Синовете на НБА звездите в търсене на слава в NCAA

Някои специалисти, все повече, между другото, смятат, че първенството на NCAA в баскетбола надминава по качества, а през март – и по интрига, това в НБА. Дали са прави, или не, е отделен въпрос. Този сезон обаче за пръв път от много години и в България имаме повод да погледнем към студентите с топка в ръка.

След сезоните, в които следяхме братята Евтимови, Филип Виденов, Тодор Пандов, Симеон Найденов, Людмил Хаджисотиров и др. в първодивизионните им отбори, интересът у нас стана по-спорадичен. Иван Алипиев с Лойола върна България в списъка на страните с играчи в елитната дивизия, а тази година българите са цели трима. Александър Гавалюгов смени Вилянова и се представя повече от стабилно в Санта Клара. Първите си стъпки в колежанския баскетбол на най-високо ниво правят и Иван Спиров и Деян Колев.

Конкуренцията в NCAA както винаги е убийствена, затова поразгледахме съставите и на останалите отбори в шампионата, които са пълни с наследниците на големи звезди от миналото, оставили имената си в НБА.

За много от тези момчета баскетболът е предопределен като път. За повечето от тях трудностите са двойни, защото като синове на големи играчи от тях се очаква някак да излязат от сенките на бащите си и да поемат по собствен път. Много от тях може би ще успеят. Други – едва ли. Вече виждаме как Брони Джеймс изнемогва от бремето, макар да има договор за милиони и играе рамо до рамо с баща си ЛеБрон в Лос Анджелис Лейкърс (или по-скоро го гледа от близо).

Новите поколения идват. Но пътят на повечето наследници се очаква да е далеч по-труден и лишен от блясък.

Камерън и Кейдън Буузър (синове на Карлос Буузър)

Близнаците на Карлос Буузър имат предпоставки да задминат успехите на баща си. Двамата носят екипа на Дюк точно като татко си.

Кой беше Карлос? Двукратен избраник в Мача на Звездите, двукратен олимпийски шампион и …шампион в NCAA с екипа на Дюк през 2001 г.

Наследниците му вървят по стъпките му. Камерън бе избран за новобранец на годината в ACC

Кейдън също е стабилен в ролята си на гард, който не трябва да бъде подценяван. Отличен защитник и страхотен подавач, на когото Дюк разчита.

Близнаците ще са основни фактори и надеждата на Дюк да спечели отново титлата, както го направи по времето на баща им.

Кийан Антъни (син на Кармело Антъни)

Кийан продължава семейната традиция и играе за Сиракуза. Преди това баща му Кармело изведе „Оранжевите“ до титлата през 2003 г., като спечели и приза за MVP като новобранец. Последва солидна звездна кариера в НБА, 10 пъти избран в мача на звездите.

Кийан вече показва наченки на таланта на татко си. Той е един от най-добрите стрелящи гардове на своя набор и е определян като един от заслужаващите внимание играчи този сезон.

Джейк Уилкинс (син на Доминик Уилкинс)

Джейк Уилкинс също последва прочутия си баща в колежа му Джорджия. Доминик игра в този отбор в далечните 1979-1982 г. и завърши със средно 21.6 точки и 7.5 борби средно на мач. През 1981 година бе избран за Играч на годината, а през следващата година е номер 3 в драфта на НБА. Следват девет участия в Мача на звездите и кариера в Атланта Хоукс, която би впечатлила всекиго. И в момента с 23 292 точки Доминик е най-добрият реализатор в историята на Атланта.

До момента Джейк показва сериозен потенциал в баскетболната си кариера. Крилото вкарва по 14 точки средно на мач в първия си сезон. И носи славния номер 21 (между другото – пенсиониран от Джорджия заради успехите на баща му).

Брайс Джеймс (сина на ЛеБрон Джеймс)

Предвид мъките на батко му Брони, Брайс може би трябва да ни спести преминаването си в НБА. Специалистите обаче виждат в него повече талант отколкото в брат му. Брайс в момента играе в Аризона след много добро представяне в гимназията.

Джъстин Пипън (син на Скоти Пипън)

Още един син на голям играч, избрал „Златните мечки“ от Калифорния. Синът на приетия в Залата на славата на НБА Скоти, шесткратен шампион в НБА  направи трансфер от Мичиган този сезон. Миналата година изигра 28 мача за Мичиган като резерва с едва 1.6 точки средно на мач. Този сезон е малко по-силен за него, като в три мача вкарва средно по 10.7 точки

Алиджая Аринас (син на Гилберт Аринас)

Гилберт Аринас направи впечатляваща кариера в НБА особено за играч, избран 31-ви в драфта (2001 г. от Голдън Стейт). Той попадна веднъж във втория отбор на НБА – през 2007 г., два пъти  в третия тима (2005 и 2006) и три  пъти участва в Мача на звездите (2005-2007). За 12-те години в лигата записа над 11 000 точки или средно 20.7 точки средно на мач, като мина и през Вашингтон, Орландо и Мемфис.

