Професия: Спортен мениджър

(сн. Георги Кожухаров, capital.bg)

25-04-2020 15:13 | capital.bg | BGbasket.com

Текстът е част от специалното издание "Моята кариера" на вестник Капитал.

За професията разказва Виктор Кирков, управител на "Спортс мениджмънт България", и в момента изпълняващ длъжността изпълнителен директор на БФ Баскетбол.

Кога отново България ще играе на световно първенство по футбол? Този въпрос често изплува в обществото, а за любителите на спорта носи болезнен отговор. Всъщност България всяка година играе на световни първенства по футбол, но за бездомни. И постига добри резултати. Те обаче не са най-важното, тъй като акцентът пада върху стремежа за социална промяна.

Това е основната задача пред човека, който съчетава професиите социален предприемач и спортен мениджър.

И двете професии изискват специфични умения, като в България има огромна необходимост от кадри. Във време, в което спортът все повече се превръща в бизнес, спортните организации имат нужда от подготвени хора, които да управляват дейността им съобразно съвременните изисквания, ако искат да имат успехи. На пазара конкуренцията е малка, тъй като има фирми, които обаче предлагат отделни услуги, но не и пълноценно управление.

Ролята на социалния предприемач е по-малко позната, но също има необходимост от кадри. Задачата на тези специалисти е да работят за решаването на обществено значими проблеми.

Визитка

Виктор Кирков е управител на "Спортс мениджмънт България". От две десетилетия е свързан професионално със спорта. Работил е като спортен журналист в "Дневник", а след това по покана на Валентин Михов се насочва към Българската професионална футболна лига. В последните години Кирков развива своята компания "Спортс мениджмънт България", а най-известният "продукт" на работата му е "Отбор на надеждата" - националният отбор по футбол за бездомни.

Моята професия

В последните близо девет години, в които развивам собствен бизнес с компанията ми "Спортс мениджмънт България", на практика съчетавам две професии - спортен мениджър и социален предприемач. Все по-често влизам и в ролята на ментор или ръководител на социални проекти по покана на различни организации. Общото между всички изброени дейности е, че те активно променят средата, в която живеем, дават възможност за положителна промяна на житейския път на хиляди хора, а на мен ми носят огромно удовлетворение и удоволствие. Спортният мениджмънт и социалното предприемачество са малко познати в България и има огромна нужда от професионалисти и в двете сфери, което от своя страна прави възможностите за професионално развитие в тях на практика неограничени. Най-важното обаче е, че практикувайки ги, човек може да се чувства истински щастлив на работното си място, а ангажиментите му са доста разнообразни и развиващи.

Моето образование

От 2017 г. съм доктор по икономика в специалност "Финанси" от Стопанска академия "Димитър А. Ценов" в Свищов. Темата на дисертацията ми е "Финансово управление на професионален футболен клуб". Магистърските ми степени са от две учебни заведения. "Международен бизнес и мениджмънт", отново от свищовската академия, и "Стопанско управление" от Технически университет в София. Честно казано, за специфичната сфера, в която работя, научих много повече от практиката. В България няма голям избор на учебни заведения, които предлагат специалност "Спортен мениджмънт". Най-добрата възможност в страната със сигурност е Национална спортна академия, но все повече млади хора избират да следват тази специалност в Германия или Великобритания. Когато говорим за управление на спорта, САЩ са изпреварили значително всички останали страни в света, така че вероятно там образованието в тази област е най-добро.

В последните години българските университети се активизираха значително по отношение предлагането на специалност "Социално предприемачество". Да се надяваме това даде резултат в близките 3-4 години, тъй като към момента не виждам съществена практическа реализация на получените знания.

Моят път дотук

От дете обожавам спорта. Спомням си, че бях още във втори клас, когато ставах в 6.00 часа, за да се наредя първи на РЕП-а и да си купя спортните вестници, които излизаха преди 1989 г. - "Народен спорт", "Футбол", "Старт" или "Спорт тото". Купувах си ги всичките. Това мое увлечение ме подтикна в края на 2000 г. да кандидатствам за позицията "репортер" в спортния отдел на планирания да стартира през февруари 2001 г. всекидневник "Дневник". На 23 години и без никакъв опит в тази сфера бях поканен да започна работа като стажант в новосъздадената медиа. Два месеца по-късно вече бях редови репортер. Там научих изключително много от ръководителя на отдела Станил Йотов, направих много контакти в областта на спорта, разбрах в детайли как функционират медиите, което ми е изключително полезно и до днес.

Шест години след началото на журналистическата ми кариера бях поканен от президента на Българската професионална футболна лига Валентин Михов да се присъединя към мениджърския екип на организацията и приех предложението без въобще да се замислям. Започнах работа паралелно на две места.

