Кой даде път на момичетата, повалили Унгария

Измина седмица от позитивния завършек на националния отбор за жени в квалификациите за Евробаскет 2025. Макар че момичетата на Таня Гатева не успяха да си проправят път до следващото европейско първенство, двете победи срещу Унгария, особено тази в Ботевград, дадоха надежди за по-добро бъдеще и че представителният ни тим има аргументи да мечтае за класиране в хода на следващите пресявки.

Последният успех срещу унгарките даде и предпоставки да обърнем повече внимание на баскетболистките, които оформят голяма част от ядрото в представителния ни тим, но и да вникнем по-подробно върху това кои откри пътя им към професионалния баскетбол. Въпреки че няма женски отбор, Черно море Одесос е запазена марка в създаването на баскетболистки, а работата на Венцеслав и Маргарита Гечеви с подрастващите е еталон.

Доказателство за тези думи са имена като Борислава Христова, Янина Тодорова, Юлияна Вълчева и Илияна Георгиева, които са продукт именно на варненската школа, където загатнаха, че ще носят националния екип не само при подрастващите, но и при жените. Капитанът на „лъвиците“ от години показва на какво е способна по европейските зали, а подобно на Христова, Тодорова и Вълчева натрупаха солиден опит в колежанското първенство на САЩ, превръщайки се в две от най-добрите състезателки женската А група. От своя страна Георгиева също си пробива път зад граница, а нейната любима дестинация е Италия.

Когато говорим за женски баскетболен център, на преден план излиза и Стара Загора, както и името на самата Гатева. Селекционерът на българките дълго време бе старши треньор на Берое, където под нейно ръководство своите сериозни стъпки направиха три от състезателките на „лъвиците“ – Карина Константинова, Гергана Иванова и Деана Стояновска. За разлика от Константинова, която откри любовта към баскетбола в Ботевград, пътят на Иванова премина през Шампион 2006, а този на Стояновска основно през Доростол Силистра, но и трите загатнаха за своите възможности именно в Берое и след сериозно налагане от страна на Гатева. И докато преди години беше въпрос на време кога ще предприемат следващата крачка от подрастващи към женски тим в Берое, сега вече и трите се доказват в чужбина.

В Берое място под слънцето намери и Радостина Христова, която е местен кадър. Въпреки че се подвизаваше в редица български тимове, Стара Загора до голяма степен се превърна в отбора, в който се утвърди като ключова фигура в родния елит и в представителния ни женски тим.

От момичетата, повалили Унгария, не липсват и представителки на София. Става дума за Катрин Стоичкова и Христина Тютюнджиева. И двете отдавна напуснаха българските предели, но преди това поеха по пътя на баскетбола в бодрата смяна на Левски.

В изминалите квалификации се даде шанс и на още момичета, които взеха участие в само един от игровите прозорци, но все пак е ясно, че ще се разчита тепърва на тях. Такъв е случаят с Ивана Николова, която премина през подрастващите формации на Рилски спортист и Монтана 2003, но Славия се оказа мястото, в което се изгради като баскетболистка, за да се изстреля отвъд океана и в Европа впоследствие.  

Говорейки за даване на шанс, не можем да не споменем и работата в Рилски спортист, и по-специално тази на Маргарита Маринкова. В Самоков вече смело берат плодовете на работата с децата от школата, а тази тенденция затвърждава Деница Манолова с всеки изминал сезон. Крачка по крачка тя заслужи доверието на Маринкова във всяка една женска формация до основния отбор на Рилецо, превръщайки се във важна част и в тима на „лъвиците“.

Друг позитивен пример от школата на Рилски е и Ивана Бонева. Спокойно можем да кажем, че е тръгнала по стъпките на Манолова и едва ли е далече моментът, в който ще дебютира с националната фланелка. Към момента тя бе извикана само за ноемврийския прозорец, но с прогреса, който бележи, затвърждава добрите думи за нейната работа и за тази на Маринкова.

Завършваме със Силвия Миленова. Състезателката на Септември 97 бе повикана за февруарския прозорец тази година и за първи път се докосна до женския отбор. Това е атестат и за думите, че Гатева вече поглежда и към момичетата, които след време ще градят новото ядро на националния ни отбор.

Aко трябва да върнем времето назад, не трябва да забравяме титлата на националния отбор за девойки до 20-годишна възраст от Дивизия B на европейското първенство в Косово през 2019 година. Припомняме, че именно Гатева бе селекционер на този тим, а в него основна роля имаха и голяма част от сегашните баскетболистки в женския отбор, които още тогава поставиха основните на сегашното ядро на „лъвиците“.

Женският баскетбол в момента е в подем, но очакваме с разширяването на географията да тръгне нагоре. Напоследък центрове като Монтана, Дунав Русе, Славия, които през последните години са давали баскетболистки, не са на това ниво. Очакваме скоро да се върнат на заслуженото си място в българския баскетбол и да има още повече баскетболистки, от които да избира националният селекционер.