Галин Стоянов: Не се иска талант за връщане в защита и спринтиране в нападение

(сн. НБЛ)

29-12-2020 21:47 | Мария Мицова

Старши треньорът на Черно море Тича Галин Стоянов направи обстоен анализ на мача срещу Левски Лукойл в София, загубен от неговия тим. Ето какво заяви пред BGbasket.com наставникът след срещата:

„Играхме сравнително добре – като равен с равен, което изглеждаше добре. Но аз и на полувремето казах в съблекалнята, че очаквам коренно различна агресия в третата част. Реално за четири нападения и четири защити всичко се промени и разликата стана 14 точки.

Правих смени, защото играчите на терена не играеха достатъчно добре, а тези, които влязоха, бяха още по-нервни, защото са по-млади и по-неопитни. Нещо, което не ми хареса, е че млади играчи на по 20 години се връщаха с много по-ниско темпо от доста по-опитните Пламен Алексиев и Веселин Георгиев.

Поради същата причина се загледах в броя на грешките в двата отбора. Ние имаме с три повече, а точките за тях след грешки са 28:8 – не е добре, защото явни ние обичаме да възпитаваме нашите играчи, че е важно колко точки ще вкараш и защитата може да я оставим на заден план. А всъщност така се получава разликата в мача – това е истината. Не мога да си обясня, ако на 18-20 години не ти се бяга и скача – то на колко? Не се иска талант за връщане в защита и за спринтиране в нападение. Това не е талант и не съм ОК с поведението на някои от младите. Даваме им време, даваме им възможност, да, супер е, страхотно е, но аз искам да играят баскетбол. Да опитват да играят мъжкия, професионален баскетбол, дори с неуспехи, а не да излезем да си поиграем, все едно го правим за удоволствие.

Влизаме в тежък цикъл сряда-събота, имаме контузени играчи, опитваме да компенсираме този факт, но с плам, с желание, с агресия. За Левски влизаха също млади момчета – да, друго е да играеш с 20 точки преднина, но никой не ти пречи да бягаш, да скачаш и да комуникираш в защита. Оказва се, че един на един ни преодоляват прекалено лесно, отиваме в нападение и не можем да си преодолеем човека при играчи на еднаква възраст. Нещата не се получават и изведнъж разликата започва да пълзи нагоре при почти еднакъв състав от едната и от другата страна.

Нашият отбор не е селектиран като тези, срещу които играем – една идея по-слаба е селекцията, това е факт. Но само това може да бъде разлика – желание, старание, себераздаване, няма шанс да бъде различно. Днес на мен това не ми хареса. Защото казваме, да, отборът на Левски, но в последната част не игра титулярната петица.

Кредитът на доверие към голяма част от момчетата е много по-голям, отколкото биха получили където и да е другаде. В родния ти клуб винаги ти дават една идея повече кредит на доверие – но не три, не пет идеи повече. Другото – какво означава прогрес – когато осъзнаеш какво най-добре можеш и се опитваш да го правиш, а това, което най-малко можеш, да се опитваш да го поправиш. Невероятно е количеството на играчите в България, на които им се иска да играят нещо различно от това, което най-добре могат. Аз не съм Майкъл Джордан, не съм ЛеБрон Джеймс и няма как да мога да играя като тях. Нека да играя като някой, който ми харесва, но прилича на мен. Искат ни се неща, които не кореспондират с нашите качества.

Има голям проблем със самооценката на уменията и с желанията на младите. Разбирам го, но действителността е една. Така че много сериозно трябва да се хващат на работа.“

Харесайте BGbasket.com във Facebook