Стойо Чолаков: Спартак намира себе си, тепърва ще се съобразяват с Черно море

Още един кръг от Sesame НБЛ вече е в историята. И докато Рилски спортист диша все по-спокойно на върха, остава въпросителната кои са останалите три отбора, които ще финишират в Топ 4 след края на второто завъртане.

BGbasket.com продължава с една от традиционните си рубрики, в които дава думата на баскетболните специалисти. Този път се обърнахме към Стойо Чолаков, който се нагърби с анализа на 16-ия кръг. Селекционерът на националния отбор за юноши до 18-годишна възраст и треньор в школата на Ямбол обърна внимание на възхода на Спартак Плевен и Черно море Тича. Той не пропусна да похвали и някои от младите играчи в родния елит.

Балкан – Спартак Плевен (72:86)

Два изключително симпатични отбора, изградили много добра сплав от качествени чужденци и едни от най-добрите български състезатели. Като че ли очакваното като дерби на кръга така и не се случи от гледна точка на това, че Спартак взе преимущество още в началото на срещата и така и не изпусна водачеството до края. Плевенчани започват да намират себе си в първенството и причините за това са две – едната е ротацията на чужденци и може би най-нарая новите паснаха идеално на отборната концепция, а втората е това, че отборът все повече започва да вярва в агресивния стил на игра на Любомир Минчев и Тодор Тодоров както в защита, така и в нападение. Това е и главната причина за последните две победи на отбора. С агресията, която прилагат в защита, успявят да накарат опонентите си да грешат или да взимат прибързани решения, а след като вземат топката, наказват с бързи атаки. Декуан Брейси и Трей Хоулел бяха почти безпогрешни, а Игор Кесар е може би най-добрият в българското първенство при центровете.

Балкан от началото на сезона редува много силни игри със слаби такива и това му непостоянство не му позволява да бъде на върха в класиране на този етап. И все пак много силен тим, който е въпрос на време да разгърне пълния си потенциал и да покаже на какво е способен. Балканци не успяха да влязат от самото начало в мача, а контузията на един от основните им играчи – Андрей Иванов, допълнително утежни ситуацията им. В защита по никакъв начин не успяха да затруднят опонента си, а нападенията им вървяха трудно и някак си измъчено. Основният реализатор и „мотор“ на отбора е Къртис Джоунс, който ако бъде лимитиран, успеваемостта значително намалява. Точно това се случи и този мач. Позитивната нотка бе Илиян Пищиков, който този сезон все по-често намира себе си, но с такава отборна защита няма как да спреш силен отбор като Спартак.

Черно море Тича – Миньор 2015 (107:82)

Важен мач от гледна точка на класиране и за двата отбора. Черно море все още се напасва със сравнително новия треньор. „Моряците“ също смениха доста състезатели и е нормално да играят на приливи и отливи. Въпреки това тимът от мач на мач (като изключа срещата в Плевен) изглежда намира себе си и тепърва ще стават отбор, с който ще се съобразяват всички в първенството.

Срещата започна с лек превез на гостите заради смяната на защитите, с която определено изненадаха Черно море. Зоновата защита е нож с две остриета – може да ти донесе успех в даден момент, но когато нападателите свикнат с нея, се превръща повече в недостатък. Такава беше и ситуацията във Варна. След като домакините се отърсиха от началния шок със зоновата преса, започнаха да трупат аванс и да заиграват все по уверено. Николай Стоянов за пореден път доказа, че е капитанът с две сърца и даде тон на отбора си за победа.

Миньор имаше проблеми с отсъстващи баскетболисти и това допълнително усложни нещата. Разликата в подкошието на двата отбора е прекалено голяма и мисля, че това бе основната причина Черно море да победи и то с разлика. За съжаление, усилията на Борислав Младенов и уникален Лъчезар Тошков не стигнаха на перничани да се доближат до опонента си.

Берое Стара Загора – Левски (83:71)

Берое е отборът, който следя от началото на сезона и без скрупули ще кажа, че му симпатизирам. Съставен е предимно от млади български състезатели и чужденци, които се превърнаха във фактор в първенството. Водени от млад и изключително подготвен тактически треньор, старозагорци играят бърз и агресивен баскетбол, който е приятен за гледане. Със сигурност преди мача именно домакините бяха сочени като фаворити, заради индивидуалните качества на състезателите и разбира се, поради факта, че Левски е изграден от доста по-млади и все още неопитни играчи.

Срещата не предложи много интрига, макар че Левски чисто като точкова разлика се държа близо до съперника. Гостите се опитаха да бъдат конкурентни, но слабата успеваемост за три точки и разликата в борбите не им позволи да сътворят обрат. Именно от там дойде разликата в двата отбора. Домакините допуснаха 18 грешки, което пък им попречи да бъдат по-убедителни. Защитата им този мач също не беше на нужното ниво и не им донесе успех, какъвто определено имаха последните два мача.

Академик Бултекс 99 – Рилски спортист (87:97)

Среща, която на пръв поглед изглеждаше като предрешена. Академик определено не е същият отбор без Обрад Томич, а като сложим и отсъствието на Томислав Минков, задачата на пловдивчани става почти обречена. Не на това мнение бяха обаче домакините, които в своята зала явно са окрилени и показват, че нито един отбор няма да си тръгне с победа от Пловдив без да е дал 100% от възможностите си. Самоковци бяха подценили своя съперник и за малко да си изпатят за това. Бавната и монотонна игра в началото заедно с пасивната защита на Рилски, дадоха шанс на Академик да стои близо до своите опоненти. Третата част гостите вдигнаха темпото, но пловдивчани вече бяха на върха на своите възможности и с класата на Александър Матушев и Машан Върбица дори успяха да поведат. В последната част драмата беше пълна, като борбата под двата коша и богатият опит на гостите успяха да наклонят везните в тяхна полза. Голяма роля изигра и слабата защита на Академик и то най-вече персоналната такава при 1 на 1.

В Рилски спортист берат плодовете на своето търпение и работа в лицето на Христо Бъчков, който доказва на 100% защо е повикан в мъжкия национален отбор. С играта си този сезон, Христо може да служи като позитивен пример на всички български състезатели. Алънн Арнет е един диамант, който съчетава качества, талант плюс себераздаване на игрището и го превръща в основна фигура както на отбора си, така и в първенството.

От друга страна Матушев намира себе си и показва класата, с която разполага, а когато всички състезатели се върнат в игра за Академик, отборът ще остане препъникамък за всеки един от  своите съперници.