Благословени сме, че живеем във времето на Саша Везенков

(сн. fiba)

21-02-2025 17:25 | Тодор Димитров

Нашето поколение видя последните години на баскетболния терен на Лари Бърд, Меджик Джонсън, Карим-Абдул Джабар. Бяхме преки свидетели на кариерите на велики спортисти като Майкъл Джордън, Диего Марадона, Лионел Меси, Кристиано Роналдо, Новак Джокович, Рафа Надал, Роджър Федерер и много други световни звезди. Ние българските фенове на баскетбола обаче сме и благословени, защото сме съвременници на най-добрия ни представител в този спорт за всички времена – Александър Везенков. Мнозина биха ме обвинили в пристрастие, а други да ми се разсърдят.

Страшно много уважавах Георги Панов, който е единственият представител на спортните игри, участник на три Олимпиади. Възхищавах се на Атанас Голомеев. Приятел съм с Петко Маринов, с първия българин в НБА Георги Глушков. Уважавам баскетболистите Георги Младенов, Цветан Антов, Филип Виденов и много други донесли ми сълзи от радост или от мъка, че са наказвали любимия ми отбор, но такъв комплексен като Саша, както го наричат в Европа, не се е раждал, а и едва ли някога в моя жизнен път ще се роди. За футболните фенове ще поясня – комплексен означава, че може да играе успешно на всеки пост от вратар до централен нападател.

Напук на всички недоброжелатели, които в България има много, в четвъртъчната вечер в "Арена Ботевград" Везенков доказа, че сърцето му бие в „бяло-зелено-червено“. И показа на всички, включително и на своите съотборници, какво е да се раздадеш до последен дъх за България. Той бе на терена почти през всичките 45 минути и по нищо не личеше, че това му бе 9-ия мач за 18 дни. Бореше се с по няколко съперници, бележеше от всякъде, изнасяше топката в предно поле, когато другите се криеха. Въобще бе навсякъде.

За останалите от отбора, включително и треньорския щаб - нищо хубаво! Имаме в буквалния смисъл на думата извънземен баскетболист, но останалите нямат дори средноевропейска класа. Някои проявиха характер, но само толкова. Везенков бе прекалено дипломатичен след мача, за да каже, че не срещна подкрепа от своите съотборници. Само Павлин Иванов имаше смелост да излезе и да поеме вината. Да ме извиняват всички, но не може да се оправдават с напрежение и липса на опит да действат в такава атмосфера. И не е причина гипсът, който сякаш бяха наляли в ръцете си. Просто вероятно това са им възможностите с националния екип. А пък американецът явно се видя, че се щадеше и не си даваше много зор. Видно е, че е класа, но не му трепна сърцето. Затова, Сбогом!

В заключение в момента България има само двама спортисти от световна класа, чийто имена се произнасят с уважение в цял свят и могат да отворят всяка врата – Александър Везенков и Григор Димитров. И всякакви анкети за Спортист на годината в България трябва да започват от трето място надолу. Който не е разбрал си е за негова сметка!

Послеслов: БЛАГОДАРЯ ТИ, САША, ЧЕ СНОЩИ ОТНОВО НИ НАКАРА ДА СЕ ГОРДЕЕМ, ЧЕ СМЕ БЪЛГАРИ! БЛАГОДАРЯ, ЧЕ ОТНОВО НАКАРА ДА БЛЕСТЯТ ДЕТСКИТЕ ОЧИ ОТ СРЕЩАТА С ТЕБ! НАДЯВАМ СЕ ДА ПРОДЪЛЖАВАШ ДА НИ РАДВАШ С НАЦИОНАЛНАТА ФЛАНЕЛКА И В СЛЕДВАЩИТЕ МАЧОВЕ, ТА ЧАК ДО ЕВРО 2029!

Харесайте BGbasket.com във Facebook