Трябва да изграждаме, а не само да консумираме баскетбол

Мъжкият национален отбор на България не успя да се класира за Евробаскет 2025, след като остана на последно място в групата си с две победи и четири загуби. Представянето на "лъвовете" в квалификациите получи широк отзвук в баскетболните среди, а и не само, като мнението си изказа и бившият президент на Балкан Михаил Михайлов. Той изпрати свой коментар по темата до BGbasket.com, който публикуваме в неговия блог:

Българският баскетбол върви в някаква посока, но каква е тя? Определена ли е? Има ли политики за развитие и стратегия в българския баскетбол?

България пропуска Евробаскет 2025, а всички имахме големи надежди в тези квалификации. Групата изглеждаше сериозна, но с оглед на това, че повечето водещи играчи на държавите не могат да участват, ситуацията изглеждаше благоприятна. Разбира се, и ние губим в този случай, защото основното ни оръжие играе в Евролигата и няма как да помага във всеки мач. Знаеше се, че основният противник ще бъде Швеция.

Случи се обаче най-лошият сценарий още от самото начало. Загубихме като гости в Швеция с 14 точки и някак си още от първия мач прогнозите станаха мрачни. Лъкатушехме между добри и слаби игри в целия цикъл. Победихме световния шампион Германия в „Арена Ботевград“, но и този подвиг не бе достатъчен.

Голямата звезда на европейския баскетбол Александър Везенков успя да се включи в една среща. До това са го докарали ФИБА и Евролига с техните спорове. Освен в мача с Швеция, Саша имаше желанието да играе и с Черна гора, но контузия в глезена го остави извън сметките на селекционера Росен Барчовски. Този мач за малко щяхме да го спечелим, но не се получи. Играха, бориха се момчетата, но го загубихме в последните минути. След това трябваше да гоним невъзможни неща и да се надяваме на чудо срещу Швеция и Германия. Е, чудото не стана, въпреки геройствата в Бамберг.

Явлението Везенков е нещо, което досега българският баскетбол не е имал. Не се знае и дали някога ще имаме друг такъв баскетболист. Ясно е едно – извън баскетболния терен MVP на Евролигата може да носи много дивиденти, не само на баскетбола, но и на българския спорт. Не се вижда визия за неговото „използване“. Явно родният баскетбол няма нужда от добавената стойност, която това момче може да донесе с таланта си и с човешките си качества.

Популяризирането на спорта с оранжевата топка трябва да е на първо място като мисъл на БФБаскетбол. Има десетки начини това да се случи, един от тях е да вземем пример от Кипър и да кандидатстваме за голям форум. Ако Кипър може да вземе домакинство, защо България да не може? Ако гимнастиката и волейбола могат да взимат големи състезания, защо баскетболът да не може? Преди нямаше зали, но сега има няколко. Трябва яка работа от БФБ, за да може да се материализира присъствието на Александър Везенков в родния баскетбол. Който иска, ще намери начин, който не иска, ще намери причини...

Везенков е звезда от друг калибър, прескочил границите на България, на Европа, и е сочен в момента за най-добър играч извън тези в НБА. За съжаление обаче ще гледа Евробаскет 2025 по телевизията заедно с всички нас, които обичаме тази игра. А България има състав за Евробаскет – имаме Везенков, Милър-Макинтайър, Иванов, Минчев, Димитров, Стоилов и Костадинов, които все по-добре се справят. Имаме Алипиев, Стоянов, Боянов, Лепичев и близнаците Тошкови. Е как да не го е яд човек?!

За да не се случи това и в следващия цикъл, може би е нужен сериозен анализ за това какво иска БФБ да прави - накъде отива и как ще действа с ясен и точен план за следващите квалификации. Но не трябва да е просто написан и захвърлен на някое бюро лист хартия, а с ясна идея, описана в поредица от стъпки, които да се следват, за да може да сме участници на следващия европейски баскетболен форум, а не зрители.

