Петър Георгиев: Докато Господ реши, няма да се спра

Днешният 27 март е по-специален за инженер Петър Георгиев, който навършва 75-годишна възраст. Президентът на Рилски спортист, който от години полага огромни усилия за развитието на баскетбола и спортната инфраструктура в Самоков, сподели, че играта му е в кръвта.

Навръх своя празник той даде специално интервю пред BGbasket.com, в което направи една равносметка за постигнатото до този момент в много отношения, говори за любовта му към играта и за желанието да продължи да помага.

- На такава емблематична годишнина правите ли си равносметка за изминалите години и постигнатото до момента?

- Разбира се, всеки човек си прави една равносметка какво е постигнал. Просто не ми се вярва, че толкова години Господ ме е оставил на този свят да правя каквото мога и това, което мисля, че е добре за спорта. Както виждате, аз не мисля само за спорта в Самоков, а и за този в България.

- Какво Ви мотивира толкова години да се занимавате с баскетбол?

-Баскетболът ми е в кръвта от дете. Не съм бил играч на национално ниво, но съм играл достатъчно и в доста добри отбори на времето като студент, като ученик и в Софийския окръг, където навремето се правиха сборни отбори. От Самоков бяхме само двама или трима души, а останалите от Ботевград. Участвахме в такива фестивали, играли сме и в Москва. Такава любов като баскетбола трудно се премахва. Това може би ме стимулира да съм жив още.

- Чувствате ли се успял?

-Това е много относително понятие. Човек гони някакви цели през целия си живот, преследва някакви върхове според своите възможности. Тези върхове никога не се достигат, винаги има и още, и още. Надеждата крепи човечеството и спорта. Винаги гледаме напред и нагоре.

- Имате ли някакъв незабравим спомен, свързан с баскетбола?

-Много са спомените, които ме свързват с баскетбола. С времето някои от тях избледняват. Няма да забравя, когато бях на 19 години и отидохме да играем в Москва със Сборния отбор на Московска област. Това за мен беше едно преживяване, което няма да го забравя никога през моя живот. Говоря за края на 60-те години. Относно Рилски, мога да кажа, че това, което правим Самоков за баскетбола като спечелването на купи на България, титли при подрастващите, развиването на мини баскетбол до мъже и жени, при никой клуб го няма това в България. Това са много сериозни неща. Най-сериозният успех, който си бях поставил в главата ми преди 10 години, бе да направя нещо много голямо и добро за спорта в страната, а не само за Самоков. Именно построяването на новия комплекс, с който може да се гордее всеки един град и всяка една държава. Чужденците, които минаха от тук, казаха, че в Европа има едно или две подобни места.

- Какво би Ви удовлетворило от тук нататък?

-Никога не се спирам, винаги вървя по моята линия на разбиране, на подкрепа на всеки един човек и спорт, на всичко, което допринася за развитието на обществото за възхода на децата. Самите те да не отиват по грешни пътища. Всяка година в Самоков тренират баскетбол над 300 деца (б.а. – момчета и момичета). Много от тях през последните 34,35 години са станали лекари, инженери. Тръгнали са по един път на развитие, считам, че съм направил нещо добро за това общество.

-Има ли някоя мечта, която все още не сте постигнал в личен или професионален план?

-Както казах, един връх никога не се достига. Винаги се стремя към нещо повече и в личен, и в обществен план. Да вървим напред, да се развива баскетболът и да помагам с каквото мога на хората, на града. Докато Господ реши, няма да се спра.