В лигата отговарях за взаимоотношенията с международните организации, а във фирмата "С.В. - РСА България", която по това време държеше телевизионните и рекламните права за българското футболно първенство, работех като маркетинг мениджър. Въпросната компания също се ръководеше от Валентин Михов, който може да бъде определен за "бащата на спортния мениджмънт" в България. С увереност мога да твърдя, че съм се учил от най-добрия в тази сфера в страната. Четири години по-късно с г-н Михов си стиснахме ръцете и се разделихме като приятели, за да започна собствен бизнес с компанията ми "Спортс мениджмънт България".

Моите задачи и отговорности

В началото на пътя ми като предприемач ангажиментите ми бяха ориентирани най-вече към управление на спортна инфраструктура, организиране на аматьорски футболни турнири и PR активности. В последните години фокусът на дейността ми се измести главно върху консултантска дейност, развитие на социални проекти и организиране на големи спортни форуми и корпоративни събития. Последният ми значим проект беше разработването на Национална програма за развитие на българския баскетбол 2020-2023 г. по поръчка на Българската федерация по баскетбол.

През всички тези години обаче най-разпознаваема и най-съществената част от портфолиото на "Спортс мениджмънт България" си остава "Отбор на надеждата". Това е тим, който всяка година представя България на световни първенства по футбол за бездомни хора, чрез който с колегите ми осъществяваме социална интеграция на младежи в неравностойно положение, настанени в институции, живеещи в незаконни постройки в ромски махали или търсещи убежище в страната. Към момента в "Отбор на надеждата" сме работили с над 800 души, като при всичките ни 64 национални състезатели успеваемостта на работата ни по отношение на социалната интеграция е 100%. Същевременно съумяваме да се класираме средно на 12-13-о място от средно 46 състава на световните първенства.

Друг голям успех е, че през всичките девет години съществуване "Отбор на надеждата" успява да се самоиздържа без държавна подкрепа. Нещо, което е немислимо за 99% от клубовете в България. Впоследствие потърсих надграждане на този проект с различни социални иновации, които успешно демонстрират алтернативни работни модели за справяне с критичните предизвикателства в съвременното общество, най-вече по отношение на личностното развитие и образованието.

Нужните умения и опит

Спортният мениджмънт изисква познания в много области - мениджмънт, маркетинг, финанси, връзки с обществеността и др. А същевременно има уникална специфика, която човек може да опознае не само с подходящо образование, но и чрез дългогодишно следене на подходящи информационни потоци. При социалното предприемачество е по-лесно, защото всеки човек има пориви на добротворчество, но е изключително важно да притежава и ключови бизнес умения, за да създаде устойчиви модели за социална промяна.

Моите предизвикателства

Най-дразнещо е невежеството, което цари в много спортни организации. Често срещано явление е бивши спортисти, които нямат подходящо образование и опит, да заемат ръководни постове. Много е трудно да убедиш такива хора, че няма как да правиш едно и също нещо с години и да очакваш различен резултат. Има обаче организации, които търсят промяната и осъзнават нуждата от външна експертиза. Пример за това е Българската федерация по баскетбол. В социалната сфера човек пък се сблъсква с много емоционални решения, които в повечето случаи не водят до успешен край.

Моето удовлетворение

Удовлетворението идва от факта, че пряко или косвено даваш възможности за развитие на много млади хора, независимо дали става въпрос за професионално спортуващи или за такива в неравностойно положение. А аз не искам да помагам на хората, а да създавам предпоставки те да си помагат сами. Това е устойчивият модел. В социалните ми проекти резултатите идват след по-малко от година, което е немислимо при повечето професионални дейности.

Заплащането

В повечето спортни организации предлагат стартова заплата от около 1000 лева или дори по-малко с възможности за бонуси на някои работни места. На ръководен пост възнаграждението е двойно. Изключвам само футбола, където сумите са доста по-високи. Затова препоръчвам трупане на опит, знания и контакти, а след това - предприемаческа дейност, при която няма горна граница на приходите, стига да си наистина добър в това, което правиш.

Моите планове за развитие

Буквално преди дни завърших кратък творчески курс "Открий своя глас". Планирам курс по презентационни умения и няколко стажа в различни спортни организации в чужбина.

Моите източници на информация

Информация от сферата на спорта има навсякъде, но същевременно няма специализирана литература в областта на спортния мениджмънт, като изключим няколко учебника, които са предназначени за студенти от НСА. От полза биха били биографични книги за величия като Алекс Фъргюсън и Йохан Кройф. Същевременно тенденциите се менят изключително бързо и затова се ориентирам основно към чуждоезична литература. Последната книга по темата, която започнах да чета, е Sport Policy Systems and Sport Federations.

Търсени умения

- Организационни умения
- Комуникативни умения
- Управление на работното време и личната ефективност
- Креативност
- Гъвкавост в работните дейности

Харесайте BGbasket.com във Facebook