Стойо Чолаков: Черно море е окрилен след Купата, Балкан изглеждаше като току-що събран отбор

Редовният сезон в Sesame НБЛ е към своя край и голяма част от въпросителните вече паднаха. И докато Шумен загуби и теоретични шансове за плейофите, изглежда, че битката между Черно море Тича и Спартак Плевен за третото място ще бъде оспорвана в оставащите три кръга.

BGbasket.com продължава с традиционната си рубрика, в която дава мнението на баскетболните специалисти. За втори път своите впечатления изрази Стойо Чолаков, който се нагърби с анализа на 24-ия кръг. Селекционерът на националния отбор за юноши ди 18-годишна възраст обърна по-подробно внимание и на мача в Самоков, където Рилски спортист показа на какво е способен срещу Балкан.  

Академик Бултекс 99 – Шумен (84:69)

Мач, който предложи много малко като спортно майсторство и заряд. Академик Бултекс e традиционно силен домакин, като сложим и това, че се бори със зъби и нокти за по-предно класиране, за да избегне Рилски или Балкан в плейофите, няма нужда да говорим за по-силна мотивация от това. На другия край е отборът на Шумен, който по всичко личи, че е загубил шансове за каквото и да е този сезон. Позитивната нотка тук е налагането през целия сезон на млади играчи от школата и затова само поздравления на клубното ръководство за политиката.

Още от самото начало пловдивчани взеха предимство във всяка една фаза от играта – от борба и бързи атаки, до допуснати грешки. До края на самата среща нищо не се промени, като разликата дори можеше и да е по-внушителна. Обрад Томич се завърна, а с това и класата на Академик. С подкрепата на Николай Михайлов и Александър Матушев, домакините вече малко по-спокойно могат да дочакат третия в класирането.

Берое Стара Загора – Миньор 2015 (99:79)

Тук и двата отбора определено имаха за какво да се борят – Берое за да се бетонира в петицата и да запази надежди за третото място, а Миньор да съхрани шансове за шестата позиция.

Срещата започна повече от добре за домакините. Бързата атака и постепенните нападения вървяха повече от добре за Берое. Триото Петков – Рийд – Тонев действаше почти безпогрешно в нападение. От друга страна, перничани бяха по плахи в нападение, а в защита като че ли не успяха да си помогнат достатъчно, за да спрат опонента си. Миньор се опита на моменти да се върне в мача чрез успешни стрелби на Лъчезар Тошков и Васил Попов, както на и Коди Шварц, но моментът на изненада с пресираща защита, която вече стана запазена марка за Берое, не позволи промяна на статуквото.

Антъни Уокър в последните 1-2 месеца е някак си в сянка, но пък останалите момчета от отбора се стараят да компенсират и това говори за добър баланс в отбора, атестат за това са и 31 асистенции в отборната статистика.

Лъчо Тошков и Васил Попов се утвърждават като фактори този сезон, но без помощ от съотборниците си няма как тимът на Миньор да е константен в първенството. Допуснатите 19 отборни грешки доста накланят везните негативно. Въпреки че претърпяха треньорска рокада, „жълто-черните“ си остават отбор, който не иска да се предаде.

Рилски спортист – Балкан (103:75)

Дългоочаквания сблъсък така и не се получи. Двата отбора, които са може би с класа пред всички останали и ще се борят за титлата. Първата част бе единствена, в която Балкан стоеше близо до своя опонент. Играта в нападение на гостите вървеше и дори можеха да се оттеглят с преднина, единствено ужасяващият процент за три точни не им позволи това. Ботевградчани опитваха на често да сменят защитата със зона, но на другия полюс бе Рилски Спортист. Стрелбата на домакините вървеше от всякъде, пробиваха и отклоняваха топката перфектно. Изглежда, че самоковци се отърсват от отпадането на Купата и заиграват все по-добре. Добрите проценти на стрелба се дължат и на добрите отиграни ситуации. Атестат за това са и водещите фигури в отбора – петима играчи между 11 и 23 точки. Балканци изглеждаха така все едно току-що са се събрали. Грешните решения, лошите проценти на стрелба са само част от това, което представяха на терена. Предвид огромния потенциал, който притежава отбора и наистина една от най-баскетболните публики, която ги подкрепя във всеки мач, мисля, че гостите можеха да дадат повече от себе си на терена.

Къртис Джоунс е бледа сянка на това, което беше в началото на сезона. Да, контузиите на високите играчи си дават отражение, но от друга страна е място за талантливите млади състезатели да докажат себе си.

Рилски от друга страна набира скорост – Деян Карамфилов показва на какво е способен, Чавдар Костов е капитанът мечта, а Алън Арнет е класата в отбора на самоковци.

Черно море Тича – Спартак Плевен (94:80)

За мен един от решителните мачове на последното завъртане в първенството. От една страна плевенчани се отърсват от отпадането за Купата и треньорската рокада. От друга варненци са окрилени след спечелването на трофея. И двата отбора се борят със зъби и нокти за третото място в крайното класиране.

Срещата започна отлично за Черно море, като играта му спореше почти във всички компоненти. Спартак успя да реализира няколко трудни стрелби, но в защита бе меко казано колеблив. В предните два мача срещу Левски и Берое нападението им донесе солиден успех, но този мач беше различен. Домакините от минута на минута се чувстваха по уверено и покачваха преднината си чрез контраатаки и далечни стрелби – 12 отбелязани тройки. След почивката нещата се промениха. Явно ахилесовата пета на моряците е зоновата защита, а от това се възползва перфектно Тодор Тодоров. Чрез смяна на защитата от лична на зонова, плевенчани успяха да се върнат в мача и само нелепи пропуски в контраатаките не им позволиха да направят пълен обрат.

Николай Стоянов и Майкълин Скот показаха на какво са способни и дадоха необходимия тласък на домакините да спечелят. Родни Първис като че ли се събужда от началото на сезона.Игор Кесар от другата страна показва, че Спартак има място в топ 3, но американските попълнения остават длъжници на отбора този мач.