На дневен ред, след неуспешни квалификации, идва логичният въпрос пред УС на БФБ кой ще бъде треньор, защото това е ключов въпрос. Тук може да се разсъждава много. Дали да е друг българин, дали да е сегашният, дали да е чужденец. Остана усещане у хората, че някак си Росен Барчовски прекалено много допусна неговият щаб да ръководи. Някак си отстрани изглеждаше, че не се знае кой какви функции има, кой прави смени, кой определя тактиката и кой води срещите. Избяга от неговия си почерк на здравата защита и хубавата бърза атака. Това, държа да вметна, не е само мое мнение, а на доста хора в баскетболните среди.

Треньорското място, ако все пак се стигне до промяна и се даде поста на чужденец, трябва да е за много добър треньор, който да обучи поне няколко наши, които да са готови във времето да поемат. Този чужденец трябва да даде добавена стойност към развитието на българския баскетбол.

Има няколко варианта за български треньори, пак казвам, ако се прецени, че е нужна промяна. Спрягани в баскетболните среди са Людмил Хаджисотиров, Любо Минчев, Васко Евтимов. Всеки от тях има амбицията, хъса и знанията, а вече и опита. Удо е работил с повечето момчета в подрастващите формации на националните отбори и определено е готов, а вероятно има и желание. Той е от младата вълна треньори, които имат знания, амбиция и мотивация за работа. Любо Минчев вече бе начело на държавния тим, но тъй като е прям и директен и казваше доста истини, не получи подкрепа от федерацията и напусна след едно неуважено негово искане за по-дълъг лагер. Евтимов като национален селекционер също би се справил, защото е видно, че може да гради отбор.

Идването на чужденец също е може би добър вариант. Класен чужденец може да помогне на треньорите да израстват и да учат по-модерни методи и тактики. Защото някак си, като изключим 15 минути в Германия, играхме бавно и тромаво в повечето срещи. Видя се срещу Германия, че можем да играем и по друг начин, доста по-приятен за окото. Да, 15 минути, но тези 15 минути трябва да са цел на всички в България, занимаващи се с баскетбол, защото нашите момчета се придвижваха бързо в нападение, бързо реагираха на защитата на Германия, бързо мислеха, бързо движеха топката и бързо взимаха хората си в защита. С една дума - имаше динамика и всичко се преливаше лесно във фазите на играта. Тези 15 минути ни показаха, че не Звезда и Олимпиакос са проблемът, а трябва дълбок анализ на това как играем в България. Това „бързо“ и „динамично“ трябва да стане цел в нашите първенства на всички възрасти.

Завърна се, след работа в Министерството на спорта, и Георги Глушков, който работи на най-високо държавно ниво. Заедно с енергията на Филип Виденов, те трябва да работят много и постоянно за развитието на любимата игра. Аз лично вярвам, че Виденов може и иска, а дали има правата и свободата да го прави - не знам. Вижда се, че се случват бавно нещата. Чул съм хубави идеи от него в наши разговори, но не се вижда реализацията им. Много хора, включително и аз, виждат във Филип вятъра на промяната, който трябва да промени ситуацията към по-добро, но някак си ни се иска по-бързо. Най-вече да не се случват такива ситуации, каквито имаше след мача с Швеция, защото това беше унизително за родния баскетбол, да не се знае кой ще дойде от чужденците и три дни само четохме, че този идва, а след малко - не идва, ще го сменя друг. Това определено не изглеждаше сериозно. За щастие, тази суматоха даде шансове за по-голяма изява на младите момчета.

В заключение ще кажа, че трябва да се направи нужното, за да се изгражда, а не само да консумираме баскетбол. Ще споделя също и едни думи на Иван Колев – човекът, създал организирания баскетбол в Ботевград, и един от великите в българския баскетбол: „Винаги идва моментът, в който трябва да уважаваме старите, но да дадем нужното доверие и на младите“. Какво по-хубаво, след неуспешен квалификационен цикъл, да се направи силна стъпка напред.