Синът му Алиджая обаче показва потенциал да задмине дори баща си. Той беше в Топ5 на най-добрите баскетболисти в гимназиална възраст и може да попадне в лигата още догодина. Всъщност Алиджая можеше да е в НБА и този сезон, но разкъсан менискус през юли забави развитието му.

18-годишният гард бе желан от цял списък университетски отбори, включително Канзас, Кентъки, Аризона и Луисвил, но накрая се спря на офертата на Университета на Южна Каролина.

Аштън Хардуей (син на Пени Хардуей)

Пени има 14 сезона в НБА и бе избран четири пъти в Мача на звездите преди да се оттегли през 2007 г.

Сега бившата звезда на Орландо е старши-треньор на колежанския отбор на Мемфис (от 2018 г.). През 2023 г. в програмата му се присъедини синът му Аштън, но бремето беше прекалено тежко. Синът имаше около 8 минути средно на мач с 2.3 точки средно в първия си сезон. Последва преместване в Сейнт Мери, но от началото на този сезон Аштън и Пени отново са заедно в Мемфис. И Аш отново е предимно на пейката.

Андрей Стоякович (син на Педжа Стоянкович)

Очакванията за бъдещето на Андрей Стоякович са огромни. Педжа беше един от най-успешните европейци с кариера в НБА с 14 сезона в лигата и пример за отлична стрелба от линията за три точки, когато това не бе общопрактикувано от всеки, стъпил на паркета и го правеха само истински майстори.

Андрей върви по стъпките му, но с много повече колебания. Момчето дълго се чудеше чии национален отбор да избере – на САЩ, или на Сърбия, или пък на Гърция, където е роден,. Започна колежанската си кариера в Станфорд със 7.8 точки средно на мач, после се прехвърли в Калифорния и резултатността му скочи на 17 точки на мач. Сега е в Илинойс и се представя на ниво. Дали ще успее да покаже повече стабилност и постоянство в изборите си предстои да разберем. Класата и гена ги има.

Стефон Марбъри II (син на Стефон Марбъри)

Стефон Марбъри Младши се засече с Анрей Стоякович при „Златните мечки“ в Калифорния и също като бившия си съотборник, има много път да извърви, за да постигне успехите на славния си татко. Първият Стефон Марбъри бе много атрактивен, но и ефективен плеймейкър с 13 сезона в НБА, а след това поигра и в Китай.

Мейсън Милър (син на Майк Милър)

Мейсън е син на Майк Милър, който бе истински ветеран в НБА със 17 сезона зад гърба си. Най-големият му индивидуален успех бе призът за Най-добра резерва през 2006 г., като има и два шампионски пръстена с екипа на Маями.

Синът му изкара първия си сезон в колежа с екипа на Крейтън с по 5.6 точки средно на мач, а вече е и твърд титуляр.

Лари Хюз Младши (син на Лари Хюз)

Лари Хюз изигра само един сезон в Сейнт Луис преди да бъде избран под номер 8 в драфта на 1998 г. от Филаделфия. Той изкара 14 сезона в НБА със средно 14.1 точки средно на мач и беше титуляр рамо до рамо с ЛеБрон Джеймс в първия сезон на Краля в Кливланд, когато „Кавалерите“ загубиха финала от Сан Антонио през 2007 г.

Синът му избра бащината Алма Матер през 2022 и в първия си сезон бележи по 7.4 точки на мач, за да се превърне в титуляр още през следващата година с 18.8 точки средно на мач този сезон.

Джейс Ричардсън (син на Джейсън Ричардсън)

Джейсън Ричардсън е най-известен с титлите си за най-добър забивач в две поредни издания на Мача на звездите в НБА. Иначе, до пенсионирането си през 2015 г., изиграва 14 сезона в лигата.

Преди да отиде в НБА като номер 5 в драфта, Джейсън игра за Мичиган Стейт. Този университет избира и синът му Джейс, който е сочен като голям талант. Първата си година като колежанин той все пак прекарва в Ийст Лансинг.

Джейс Хауърд (син на Джуан Хауърд)

Джуан е част от „Фаб Файв“ на университета Мичиган в началото на 90. След това оставя диря в НБА с 19 сезона, включително и две титли с Маями (заедно с гореспоменатия Майк Милър).

