Ако отиде на вятъра и страстта на отказалия се от играта Тодор Стойков, значи сме пълни идиоти

19-09-2013 18:50 | Борислав Борисов, Нова Спорт

Нямам идея дали вярвате в любовта от пръв поглед. Животът ни стана толкова динамичен, че ако изобщо съществува такова нещо, ще се спестява много време. При мен е сигурно, че стане ли дума за спорт, винаги съм щастлив. А в последните две седмици ставам и лягам с баскетбол, което бе крайно изненадващо дори и за мен. Връхлетя ме без да искам, прилича много на любов, макар да изглежда сякаш ще си остане просто флирт веднъж годишно. Поне засега.

Запознанството

Оказа се, че трябва да съм водещ на студио за европейското първенство за мъже по баскетбол в Словения. Не съм от хората със самочувствие, които могат да говорят по дадена тема, без да имат познания зад гърба си. И заради това започнах да чета. Сайтове, вестници от страните, които участват в първенството. Логиката диктува да има натрупвания и от ден на ден ситуацията да се изяснява. Вместо това в първите дни просто ставаше все по-голям хаос. Някъде след седмица започна да се прояснява. И както при всяко запознанство човек в един момент си задава няколко важни въпроса. Аз винаги съм харесвал баскетбола, но като фен. Ходил съм на много мачове в пълната преди години зала „Христо Ботев” за дербитата на ЦСКА и Левски. За мен да вкарваш от тройката означаваше Ценов да се спре и да скочи един метър, а топката някак сама влиза. Никога не съм гледал Петко Маринов да играе, а за него казват, че бил гениален в това отношение. Или пък после Жоро Младенов, който стреля сякаш това е най-простото нещо на света. Сега обаче беше различно – трябваше да съм в ефир и да следя спорта по съвсем друг начин. И въпросите започнаха да стават все повече.

Примерите за подражание

В баскетбола витае нещо много странно – разочарование от настоящето. Нямам представа от кой момент се е появило, но ми беше много трудно да открия оптимисти, които вярват, че хубавите неща ще се случат. Младият Везенков, който обаче играе в Арис, още едно момче от Ботевград, чието име не запомних, но е високо към 195 сантиметра и играе единица. При треньорите Людмил Хаджисотиров-Удо, е оценяван високо, но и на него му е нужно време. Това са надеждите нещо хубаво да се случи в нашия баскетбол. Настоящото поколение се ограничава с няколко скандала. Не че е лошо да се повишава тон, дори е здравословно. Но само ако човек може да понесе критика. Много се надявах да не е така, но тъжното е, че Пини Гершон се оказа прав за близнаците Иванови. Той още преди време предупреди, че ако ги върнат след като той ги наказа, че страдаме после. А в тях има много баскетбол. Той може би поради това е Пини Гершон. И в един момент осъзнах откъде идва разочарованието.

Вижте Латвия, Финландия, Белгия! Държави, които до преди години не сме ги броели за съперници, а съвсем доскоро и побеждавали. Обаче сега всички в Европа твърдят, че Финландия трябва задължително да събере опита си от развитието на баскетбола за последните години в книга, която ще се превърне задължително в бестселър. Цитирам коментатори на баскетбол от 20 години, които работят за ФИБА Европа. Или пък Латвия! Там юношите и девойките са играли полуфинали на европейските първенства това лято, отборът до 20 години даже е бил на финал, сега мъжкият им състав е във втората фаза на първенството в Словения. Или пък Белгия, която също прескочи първите групи. Само че във всяка от тези държави са се възползвали от едно или две големи имена, за да въвлекат младите. И след като работят добре с тях, идват и успехите в мъжките отбори. Дано сега не пропилеем Тодор Стойков! Излиза че подобно на доста други спортове, у нас живеем в някаква паралелна реалност, в която силно се надяваме времето да е спряло, а другите работят и вече са на съвсем друго място. В същото време Сърбия е на един час път. Там са известни с перфектната си работа с младите, а очевидно не успяваме да откраднем този опит. Все си мислех, че поне това би трябвало да можем да го направим.

Атлетизмът

Поразен съм от нещо, което не си бях давал сметка, че съм виждал и във футбола, а и като цяло в доста други спортове – атлетизмът на баскетболистите. Тук не става дума за технически качества. Говоря за движението, за усещането, че виждаш на терена личности, които са истински атлети. Едва след това идват уменията, които са усъвършенствани - успешна стрелба, дисциплина, опит. Но всички са истински атлети. А това не става, когато навършат 20 години. Един атлет дори не се ражда такъв, той се развива. И тук влиза храненето и всичко останало. Истината е, че спортът – абсолютно всеки спорт, изисква вече перфектна физика. И там компромис няма как да се случи. Да не говорим, че не е възможно да идваш на лагер с наднормено тегло, и то от 8 килограма примерно, и да искаш да влезеш във форма. За един професионален спортист да влезе в тренировъчен процес с 8 килограма повече, това само показва отношението му към спорта. Този пример не е от тази година, но е факт за съжаление. Шокиращо е да преглеждаш списъка с играчи на отделните национални отбори. Във всеки сякаш има играч от НБА или поне такъв, който е в драфта. Ние нямаме в момента и май не се вижда скоро да имаме.

За флирта и любовта

Убедих се, че у нас има страшно много хора, които с цялото си сърце обичат баскетбола. Те са най-ценни. За мен може и да си остане флирт, но за тях е голяма част от живота им, подобно на моята любов към футбола. Лошото е, че след всеки провал се сочим пръст и търсим виновен. А това няма абсолютно никакво значение, защото важното е как да успеем. Двете неща са много различни. Убеден съм, че всичко е въпрос на мениджмънт. Управлението на един процес (в случая развитието на баскетбола) не би следвало да е чак толкова трудно нещо. Стига до го търсим. Говорих с много хора, които смело мога да нарека реалисти. Те трудно си представят, че нещо може да стане. Но аз по-скоро ще се присъединя към онези глупци, които вярват, че любовта побеждава всичко. Дано поне в баскетбола ни това се случи. Страстта и сълзите на отказалия се от играта Тодор Стойков не трябва да отиват на вятъра. Ако и с него стане същото, както с доста други големи наши звезди, значи сме пълни идиоти. И то не само баскетболистите.

Коментарът е публикуван от в-к "7 дни спорт" преди 6 дни.