Коста Илиев: Завиждат ни за Пини Гершон

Коста Илиев (сн. FIBAeurope.com)

02-10-2009 02:50 | 7 дни спорт

Вестник "7 дни спорт" продължава поредицата за положението в българския баскетбол. По темата говори Коста Илиев, спортен директор на европейския филиал на световната федерация ФИБА-Европа.

- Г-н Илиев, има ли криза в българския баскетбол?
- Криза няма. Проблеми обаче има. Има много неща, които биха могли да се решат по по-добър начин. Но за криза не може да се говори. Като състезатели в момента мъжкият национален отбор е най-добрият от средата на 90-те години насам. Неслучайно за пръв път от толкова години имаме играчи в чужбина - близнаците (Калоян и Деян Иванови - б.а.), Филип Виденов. Смятам, че този отбор има по-голям потенциал от онзи, който игра на Евро 2005 в Белград. Определено обаче има неща, които трябва да се направят, за да сме близо до големите школи в Европа. На първо място е работата на треньорите. Там като че ли изоставаме най-много.

- Какво трябва да се направи, за да настигнем другите?
- Най-много изоставаме в методиката на работата с подрастващите, липсва професионализъм. Методиката и обемът на работата - и в двете посоки сме назад. Знанията, които имат треньорите на подрастващите, са далеч от най-доброто в Европа. А в днешно време не е никакъв проблем да получиш информация затова кой и как работи. За съжаление ние не се възползваме. Друг проблем е, че работим малко като часове
Имам възможност да наблюдавам всички водещи школи в Европа и мога да кажа, че като обем на работа са много, много пред нас.

- Ако можете да препоръчате система, коя ще е тя?
- Логично е да вземем най-много от балканските школи. Всъщност тя е една - старата югославска школа. По нея работят Словения, Сърбия, Хърватия, Босна. Тя е най-близка и до нашия манталитет. Трудно е да се поставят условия пред треньорите, но като че ли първо трябва да определим кои специалисти са качествени, да им се намерят някакви стимули, да им се даде готовата методика, по която да работят. Така ще станат нещата. Специално в юношеския баскетбол има много резерви при използването на родителите. Всички ние имаме деца и сме готови на всичко, когато видим, че нещо е хубаво за тях. Въпросът е, че насреща трябва да има продукт. У нас манталитетът, особено след промените, е обърнат в лоша посока: "Вие ми дайте пари, пък аз ще покажа колко съм добър". Не трябва да е така. Връзката е точно обратната - първо покажи колко си добър, пък след това парите ще дойдат.

- Да се върнем на мъжете. Как оценявате представянето на европейското първенство?
- Очакванията бяха по-големи и според мен това беше обективно. От 1994-95 ние такъв отбор не сме имали - като изпълнители, като игра. Затова беше нормално да има очаквания. В представянето на отбора на Евро 2009 има положителни, но има и отрицателни страни. Като резултат нещата не стоят много добре, защото сме последни и не направихме нищо повече от това, което сме правили досега. Не може обаче с лека ръка да се отхвърли всичко постигнато през последните 2 г. Резултатът е лош, но има положителни страни. Рискуваме да зачеркнем цялата работа. Не ми харесва как се води дискусията в България, следя по интернет какво излиза по медиите. У нас или нещо е страхотно, или не става за нищо. Хората в баскетбола трябва да седнат сами и да направят анализ на събитията - какво се случи на квалификациите, какво стана на самото европейско, как премина подготовката, кои са хубавите и лошите неща...

- Къде виждате резерви?
- Едно от нещата, които може да се подобрят в самия отбор, е защитата. Факт е, че ние разчитаме на нападението, но не може да бием другите само със стрелба от разстояние. Имаме агресивни играчи, но за съжаление не ги използваме в защита. Именно оттам трябва да тръгнем. Нападението ни ще дойде като резултат от добрата защита. Аз гледах статистиката на самото европейско. Ние сме водещи в борбата в нападение и при откраднатите топки, въпреки че като показатели сме последни. Трябва да се акцентира върху защитата, там е големият ни резерв. Няма отбор, който да играе пасивна защита и да има добри резултати - нито в Европа, нито в света. Ясно е, че трябва да се съобразяваме с тези тенденции. Иначе отборът е добър, играчите не са стари - единствено Тодор Стойков е на възраст. Трябва да използваме тази база, за да прескочим средното европейско равнище.