Хауърд старши след края на кариерата си е треньор на Мичиган, но се оттегля през 2019 г., година преди пристигането на сина му. Джуан след това бе част от щаба на Бруклин Нетс, но бе освободен след катастрофалния старт на сезона с 8-24.

Синът му Джейс имаше доста кротък престой в колежанското първенство, като тази му кариера е на път да приключи далеч не така бляскаво, както на баща му. В момента е във Фордам.

Джърмейн О‘Нийл младши (син на Джърмейн О‘Нийл)

18 години. Толкова изкара центърът Джърмейн О‘Нийл в НБА. Избран в драфта през 1996 г. от Портланд, той направи име по време на престоя си в Индиана от 2000 до 2008. За това време шест пъти попадна в Мача на звездите, бил е и във Втория и третия отбор на НБА, като вкарва 13 309 точки и добавя 7261 борби и 1820 чадъра в кариерата си.

Определено престоят му в НБА е нещо, за което мнозина могат да мечтаят. Към това гледа и синът му, който носи неговото име. Джърмейн младши обаче трябва да се потруди доста, защото макар и в Топ 125 на най-добрите тийнейджъри в САЩ е далеч от най-добрите малки крила. Този сезон той реши да играе в по-малък университет, какъвто е SMU в Тексас, като го избра пред Вандербилт.

Шакир О‘Нийл (син на Шакийл О‘Нийл)

Не е ясно кое е по-тежко – да си син на ЛеБрон Джеймс и всички да очакват да заиграеш рамо до рамо с баща си, или да носиш името на легенди като Скоти Пипън и Шакийл Онийл. По-горе стана дума за сина на Скоти, който няма особени шансове да застигне дори четвърт от успехите на баща си. Същото до голяма степен важи и за момчето на Шак. 216-сантиметровият О‘Нийл години наред бе сред символите на лигата. Успехите му запълват дълъг списък, включително 4 шампионски пръстена, още три участия във финали, MVP в НБА през 2000 г. и т.н.

Вече четвърти сезон синът му Шакир е част от университетския отбор на Сакраменто Стейт. Резултатите му са доста бледи и слаби със средно 4.2 точки и 2.6 борби средно на мач през този сезон.

Гичари Харис (син на Глен Робинсън)

През 1994 г. Глен Робинсън е избран от Милуоки Бъкс под номер 1 в драфта.  През 2005 г. той е част от шампионския отбор на Филаделфия. Два пъти участва в Мача на звездите, а кариерата му в НБА продължава 11 години. Преди това той е Голямото име в NCAA като е Играч на годината през 1994, топ-реализатор в колежанското първенство и Спортист на годината сред колежаните. Учи в Пърдю.

Очаквано, синовете му намират място в неговата Алма Матер. Гелен завършва през 2017 г. като един от добрите футболисти на университета.

Гичари обаче показва талант в баскетбола. Миналата година се представи добре за новобранец. Представянето му спечели покана за подготовка с националния отбор, но на Мексико, преди олимпийските квалификации в Пуерто Рико.

Извън списъка този сезон останаха приключилите с колежа:

Джабри Абдур-Рахим (син на Шарийф Абдур-Рахим)

С 18.1 точки средно на мач в 12-годишната си кариера в НБА Абдур-Рахим Старши може би заслужава място дори в Залата на славата. Той наистина имаше славна кариера в лигата, започнала с избора му под номер 3 в драфта през 1996 г. и златния медал от Олимпийските игри в Сидни през 2000 г.

Синът му Джабри започна пътя си в колежанския баскетбол през 2020 г. във Вирджиния, после премина в Джорджия, а накрая се присъедини към Провидънс за още една година. Дълъг и витиеват път, който едва ли ще доведе до славна кариера като тази на татко му. В момента се подвизава в G-league.

Джамал Машбърн Младши (син на Джамал Машбърн)

Джамал Машбърн имаше впечатляващи показатели в НБА с 19.1 точки средно на мач за 12 сезона. Синът му със същото име започна в Минесота, но само след един сезон се премести в Ню Мексико. Там за три сезона впечатли, но след това пое към Темпъл, където се представи добре с 23.5 точки средно на мач. Дали ще намери място в НБА? Според много специалисти има качества, но предстои бъдещето да покаже.

Вместо заключение

Не бързайте да си казвате: „Леле, колко съм стар“, ако още пазите спомени за прекрасната игра на бащите от горния списък. Радвайте се и бъдете благодарни. Били сте от щастливците, които са се наслаждавали на истинската златна ера в НБА. Време, което синовете на тези звезди едва ли ще успеят да възродят.