Милен Дудев: Любовта ми към баскетбола все още ме държи

Миньор 2015 завоюва титлата при момчетата до 15 години. Старши треньор Милен Дудев отбеляза, че въпросното злато е най-сладко на сметката му с „чуковете“, тъй като го спечели в Плевен, където премина част от неговата активна спортна кариера с екипа на Спартак. Наставникът на „чуковете“ говори за прогреса на школата, нивото на финалите и за работата с подрастващи.

„В последните два дни от турнира вкарахме доста, но защитите на другите отбори бяха такива, че ни позволяваха да реализираме, може би защото сме много добри в нападение и ни разрешиха да се разиграем. Няма какво повече да желая от деца на 15 години, когато на финала са вкарали 18 тройки. Това е трета поредна титла в тази възраст и без загуба, което е още по-интересното. Последното ни поражение беше на финалите на 12-годишни, имаше и доста напрежение. Тази титла е по-сладка, защото забелязвам, че се губи желанието. Когато момчетата знаят, че не са губили от много време, ми е по-трудно да ги мотивирам и да ги държа на 100%. Това се оказа най-голямото притеснение, особено в първия ни мач, когато бяхме на разходка срещу Черно море. Победихме, защото бяхме по-класния тим, а не защото играхме по-добре.“

„Искам да поздравя ЦСКА, БУБА Баскетбол и Септември. Последният тим дори не бе на финалите през миналата година, а през тази е в Топ 4, което е огромен успех за него. Със сигурност конкуренцията става по-голяма, надявам се всички да напредват. Предишните 2 титли бяха в Перник, там залата беше пълна, като ли че бе по-лесно. За мен е много сладко да спечелим тази титла в Плевен, тъй като тук са ми били най-хубавите моменти като баскетболист“, сподели младият специалист.

„Много хора са песимистично настроени за участието в Младежката европейска лига, но ние през този сезон сме изиграли 20 европейски мача. Срещнахме школите на Партизан, Клуж, италиански и унгарски съперници. Имаме една загуба там, което беше още по-голямо постижение, но участието ни дава по-голямо самочувствие за мачовете в България. Там енергията и желанието са много по-големи, отколкото в България. Играе се на 100%, докато тук макар и да вкарваме по 90 точки, смятам, че потенциалът ни е доста по-голям.“

„Не бих казал, че съм по-нервен като треньор, тъй като не можех да губя и когато играех професионално. За мен е по-важно какъв баскетбол играем. Сигурен, че играем най-добрия на това първенство. Показахме го и миналата седмица, защото с почти същия състав се борихме за златото и на горната възраст, което за нас беше още по-голямо постижение.“

„Не съм си представял, че ще бъда треньор на Крис Дяковски, както неговият баща ми беше на мен. Когато аз се подвизавах в Спартак Плевен, той беше на 5 години и тичаше в тази зала. Аз тогава не съм си мислил, че ще бъда треньор, но колелото се завъртя много бързо. Аз прекратих моята активна кариера доста рано и станах наставник, но не съжалявам. Много повече ми харесва, но продължавам да играя в ББЛ А група за удоволствие“, допълни той.

„Комуникирам с доста треньори, включително и с Александър Дяковски. Въпреки че разбира играта, не си позволява да ми дава съвети, а само подкрепя и се радва. В днешно време трябва да е така. Тези, които разбират от играта, го правят, а тези, които не разбират, малко повече си позволяват. Това не е добре, но след като той ми се е доверил да тренирам Крис, когато нямаше и 13 години, смятам, че е доволен от развитието на своя син.“

„Това беше четвърти пореден сезон за мен като наставник в Миньор. Настоящият е изключително успешна за мен. Не знам дали има треньор в България, който на три възрасти да е взел медал в една и съща година. При 17-годишните момчета завършихме трети, това е огромен успех. При 19-годишните спечелихме Първа дивизия. Юношите до 16 ни играят в ББЛ, където завършиха втори в Б група. Освен това станахме първи и в региона ни в ББЛ А група, сезонът е изключително успешен.“

„Никога не съм очаквал, че ще е толкова трудно да работя с деца. Това са изключително много нерви и никакво свободно време, но любовта ми към баскетбола все още ме държи. След някоя друга година сигурно ще ми свършат силите. Най-големият ни проблем е, че нямаме много треньори. След като сега се разви доста школата, догодина се надявам да привлечем някой друг качествен наставник, за да може да вдигнем нивото на клуба.“

„Няма да лъжа, нивото на финалите в Плевен беше слабо. Не искам да обиждам никой, но тимовете от Изток са доста по-слаби от предишните години, има огромна разлика. Напредък има при Спартак Плевен, но този отбор нямаше опит да прескочи елиминационната фаза. Антонио Станков промени доста клуба заедно с Тодор Тодоров и останалите колеги. Смятам, че този тим има най-голям потенциал да се развие от останалите. Надявам се да има по-млади треньори, които да работят и баскетболът да върви. Все пак всички работим за него“, завърши Дудев.