- Върви дискусия дали привличането на Пини Гершон е плюс за баскетбола. Дори имаше скандал на Общото събрание на федерацията. Какво мислите за това?
- Мнението ми е абсолютно еднозначно - смятам, че Пини Гершон е едно изключително явление за българския баскетбол. Ще е грехота да не го използваме. Той вече направи много за баскетбола. Искам да ви кажа, че много чужди федерации завиждат на нашата заради Гершон. Чудят се как такъв специалист работи в България, а в момента, в който научат каква е заплатата му... Вчера например ме питаха колко получава Гершон у нас. Италианците си търсят чуждестранен треньор за националния отбор и се интересуваха колко получава специалист на такова ниво. Като разбраха, че Гершон реално не взема пари, ахнаха. Това е нещо, което и на нас не ни е ясно. Но Пини работи тук и ние трябва да сме щастливи, а не да зачеркваме труда му.

- Явно има хора, които не смятат така. Симеон Варчев например каза, че не вижда смисъл от присъствието на Гершон. Има и други такива мнения.
- Симеон Варчев, разбира се, има своите аргументи и те са тези, за които говорихме в началото. Има неща, които могат да бъдат направени по-добре. Тези разговори обаче трябва да се водят в тесен кръг, между специалисти. Това е позитивният метод на работа. А не да отхвърляме всичко с аргумента: "Така не става, почваме друго да правим". Този подход не носи резултат.

- Друга актуална дискусия е за чужденците в националния отбор. Нормално ли е американец да играе за България?
- ФИБА има много специфични правила за натурализирането на играчи. За мен лошо би било, ако има много чужденци в един отбор. За пример ще дам националния отбор на Катар по футбол, където половината са бразилци. Това не е хубаво, така спорт не се развива. Затова сме сложили ограничение за максимум 1 чужденец. Това е приемливо и помага за популяризирането на играта. Искам малко повече да глобализирам този въпрос. Печелившата система е следната - да се поощрява наемането на чужди треньори и излизането на талантливи български играчи в чужбина. Не трябва да става обратното. Целта е да има по-малко чужди играчи, но треньорите да са повече. А най-талантливите баскетболисти трябва да отиват навън. Вижте близнаците Иванови - всяка година се връщат по-добри от чуждите си клубове. Иначе у нас чуждите треньори развиват състезателите. Нашите специалисти не трябва да се страхуват от конкуренцията, напротив. Ще дам пример с Ратко Йоксич, чийто престой у нас беше много положителен. От България той отиде в Русия и стана шеф на школата на ЦСКА (Москва), най-богатия клуб в Европа.

- Тази година българските клубове ще участват само в Балканската лига. Това добре ли е?
- Ще се види. Аз лично смятам, че там нивото е доста по-ниско от европейските клубни турнири.

- Вие имате глобален поглед. Това, че нямаме база, до каква степен влияе на спорта?
- По отношение на инфраструктура за спорт България в момента е на най-ниско ниво в цяла Европа. Яд ме е, като ходя в не толкова богати страни, без традиции в спорта, и виждам какви условия се създават и колко е изградено през последните 10-15 г. У нас общините и държавата трябва да се включат в тази дейност. Хубаво е, че започна строеж на многофункционална зала в София, но това не е достатъчно.

- Накъде ще върви баскетболът в следващите години?
- Трудно е да се даде точна прогноза. Според мен има възможност при добре насочени усилия, основно от федерацията, да се направи крачка напред. Имаме поколение и материал да се задържим между най-добрите 10-15 отбора на континента. Трябва да се задълбочи връзката между федерацията и клубовете. Това също е проблем.