Маргарита Маринкова: За да изплуваме, треньорите трябва да работим заедно в името на баскетбола

(сн: БФБ)

01-07-2021 16:03 | Мария Мицова

Шампионското поколение на Рилски спортист си има свой роден водач - старши треньорът Маргарита Маринкова. Наставникът буквално отгледа в Самоков златните момичета, които печелят титла след титла от 12-годишни насам. Преди дни Рилецо триумфира при 16-годишните, а Меги Маринкова сподели усещането и емоциите пред BGbasket.com.

С всяка година и всяка титла - по-лесно или по-трудно става?

- По-трудно, все пак това са деца и тежи, когато трябва да защитават титлите си. Но те го правят успешно всяка година - големи характери и сърца имат тези деца.

Започна да ви става навик, да прибирате титли - учи ли се това в действителност да бъде навик - да бъдат победители и как става?

- Всички искаме да побеждаваме, но за да получаваме резултатите, които искаме, първо трябва да се научат да мислят като победители. Много е важно да се обградиш от такива хора. А около мен всички са такива. Тези момичета никога не са се предавали, дори, когато сме губили с големи разлики. И винаги са били моята мотивация и са ми давали сила и смисъл да продължавам да работя.

Как успявате да държите момичетата стъпили на земята и едновременно със самочувствие?

- Уча момичетата да бъдат реалисти, да действат като екип по най-правилния и полезен начин. Те прекарват в залата повече време, отколкото със своите близки. Разчитат за всичко една на друга. Това е приятелство, което ги държи сплотени и в трудни моменти. А мечтите им са свързани с победите. Те знаят какво могат. Вярват в собствените си сили и способности. И не на последно място – увереност им дават верните фенове, които не пропускат да ги подкрепят, независимо къде играят. Това им дава криле и самочувствие, че усилията си заслужават.

Тази година имаше страхотна конкуренция и много оспорвани мачове, кажете няколко думи и за останалите отбори.

- Поради липсата на мачове тази година за конкурентни отбори трудно може да се говори, тъй като не са обиграни и с 10 мача в годината не може да се даде реална оценка на първенството за кадетки. Но въпреки това мисля че нивото е по-високо от миналата година.

Като национален треньор, вижда ли се светъл лъч, както ние обичаме да казваме - "отдолу"?

- Има страхотни деца, лъч и надежда има, но трябва много работа. За да изплуваме обаче, треньорите трябва да работим заедно в името на баскетбола. За съжаление ние само се плюем и всички много разбираме, имаме претенции, а нямаме резулатти, нито на клубно, нито на национално ниво. Аз включвам и себе си в това число, няколко титли при подрастващите нищо не значат. Най-пресният пример е с мъжкия национален отбор. Толкова много злоба и завист. Представи си как е при подрастващите. Без уважение един към друг и обща работа няма как да стане.

Вие като треньор, какво научихте през годините с титла след титла с тези момичета?

- За тези 7 години научих, че трябва да бъда на разположение винаги, когато момичетата имат проблем. Да се отнасям с тях като приятел. Да направя така, че всички в отбора да развият потенциала си. Никога да не се смятам за прекалено добра и да продължавам да уча нови неща. Да водя диалог с родителите, да убеждавам и да откликвам на нуждите им. Титлите не трябва да са самоцел. По пътя към всяка нова титла трябва усилена работа, но и забавление. Може би затова нещата до сега ни се получават по този начин.

Харесайте BGbasket.com във Facebook