Христиана Златкова: Този набор е различен, момичетата жадуват за баскетбол

Светкавица спечели титлата в Държавното първенство за момичета U13, след като записа три категорични победи във финалния турнир, на който бе домакин в Търговище. За еуфорията след завоюването на златните отличия, трудния път към върха и предстоящия ремонт на зала „Иван Ангелов“ разказа пред BGbasket.com старши треньорът на тима Христиана Златкова.

- Какви емоции изпитахте, след като отборът Ви спечели титлата?

- Това ни е първо домакинство на такъв голям форум и за нашата публика беше много радостно да гледат децата на свой терен. Аз се чувствам прекрасно. Много се радвам, че децата изпълниха абсолютно всичко, което бях казала в нападение и защита. Бяха съсредоточени и те сами си сбъднаха мечтатата да си вземат за втори път титлата. Прекрасни деца!

- Отношението към тренировъчния процес и към всичко, което върху което сте работили, ли беше най-важното за този успех?

- Това са деца, които тренират при мен още от 3-4 клас. Ние сме като едно голямо семейство и с този отбор винаги сме си казвали, че ще постигнем това, което с по-големите всеки път не ни е достигало. Винаги сме били около четворката – четвърти, пети. Затова им казвах – момичета, вие ще сте златни. Каквото не ни достигне с големите, го работим с по-мъничките. Този набор е различен. Момичетата жадуват за баскетбол, не пропускат тренировки. Не са просто изпълнители на тренировъчния процес, те самите го желаят и мечтаят за него. Правят всичко за тази игра.

- Спечелихте мачовете си с много големи разлики. Чисто баскетболно кое беше най-голямото предимство на отбора, според Вас?

- Те играят и в друга възраст. За мен това е предимството, че те играят по-зряло от останалите, за мен са много по-мислещи. Имаха голяма вариативност и според ситуацията те решаваха какво да правят сами. Ние сме малък град и повечето от тях играят и на 14-годишни, където някои ги пускам и като титуляри. За мен това беше предимството. Да, имат технически качества, но за мен определено решаващ беше опитът.

- Какво е мнението Ви за нивото на отборите при 13-годишните?

- Впечатлена съм от Септември 97. Миналата година не съм се срещала с тях като съперник, но виждам много добър подбор на деца. Имат много високи момичета, технически и тактически грамотни. На Славия децата също ми харесаха много, въпреки че са назад в класирането. Открояваха се от миналата година. На Дунав малко не им достигна, там се контузи едно дете. Въобще всички отбори бяха надскочили себе си от миналата година.

- Като треньор, който работи и с националния отбор до 14 години по време на YDF турнирите, върху какво мислите, че най-вече трябва да се наблегне при подрастващите в тази възраст, за да се повиши нивото?

- Всичко за мен започва от физическите качества. Ако ти си физически добър, говоря за сила, бързина, издръжливост, оттам нататък работиш за техника и имаш програма. Много ми хареса, че федерацията изискваше от нас програма, т.е ние първо физически трябва да сме добре, след това технически и после идваме в тактическата част. Когато ти имаш техническия инструмент да вкараш с лява или дясна ръка, ти ще можеш да изпълняваш това, което ти казва твоят треньор. Нещата са навързани. Ако си добър физически, отиваш към техническата част, след това към тактиката да изпълниш правилно упражнението. Върху това съм се опитала да работя и аз и смятам, че е добре. С тези деца работя четири дни по 60 минути и разбира се, ако имам възможност и събота и неделя. Ние имаме само една зала и училищни салончета, които ако имат 50 метра, наистина е добре.

Използвам възможността и да се извиня на останалите отбори, но ние не сме виновни за условията в Търговище, защото всички много се оплакваха, че беше топло. Да, беше над 30 градуса, залата ни протече на някои от мачовете, но това са условия, в които ние тренираме и времето беше такова. Не сме го очаквали. Мен дори по едно време ме беше срам, но след това си казвах, че все пак ние тренираме в тези условия и въпреки това, правим нещо. Условията за всички бяха еднакви. Пред ремонт сме, спечелили сме проект за 3 млн. лева, дано тази зала пак да има домакинства, живот и здраве. Извинявам се, просто това са нашите възможности за момента, но и ние след толкова години искахме нашите деца да имат домакинство на републиканско първенство, да се наслади публиката, да види и софийските отбори, както и тези от цялата страна. Според мен това също предизвика интерес.

- Какво предвижда ремонтът на залата и колко време ще продължи?

- Ремонтът ще започне в края на месец август и ще бъде цялостен. Даже ще разширят малко залата, от страната на публиката ще се отнемат малко места, но ще се разширят от друга страна. Обновяването ще включва паркета, столовете, баните, тоалетните, треньорските стаи, съблекалните, абсолютно всичко. Сградата е много голямо, в нея има и други стаи, те също ще бъдат ремонтирани. Предвидено е всичко да приключи за две години, но това число е голямо. Залата е газифицирана, но има проблем с охлаждането й, затова сега ще бъде сложена специална система за охлаждане и ще чакаме резултата.

- Къде ще тренирате през този период?

- В салончета по училищата, където намерим. За съжаление имаме проблеми с базата, но каквото сабя покаже. Няма да се откажем. Тепърва сме в подем, имаме много млади колеги и в мъжка и в женска част, опитваме се.

- Оттук нататък какви са амбициите на отбора, който водите, и на Вас като треньор?

- В момента не искам да си мечтая нещо, а да работя и те да се развиват, колкото се може, по-напред. Спрямо базата малко имам притеснения догодина дали ще имаме въобще домакински мачове, затова ще видим на по-късен етап, когато и е ясно какво ще стане. Не е само мое решението за децата, а и на цялото ръководство за това дали ще участваме в Елитни групи, дали ще успеем да плащаме наем на други зали в други градове. Оттук нататък ни предстои още повече работа. Ще трябва да работим и да се доказваме все повече и повече, защото можем да стигнем и по-нагоре.

Искам да благодаря на дечицата, те са неуморни. На повечето от тях предстоят изпити за седми клас, защото някои са тръгнали една година по-рано. Всеки си има неговите цели. Някои имаха здравословни проблеми и въпреки всичко, стискаха зъби докрая. Благодаря им на тях като отбор, че не са се отказали досега и продължават, въпреки трудностите в България. Който и да се занимава със спорт тук, знае, че е много трудно. Въпреки това обаче те са останали в спорта и тази социална среда.