Петър Георгиев: 90% от българските играчи гледат само заплатите

(сн. LAP.bg, архив)

02-09-2021 12:33 | Мария Маринова

Президентът на Рилски спортист Петър Георгиев бе в Ботевград в неделя, където изгледа на живо контролата на неговия тим срещу Олимпиакос. Колко голям престиж е за отбора от Самоков такъв мач и какви са амбициите за новия сезон разказа той пред BGbasket.com:

- Какво е за Рилски спортист да играе контрола срещу отбор като Олимпиакос?

- Не знам как те ни избраха нас. Това е голяма чест да имаме възможност да играем с такъв отбор, независимо че е контролен мач. Не се случва всеки ден и на всекиго.

- Как се стигна до контакта между Рилски спортист и Олимпиакос, кога ви потърсиха?

- Контактът стана през г-н Везенков старши. Беше преди около три седмици. Това е много престижно да имаш възможност да играеш срещу такъв отбор и да се докоснеш до големия баскетбол.

Йоргос Принтезис пред BGbasket.com: Условията бяха страхотни, искаме да дойдем отново

Костас Папаниколау пред BGbasket.com: Везенков има потенциал да постигне всичко, което иска

- През това лято Рилски спортист успя да запази почти целия си състав от миналия сезон, включително и двама от чужденците, което рядко се случва у нас. Как успяхте да го постигнете?

- Това наистина е нетипично и много се радвам. От много години казвам, че баскетболът не се прави за два-три месеца. Трябва да има възможност отборът да се обиграва, както големите тимове правят. При тях 90% от играчите им са по три-четири години в един и същи отбор. За нас беше наистина голямо предизвикателство да го направим. Според мен това означава, че ни имат доверие – както състезателите, така и агентите, т.е, че Рилски спортист е коректен тим и всичко, което договорим, се изпълнява. Имаме двама чужденци от миналия сезон, единият от които е за трета година тук (б.р Брандън Браун). Мисля, че това почти не е правено в България.

Павлин Иванов: Представихме се добре, моите цели винаги са максимално високи

Людмил Хаджисотиров: Играчите вече си дават реална сметка в какво място се е превърнал Самоков

- Миналата година Рилски спортист вдигна високо летвата с представянето си и очакванията към отбора вече са по-големи, какви са целите сега?

- Сега срещу нас всеки ще играе по-здраво и това ни задължава и ние да не подценяваме никого. Видяхте какво стана това при волейболистките. Всички мислеха, че ще спечелят лесно, но не се получи. Във всеки мач трябва да играеш на максимум, за да има някакъв успех. Аз никога не поставям цели като да станем шампиони например. Искам да играем хубав баскетбол и момчетата да са доволни, както и публиката, за да се вижда, че в тази държава се прави нещо положително. Най-големият недостатък е съдийството, това го знаем всички. Миналата година баскетболът в България беше на едно прилично ниво според мен, но това, което се случва – да излязат трима души и да слушат някой какво им казва, за да свирят… Това не са съдии, а са някакви пионки и подставени лица, което е срамота и разваля всичко. Обезсмисля това, което правим спонсори, играчи и треньори. Ако не се сложи някакъв ред в тази посока, просто няма смисъл.

- А какво Ви мотивира толкова години да продължавате да давате средства за баскетбол?

- Не знам, много пъти казвам, че съм луд човек, защото ако сложа чертата колко пари съм дал и то без помощта на Общината, други фирми и спонсори, това според мен никъде по света не се прави така и сме едно изключение, което не е добро. Докато мога обаче, ще го правя.

- Какво мислите за конкуренцията в първенството този сезон на база на селекциите, които правят отборите?

- Хубаво е, че ще има десети тим, за да няма почиващ отбор в кръг. Добре е, че Шумен се връща отново в елита след толкова години. Не съм толкова наясно с всички отбори, оттук-оттам чувам за селекциите. Най-изненадващата е на Плевен според мен, което е добре. Явно са намерили пари, дано наистина се случи отборът им да върви напред. Едно време бяха доста добре. Не съм много запознат с всички отбори. Според мен българските играчи са малко в отборите и всички вече разчитат на чужденци, но това решение, което взехме, на терена да играят минимум по двама българи, това е доброто и дава някакъв стимул на младите момчета. На никой мястото не е застраховано и никой не може да разчита, че ей така даром ще влезе на терена. Всеки сам трябва да си го извоюва. На нашите момчета, имам предвид българите, от тази гледна точка малко им липсва професионализъм. Те професионализма го разбират само как да получават заплата и да искат повече пари, но в никакъв случай те не отговарят на продукцията, която дават. Аз например виждам как тренират чужденците и цяло лято си наемат и треньори, за да го правят, и как тренират българите. Далече сме от това, което трябва да стане, а то се отразява и на националния отбор, съответно трудно може да събереш един такъв, който да е конкурентен.

- Какво е решението според Вас?

- Много е трудно. Мисля, че това да има двама българи на терена и не повече от трима чужденци, както и ограничението за общ брой картотекирани, е добро. Решението е да се обединим хората, които даваме пари за баскетбол и да сложим таван на заплатите - не само на българите. Така ще се знае, че в България има един таван, примерно за национални състезатели може да е различен, но да има стимул и за младите момчета да тренират повече. Аз това се учудвам – толкова години имаме чужденци и виждаме как тренират, а нашите не възприемат да тръгнат по този път. Те единствено гледат заплати. Аз съм играл на времето без една стотинка, както и много други от моето поколение.

- Всички българи ли слагате под общ знаменател в това?

- Слагам 90% от тях. Първата приказка, като дойде е - ти колко пари ще ми дадеш. А ти какво ще покажеш? Същата приказка е и в завода. Идва някой да го назначиш на работа и първата му работа е да попита това. Тогава му задавам въпроса ти какво можеш, а той отговаря – всичко, където ме сложиш. Казвам му – тогава сядай на моето място, аз не мога всичко, ама ти щом можеш, значи аз не съм си на мястото. Такива хора направо ги гоня.

- Почти целият минал сезон се проведе без публика в залите, очаквате ли и през този да е така?

- Според мен трябва да минимум на 30% от капацитета на залите да се допускат хора, да не говорим и за 50%, може би е нормално. Всички виждаме, че трябва да се научим да живеем с този вирус. Видяхме, че нямаше някакви резултати. В момента и американските зали са пълни. Единствено на Олимпийските игри се спазваха още тези мерки. Онзи ден гледах английското първенство – стадионите са пълни. Не е това решението да спрем да пускаме хората, за да се оправят нещата. Дано се променят нещата. Надявам се, че така ще стане, защото е много по-добре с фенове. По един начин се играе пред публика, по друг начин без. То е грозна гледка да гледаш зала с 4000 места и да има пет човека. Това е несериозна работа.

Харесайте BGbasket.com във Facebook