′Есен′ от Петко Делев
ЕСЕН
(на всички нейде отлетели)
Ти, птичко малка, песнопойна,
защо душата ти е неспокойна,
защо и песента ти днеска
напомня за раздяла тежка.
А беше весела, щастлива,
синевата с теб бе тъй красива.
Дечицата отгледа, пеейки в простора,
прикрила с обич майчина умора.
И станаха крилцата силни, смели,
и литнаха към облаците бели,
растяха денем във игри хвъркати,
лудувайки със другите пернати.
Ала настъпи влажна, мразовита нощ.
Прегърна ги, погали ги с немощ.
Събра ги пак под топлото крило
и даде им по мъничко просо.
Започна тихо трели да извиваш –
омайни приказки, красиви
за места далечни, диви,
където ще са истински щастливи.
Изпрати ги с усмивка уморена,
от дългите години състарена.
С крилата болни, побелели
ти пак ще топлиш старите постели.
Ще чакаш сутрин първите лъчи
да те огреят с топлина и ще мълчиш...
Но не забравяй – ще усетят, щом запееш,
ако в душата ти тъгата тлее.
04.02.2017 г.
Харесайте BGbasket.com във Facebook
Следвайте BGbasket.com в Instagram
Абонирате за канала ни в