безопасността на съответните продукти. Лесно можем да си представим колко са „безпристрастни и обективни“ в действителност проучванията им, след като са възложени пряко от хората, които разписват чековете им.“ (2) (3)

 

За да сме по-конкретни давам един подходящ пример за „безпристрастността“ на въпоросните агенции. През 2012, когато се сформира работна група, упълномощена от ЕFSA за издаване на научно становище относно нивото на токсичност на определени пестициди (които влизат в пряк контакт с храните ни) трябва да се назначи работна група. Назначената работната група се състои, забележете, от един експерт (3). Това е Сюзън Барлоу, известен токсиколог, работила за Филип Морис (Парламент, Марлборо...), Пепси, Файзер, Пластик Европа (4) – някои от които са били осъждани за престъпления срещу човечеството и регулярно сме ставали свидетели на това, че тяхните бизнес интереси не граничат със здравните интереси на потребителя. (1)

 

Ако това не ви изглежда като конфликт на интереси, нека видим случая със Сузи Ренкенс - от 2002 до 2007 тя е била ръководител на звеното от експерти и научен координатор на ГМО групата към ЕFSA за оценка на риска, а непосредствено след това е назначена в мултинационалната компания за производство на пестициди Синджента (Syngenta) , въпреки, че европейското законодателство предвижда, че за трансфер на подобни позиции трябва да са минали поне две години от оставката на съответния кадър, когато кадърът на контролиращият орган преминава в компания, която е обект на контрол от въпросния орган. . Въпреки нарушаването на закона последствия не се понасят от никоя от двете страни. Най-вероятно те са понесени и още се понасят от посягащият към щанда със стоки т.е. аз, ти и децата ни които впиват пръсти в тройният „+30 гр. бонус Сникерс“, който търговците са се погрижили винаги да е на най-удобно място в училищната лафка.

 

Както виждате, границата между организациите за контрол и основните играчи на пазара е доста неясна, сякаш почти я няма.

 

Би било неуместно, ако пропусна един от най-показателните факти, говорещ за това как огромните бизнес интереси влияят върху морала на пазара на стоките и неговите регулаторни органи. Без никакви проблеми няколко десетилетия „научната върхушка“ успява да утвърди, лансира и дистрибутира цигарите като безвредна стока? Разбира се, след като те са одобрени за разпространение това е зелена светлина и за медиите, да забият последния пирон в белия дроб на подрастващите земляни, чрез киното,  телевизията, модните тенденции и други! Така е дадено достатъчно време на тази индустрия, за да впие здраво пипалата си в икономиките и правителствата на държавите, така че днес въпреки милиардите смъртни. И въпреки сериозния натиск от обществеността и различни научни кръгове, както и наложените репарации върху този бранш, той все още съществува. въпреки, че търпи сериозни загуби, новозародилите се електронни устройства за консумация на тютюневи изделия набират сила.

 

 

Но нередностите са още много и обикновено за тях алармират граждански асоциации борещи се срещу банкетната близост между контролните институции, техните експерти и индустрията.

 

Продължаваме!

 

През 2011 в писмо до европейският комисар по въпросите на здравеопазването и защита на потребителите (Джон Дали) и до изпълнителния директор на ЕFSA (Катрин Греслайн -Ланел), организацията на Обсерваторията на корпоративна Европа обявява случай на конфликт на интереси за четирима експерти  от Съвета на директорите на агенцията (EFSA) и ги обвинява във връзки с хранителната промишленост. Повлияно е на вземането на решение за продажба и разпространение на някои храни със спорен здравен ефект на европейския пазар. (5) 

В какво се състои конфликтът на интереси?

 

Джон Кристиан Ларсен – подвизавал се с директорска длъжност в СЗО (Световна Здравна Организация) и ФАО (Организация за Прехрана и Земеделие), е назначен за ръководител на работната група Хранителни Добавки и Хранителни Вещества  (ANS Panel) на EFSA, независимо от работните си отношения с ILSI – научна организация, финансирана пряко от индустрията. Оказва се, че там работят и много други експерти от EFSA: Джон Гилбърт и Ивон Риетшънс (на снимките по-долу).

