Спрете с деленето на спортистите

03-10-2013 21:03 | 24 часа

В БЪЛГАРИЯ много обичаме да делим. Да правим групи, да правим класации. Навремето, когато имахме по пет олимпийски шампиони, ги подреждахме по някакъв абсурден начин, все едно златото на единия тежи повече от това на другия или пък са му дали по-малък медал.

За съжаление се оказа, че не сме мръднали. През лятото в София се проведоха световните летни игри за глухи. Много не разбраха за тези състезания, но всички видяхме симпатичните хора, които изпълниха улиците на столицата. В пълна тишина. И от любопитство дори някои от нас отидоха да видят за какво става въпрос.

Съжалявам тези привърженици на спорта, които ги пропуснаха. Защото не видяха истинското лице на този феномен. И неговото въздействие върху една група от хора, които обществото ни се прави, че не съществуват. Но те бяха там и дадоха всичко от себе си, за да прославят България.

И го направиха, защото спечелиха 11 медала. 1 златен, 4 сребърни и 6 бронзови. Ако това се бе случило на олимпиадата в Лондон, целият спортен елит у нас щеше да се разхожда с походка на паун из София, но го направиха тихите спортисти, а не елитните.
Сега обаче се оказва, че те били нещо по-малко от останалите. Независимо че лично президентът на МОК Жак Рох изпрати огъня за игрите в София. Че разреши състезанията да се наричат Deaflympics, точко както има Olympics и Paralympics. Или с други думи, там, където планират световния спорт, вече не делят спортистите. Защото това е политика от години. У нас обаче се оказва, че отново сме на опашката в световните тенденции.

Много интересно е как ще се обясни на Илия Илиев, че той е нещо по-малък шампион от Иво Ангелов например, въпреки че се бори, и то успешно, на републикански първенства. Или, че среброто на Гергана Баръмова в бадминтона блести някак си по-матово. Нищо, че тя успя да преодолее и рака, за да се върне в спорта.

Заради това, вместо да се чудят как да си осигурят кворум, депутатите спешно да приемат поправки в закона, в който да изравнят спортистите независимо от тяхното физическо състояние. След като има едно състезание благословията на МОК, значи и ние може да го благословим.

Защото спортът наистина е социален феномен и през него тези хора, които обществото ни е забравило, могат да се почувстват равни на останалите. И без това елитните ни спортисти вече са такава рядкост, че парите за премии ще останат неусвоени в най-скоро време. Пък точно те могат да се окажат пример за младото поколение, който е необходим, за да се стане от компютъра. Защото, колкото повече хора знаят за Стела Енева, Баръмова и останалите, могат да се замислят, че освен фейсбук е нужно и бягане в кръг. Иначе ще си отчитаме колко сме затлъстели, на кое място сме по сърдечносъдови заболявания. И как да се намали дефицитът в здравната каса.

А в развитите страни това са го измислили отдавна. В Германия е изчислено, че всяко евро, дадено за спорт, се връща като три в здравеопазването и пет с намаляването на престъпността. Но ние сме по-богати от немците и това не ни интересува. За нас бюджетът а за спорт е на последно място, защото тези хрантутници само харчат държавна пара, а след това се излагат. Но после сядаме пред телевизора и искаме да бием италианците на волейбол. И как ще се получи това? Със съсипаната база на клубовете или със събарянето на поредната зала, където се готвят деца? Или пък с факта, че медалите на едните са по-малки от тези на другите.

Заради това предлагам час по-скоро да се реши проблемът на спортистите ни с увреден слух и да се направи така, че повече такива прецеденти да не се случват в спорта ни. Нека си подадем ръка, защото не се знае, някой от тях може да е бъдещият ни олимпийски шампион.

Васил Иванов-Лучано

__________________

Заповядайте в онлайн спортен магазин SportForMe

Харесайте BGbasket.com във Фейсбук

Следвайте BGbasket.com в Туитър