Даниел Клечков: Не е полезно за българския баскетбол да няма ЦСКА и Левски (II част)

Не е полезно за българския баскетбол да няма ЦСКА и Левски. Това мнение изрази новият старши треньор на Берое Даниел Клечков, който само до преди няколко месеца бе помощник на Росен Барчовски в мъжкия тим на „червените“. Във втората част от интервюто, което даде за BGbasket.com, Клечков коментира случващото се с двата столични клуба, очакванията си за новия сезон в Sesame НБЛ, както и представянето на националния отбор за юноши U18, част от щаба на който бе през лятото:

- Какво е мнението ти за конкуренцията, която се очертава в първенството през този сезон, макар все още прекалено ранния етап, в който се намираме?

- Със сигурност Рилски спортист, Балкан, Спартак Плевен и Черноморец на този етап ще са сред водещите отбори, предполагам в Топ 4. Рилски запази и доста голяма част от ядрото си и отново ще бъде претендент за титлата, както и Балкан. От наша гледна точка имаме доста млад състав, но мисля - с голям потенциал. Както казах, имаме състезателите, въпросът е да видим и чужденците, които ще дойдат. Надявам се и с тях всичко да е наред и да успеем да направим отбор във възможно най-кратко време.

Пожелавам си всички да сме живи и здрави, да се радваме на един добър сезон. Мисля, че първенството ще е доста интересно. Почти всички отбори са с нови селекции, като изключим Рилски спортист, така че ще има доста промени и интересни мачове. Дано нивото да е високо, за да има хора в залата, това е най-важното.

- Бившият ти отбор ЦСКА не подаде заявка за участие в първенството през този сезон, докато другият столичен тим Левски също е с финансови проблеми. Как би се отразила евентуална липса на тези два клуба на баскетболната карта при мъжете?

- Определено никак не е полезно за българския баскетбол да нямаш ЦСКА и Левски, а дори и да ги имаш, да ги имаш в тежко състояние също не е добре. Не знам кой е най-правилният ход, дали чрез държавна намеса или чрез общинска, но определено клубовете в по-малките градове имат доста по-голяма помощ от общините, следователно и от спонсори. При Левски и ЦСКА обаче е много тежко положението и определено трябва да се помогне, защото имат и школа, оттам са излезли много играчи и също са марка в спорта, не само в баскетбола. Миналата година имаше много голяма посещаемост на финала за Купата между Левски и ЦСКА, така че все още има интерес от зрителите да ги гледат. Представям си, ако и двата отбора са силни.

- Ще те върна и малко по-рано това лято, когато бе помощник в щаба на националния отбор за юноши U18, с който спечелихте промоция за Дивизия А. Как ще коментираш представянето на отбора в Скопие?

- Първо използвам възможността да поздравя момчетата. Страхотни момчета, с голямо удоволствие работихме цялото лято и на самото Европейско първенство. Абстрахирайки се от резултата, с тях се работи много лесно, хвърлиха се здраво. Стойо Чолаков си свърши страхотно работата два пъти поред. Смятам, че играхме доста бързо с доста смени на защитите, успявахме да си прикрием слабостите и да си покажем силните страни и да имаме свобода с нападение. И Черна гора, и Северна Македония са победими от наша страна, просто според мен с македонците малко прегоряхме.

- През последните години няколко български отбора се класираха за Дивизия А, но изпадаха веднага след това. Факт е, че говорим и за различни набори, но какво трябва да се промени при работата с подрастващи, за да се задържи наш тим в елита за по-дълго?

- Работата с подрастващите е много обща тема. Има много неща, които със сигурност могат да се подобрят. Определено винаги изоставаме физически, на това трябва да обърнем много внимание. До 16 години изглеждаме добре, технически сме горе-долу на едно ниво с всички отбори, но след това някъде се къса нишката. Дори и да имаме високи на ръст състезатели, те не са толкова подвижни и не са толкова научени, колкото останалите конкурентни страни, които срещаме при 18-годишните например, въпреки че в Дивизия А също имаше отбори, които изпитваха трудности. По едно време имаше шанс и Испания да изпадне, така че понякога нещата са и до набор. Когато имаме силен такъв, можем да останем в Дивизия А.

Генерално обаче, връщайки се назад в годините, доста държави са ни изпреварили като работа. Трябва да наваксваме и то долу при 10, 12 и 14-годишните, но е много трудно в България с по час и половина тренировка на ден, ако не са редовни и децата, няма и необходимите условия за тренировки. Така че участието в Дивизия А и класирането от Дивизия B за А към момента за българския баскетбол е голям успех.