 

                 

Следва, Юрген Кониг – той е сключил договор с Данон – една от фирмите, която широко употребява аспартам (6), а Доминик Парон-Месан е член на научния комитет на Айнамото (7) – световен гигант за производство на аспартам, както и член в научния комитет на Кока Кола. Месан също е сред основателите на ILSI. (8) Ръководи и Лаболаторята по токсикология на храните в Брест също е председател на експертната група по хранителните добавки на Френската агенция по безопасност на храните. Ако искате да останете още по-потресени, може да проверите и името на Франс Белил.

 

Всички тези кадри работят в институциите, отговорни за контрола на храните в Европа.

 

Според доклад на Национална конфедерация на земеделските производители (9), 209 членове от състава на EFSA или 58% от тях са в конфликт на интереси ... и то пряк.

 

Научната група за хранене и алергии (NDA) отбелязва негативен рекорд със 17 от 20 членове, които обединяват 113 различни конфликта на интереси. Член от работната група Добавки и вещества, използвани във фуражите (FEEDAP)  е достигнал върха – 24 броя. (35)

 

Нека обърнем леко и поглед към ситуацията отвъд океана, тъй като те ни касаят, както косвено, така и пряко. Големите индустриални интереси, които са още по безскрупулни отвъд океана водят безмилостна битка, за да нахлуят на европейския пазар в кълна мощ (в момента в ЕС някои регулации спират този процес), но за съжаление, ако се осланяме на опита от досегашните бизнес сценарии разиграващи се на световната сцена, има големи шансове да успеят. Та ето ви няколко причини това да не се случи.

 

Администрацията по храните и лекарствата (FDA) е сериозен стожер на интересите на мултинационалите. През 1991 трябва да протекат важни въпроси около ГМО. Преди да се стигне до този момент обаче в агенцията се създава специален нов пост – комисар, а на новосъздадения трон сяда Майкъл Тейлър, който преди това е бил адвокат на Монсанто. Сами се сещате как протичат в последствие всички процеси свързани с ГМО – повече от успешно що се касае търговските интереси на Монсанто. След добре свършената работа той е повишен като вицепрезидент на Монсанто. (36) много е важно да обърнем внимание как действа тази организация отвъд океана, тъй като тя е основен играч на пазара или по-точно основниЯТ играч на пазара и в Европа. Едва ли някой от нас е достатъчно наивен да си мисли, че те не плетат същите паяжини и тук.

 

Тук са посочени само няколко случая говорещи за системата за контрол на храните. Те са доста показателни, но със сигурност тези две престъпления не са достатъчни, за да опишем реалната ситуация. Очаквайте още доста цифри, дати, имена и снимки. Целта на тази статия не е да създава минорни настроения и безизходица у читателя, а да се превърне в още една причина да повишим здравната си култура и да излезем от ролята на непукисти, граничеща с немърливост.

 

Следващият съществен въпрос, на който ще отговорим - съществува ли наистина гилдия от учени, които са спонсорирани от фирмите производители на храна – именно това ще е заглавието на следващата статия.

 

*Антонио Костов е добре познат в спортните среди у нас, като е работил с футболния и баскетболния отбор на Спартак Плевен, с баскетболния Миньор Перник, а миналата година стана шампион на България с Балкан Ботевград, печелейки титлата в НБЛ. Също така е състезател по натурален културизъм, фитнес инструктор и инструктор по мобилност и стречинг.

Костов е бакалавър по химия и биология в Софийски университет "Св.Климент Охридски", сертифициран фитнес инструктор и магистър по "Спорт, фитнес и здраве" в Национална спортна академия "Васил Левски", гр. София. Освен че пише статии за здравето и спорта, той е и чест лектор на фестивалите „Здравей, здраве!“, където от около три години също развива темата.

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Коментари
winbet
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи