Магдалена Атанасова-Миланова: Надявам се някой ден тези деца да стигнат до ниво жени

Дунав Русе спечели титлата на Държавното първенство за момичета U14, след като постигна победи и в седемте си мача на турнира. Какво стои в основата на този успех, има ли израстване при децата и какво мисли за конкуренцията в турнира сподели пред BGbasket.com старши треньорът на шампионките Магдалена Атанасова-Миланова:

„Настроението е чудесно. Децата са много щастливи, всички в клуба – също, защото ние работим заедно като екип. Очаквахме, че ще е тежко. На финала всеки дава всичко от себе си. Сега ни предстои абсолютна почивка на всички. Състезанията бяха много нагъсто заради ситуацията с пандемията и това повлия на всички ни. През повечето време три от основните състезателки бяха с много тежки контузии, но стискаха зъби. Държаха се много мъжки.

Според мен във финалния мач срещу Берое Стара Загора ръстовото ни предимство и физиката оказаха влияние през първото полувреме. После те се нагодиха и започнаха да играят малко по-твърдо, което е нормално. Ние започнахме да отстъпваме, докато свикнем с агресията. Смятам, че до почивката беше решаващо. След нея явно малко и на нас не ни издържаха нервите. Едно дете получи паник атака от притеснение, което е много сериозно. Явно всички деца в такъв момент са под невероятно напрежение. Истината е, че невинаги побеждава по-добрият отбор, а този, на който му издържи психиката, затова съм много доволна от момичета. Преди две години пак играха финал, станаха шампионки при 12-годишните и сега защитават първото си място.

Залата беше пълна. Атмосферата през цялото време беше невероятна. Може би и това беше една от причините децата да изпитат толкова силна емоция. В нашия клуб, независимо кой отбор играе, всички деца и родители идват в залата и се подкрепяме като едно семейство. Смятам, че и за града това е важно. Дай, Боже, скоро да имаме и женски отбор и тези деца да имат реална посока  къде да вървят и да имат личен пример.

Другото, което според мен беше решаващо в тази възраст е, че седем от тези момичета играха и на финалите при 16-годишните, като бяха с важна роля в състава. Някои от тях играха по 20-30 минути. Това също оказва влияние в решаващите моменти. Опитът определено дава някакво предимство. В някои от момичетата има доста голямо развитие относно предишни грешки. Преди почваха да се стъписват и да бъркат още повече, докато сега на турнира нямаше такъв човек в отбора, който да прави едни и същи грешки. Имаше развитие и мен това само може да ме радва.

Конкуренцията според мен беше доста на високо ниво. Всеки отбор можеше да влезе в четворката, Локомотив София също, но там станаха някакви въртележки. Славия също смятам, че не е лош отбор. В четворката вече е мач за мач и никой не знае какво може да стане. Никога не съм казвала, че ние сме фаворитите или заради това, че имаме много високи деца, ще доминираме. От първите четири отбора абсолютно всеки можеше да победи всеки.

След две години си пожелавам всички да са здрави. През тази година имахме доста контузии, може би и заради бързия растеж, защото имаме доста високи деца в отбора, както и заради сгъстения график, който ни се наложи да играем мачовете. Надявам се някой ден тези деца да стигнат до ниво жени.

За следващия сезон не очаквам някакво голямо постижение или медал, но се надявам да изградим едни характери на игрището и желание за игра. Най-важното за мен е, че на всеки мач момичетата излизаха с усмивка. Това е нещото, което искам да поддържам в отборите си – желанието за игра и да бъдат в залата. Смятам, че няма смисъл иначе от всичко друго, колкото и да са добри. Това си пожелавам и здраве, другото е правилна работа. Ние затова тук работим всички като екип.“