Финалът от 1993-а през погледа на Ники Кръстев: Баскетболната купа след 10 години пак е `синя`


Финалът от 1993-а през погледа на Ники Кръстев: Баскетболната купа след 10 години пак е `синя`
24-03-2023 10:52 | BGbasket.com

Материал в седмичника „Меридиан Спринт“ отпреди 30 години

 

Журналистическа находка – анализ на финала Левски Тотел – ЦСКА 72:67 (29:41)

 

Николай Кръстев

 

Издател на сп. „Спринт“, сп. „Плуване & Водна топка“ и BGswim.com

 

Левски срещу ЦСКА във финал за баскетболната купа! След 30 години!

 

Преди три десетилетия сините спечелиха трофея, който тогава не бяха вдигали 10 години в двубой срещу ЦСКА. Поразрових се в журналистическите си архиви и открих забравен и от мен материал. Предоставям го с удоволствие на колегите и приятелите от BGbasket.com.

 

Предоставям ви мой анализ на финала и обстановката около него, излязъл на 11 февруари 1993 г. в брой 6 на в. „Меридиан Спринт“. Тогава вестникът вече бе седмичник и излизаше всеки четвъртък. А финалът бе предната неделя – 7 февруари.

 

Имайте предвид, че като седмичен спортен вестник „Меридиан Спринт“ наблягаше много повече на коментарни и аналитични текстове, на портрети и интервюта, като чистата информация не беше много. Затова в текста няма да намерите и статистиката от финала, която на петия ден след него вече е излязла в „Народен Спорт“, „Старт“, „Работнически дело“, „Труд“, „Отечествен фронт“, „Вечерни новини“, „Земеделско знаме“, „Кооперативно село“ и още куп други ежедневни издания.

 


Баскетболната купа след 10 години пак е „синя“

 

Фактът, който ще остане в баскетболните анали е: Левски Тотел победи ЦСКА със 72:61 (29:41) (б.р. тогава се играеше в две полувреме по 20 минути) и спечели купата на България, връщайки я в синята витрина след 10-годишно отсъствие. „Червените“ пък не успяха в стремежа си да поставят рекорд – пет поредни купи. Останалото преди и по време на самия финал си бе чисто финални страсти в по-малка степен и чисто нашенски истории в по-голяма.

 

„Левски Тотел“ или само „Тотел“?

 

Новината гръмна преди около седмица – скандалният президент Ганелин Русинов изпрати факс до „Левски“, че отборът вече ще се казва само Тотел. По-късно обяви, че е направил това, защото вече не може да приема бездействието на ръковоството на дружеството, когато се потъпквали интересите на клуба и единствено от федерацията „се подкрепял държавния отбор на ЦСКА“. По време на целия турнир Русинов твърдеше, че тимът му се казва „Тотел“, а Стоян Хранов бе категоричен – „Левски Тотел“. На информационното табло си пишеше „Левски Тотел“, във вестниците също. Чудно. Ганелин Русинов не мисли ли как ще приемат изпадането на любимото си име милионите привърженици на „Левски“? Или това него не го интересува?

 

„Случаят Вутев“.

 

Още преди началото на финалния турнир в „Спартак Метални конструкции“ се появи бившият им състезател Валентин Вутев, който до този момент бе играл в „Етър Акрам“ (Велико Търново). „Етър“ отпадна от финалната осмица в първенството, а „Спартак“ влезе в нея. Достатъчен повод Вутев да се откаже от следването си и да се завърне в Плевен. А преди време той заигра във Велико Търново именно, защото бе приет за студент и гореше от желание да следва. Не можем да го докажем, но поне се досещаме как е станал студент преди началото на сезона, колко изпита е положил от септември 1992 до февруари 1993 г. и как после с лека ръка се е лишил от студентските си права. А иначе всичко е според правилата на федерацията. Дали обаче Законът за висшето образование позволява такива лупинги?

 

Хубавата вест от лагера на „Спартак“, е че договорът с „Плама“ е готов и подписването му е въпрос на дни. Може би отборът занапред ще се казва само „Плама“, но ще получи финансова стабилност (по около 3 милиона на година) и ще може да се развива.

 

Съдийството на финала.

 

Ръководеха го безспорно най-добрите български съдии в момента – Ангел Лабов и Камен Тошев. Допуснаха няколко неточности, но те не бяха фатални, дори и малко пресиления пети фаул на Спас Натов. Преди финала треньорът на „сините“ Миле Протич се кълнеше, че не коментира съдийството, а едва ли имаше и половин минута, през която той не ръкомахаше и отправяше обидни реплики към арбитрите. Румен Пейчев пък може би съжалява, че изпусна думите си „спокойствието на моите играчи, което понякога дори ме дразни“. Станков изигра отлично мача, но изпусна нервите си в най-важния момент, получи техническо нарушение и излезе за пет фаула. Също както Натов и Геков преди него. „Сините“ изпълниха шест последователни наказателни удара, получиха и топката. Резултатът вече беше обърнат, а срещу „Левски Тотел“ излязоха юноши. Точка.

 

Президентът Ганчев.

 

По време на финала президентът на БФБ Жорж Ганчев пристигна със закъснение, влезе достолепно в зала „Универсиада“, хубаво се разходи да го видят всички и застана прав с двуметровия си ръст, независимо че имаше свободни столове. Кой казва, че политиците не си правят реклама?

 

Снимката е на Станко Добрев, текстът е: Младенов и Дабич не изиграха добре финала, но „сините“ спечелиха купата.

 

 


 

 Харесайте BGbasket.com във Facebook

 

 Следвайте BGbasket.com в Instagram

Абонирате за канала ни в 


Коментари
Други новини
Номер 1 за българския баскетбол
Откажи