Димитър Христов: Организирането на повече такива турнири е бъдещето

Димитър Христов е на мнение, че организирането на повече турнири при подрастващите са бъдещето за тяхната по-добра реализация. Според треньора традиционният турнир за момчета до 14-годишна възраст, който Септември организира за седма поредна година, служи като добър пример в тази посока.

Именно септемврийци спечелиха първото място в надпреварата, която се проведе в залите „Септември“ и „Триадица“ с пълен актив от четири победи. Пред BGbasket.com наставникът на въпросния тим говори повече за организацията, нивото и целите турнирът да придобие още по-мащабни размери през следващата година.

- Доволни ли сте в клуба от това как се разви турнирът?

- На първо място сме доволни, че успяхме да организираме този турнир с пет отбора в две зали за три дни, но най-вече от това, че успяхме да направим така, че децата да изиграят четири мача точно преди празниците. От тази гледна точка можем да кажем, че сме доволни. Като треньор съм щастлив от нивото и конкуренцията на турнира. Смятам, че се получи едно добро състезание.

- Колко са необходими такива турнири не само за столичните клубове, но и за един гостуващ отбор, какъвто бе случаят с Локомотив Горна Оряховица?

- Смятам, че за всеки един отбор мачовете и турнирите са много важни. Те са в основата на развитието на играчите, които тренират, за да се представят добре на тези мачове. Там се вижда техния прогрес. Все повече клубове организират подобни турнири. Виждаме, че все повече школи се записват на участие в такива надпревари и на европейска сцена. Това е бъдещето - организацията на подобни турнири е всичко, което ние трябва да правим, за да може да освен първенствата, в които участваме, децата да играят допълнителни мачове, и да имат още по-добра реализация.

- За първи път събитието се състоя в две зали за три дни. Планирате ли догодина турнирът да е още по-мащабен?

- Това е целта. Искаме да спазим традицията и да се провежда всяка година, но и да бъде още по-голям турнир, с повече отбори, включително и с тимове извън България. Всичко това е свързано с доста неща от гледна точка на зали, децата да са свободни и най-вече е свързано с финанси. Ако има спонсори и хора, които искат да участват в подобни инициативи, аз лично бих посъветвал да инвестира в децата и в подобни турнири, за да може в крайна сметка, парите, които дават, да видят за какво отиват – състезателите да играят мачове.

- Това бе седмото поредно издание на надпреварата. Какво коства организирането на едно такова събитие с толкова деца?

- Честно казано, организацията не е лека. Повечето пъти тя започва още от октомври, а първата стъпка е набирането на финанси и планирането на това колко ще е мащабен турнирът - брой отбори, зали, количество на наградите и т.н. Втората стъпка е каненето на различни отбори, която понякога може да отнеме няколко седмици, особено докато отборите потвърдят и се обърне внимание на целия логистичен процес, свързан с пътувания и нощувки. Следващите стъпки вече са свързани с намирането на съдии и закупуването на награди, както и в кои дни да се проведе надпреварата. Всичко това е дълъг процес. В края хората виждат 2 или 3 дни, в които децата изиграват няколко мача, но зад това нещо стои много труд, време и енергия. Радваме се, че толкова години успяваме да го правим това нещо. Надявам се в бъдеще турнирът да се разшири и развие.

- Направи ми впечатление, че част от родителите на отборите приемат нещата прекалено присърце, което прераства в обиди спрямо реферите. Това отношение не се среща за първи път при подрастващите. Можете ли да дадете някакъв съвет към родителите, тъй като това оставя лош отпечатък върху цялата картина?

- Не мога да съветвам родителите. Първо трябва да гледаме нас, треньорите и играчите, да се държим коректно и с правилна настройка към реферите, да създаваме условия за правилната комуникация. Те (б.а. – съдиите) също правят грешки, но ако изгледаме мача на запис, ще видим, че децата правят много повече. Това важи и за треньорите. Най-важното нещо, особено на такива турнири, е да има дух на спортсменство, настроение и тези неща, които се случиха по време на мачовете Ахил - Шампион (ден 1) и Септември - Шампион (ден 2), да бъдат избегнати. Честно казано, в предишните години не сме имали проблеми на въпросния турнир, всичко е минавало в реда на нещата. Все пак емоцията и това, че има по-голямо напрежение идва от факта, че отборите тази година са изравнение и всеки се бореше във всеки мач…Хубаво е, че треньорите се поздравихме след края на турнира, казахме си, че това е една много равностойна и оспорвана надпревара. Именно такива турнири помагат на децата да прогресират.

- Първо място и четири победи от четири мача за Септември. Каква е вашата оценка за представянето на 14-годишните момчета?

- Със сигурност надскочихме моите очаквания. Отборите на Шампион 2006 и Славия са на нашето ниво, могат да ни победят, както и ние тях. Играхме много добре, подготвяхме се няколко седмици за турнира. В добра форма сме. Със сигурност имахме и шанс, който успя да ни помогне, но ще се повторя, че всеки един от петте отбора имаше място на турнира и абсолютно три от тях можеха да се поздравят с първото място. Това, че ние станахме първи, бе въпрос на подготовка и малко късмет. Поздравявам всички мои играчи за концентрацията и отдадеността, която показаха по време на целия турнир. Четири мача за три дни не са малко, умората също си каза думата, но ние издържахме, за което се радвам.