Людмил Хаджисотиров: Даже Барак Обама се интересува от March Madness

Преди два дни в САЩ започна т. нар. March Madness (Мартенската лудост) или турнирът, който ще определи шампиона в колежанското първенство NCAA. Този сезон за първи път участват 68 отбора, като в първите два дни имаше 4 мача, които да определят 4 тима, които да се включат към основната схема с 64 отбора. Победители в тях станаха Клемсън, North Carolina-Asheville, Тексас-Сан Антонио и Virginia Commonwealth Univercity. Миналата година шампион стана Дюк след успех над Бътлър на финала. Малко са хората в България, които могат да разкажат за популярността и това какво представлява March Madness отвъд Океана, а един от тях е Людмил Хаджисотиров - Удо, изкарал няколко години по терените в САЩ.

„За популярността на колежанския баскетбол в Америка мога да започна с това, че разпределянето на отборите в момента са нарича "bracketology", което е разделяне по скоби, но пък снощи видях, че вече някои го наричат "barack-etology". Това е защото президентът на САЩ Барак Обама се е занимавал половин час по националната телевизия с разпределянето на отборите. Това е нещо, което няма да го направи нито за НБА, нито за американски футбол или каквото и да е. Щом президента на страната отделя толкова време на това да анализира отборите и двубоите евентуално как ще се развият, значи можете да си предствите колко е популярно. В САЩ колежанският баскетбол със сигурност е по-популярен от НБА и това е предимно заради аматьорския статут, в такъв смисъл, че нещата са много истински и чисти. Аматьорски статут от гледна точка на това, че играчите не получават заплати, а само стипендии, които са доста големи - обикновено около 50 000 долара на година. Самата игра е много изчистена и всички се влагат много, защото просто това е шансът им. Играчите са аматьори от гледна точка на това, че не им се плаща, но пък всички са с професионално бъдеще. Даже имаше един агент, Франк Калипано, който казваше, че всеки един баскетболист, който играе в първа дивизия в САЩ може да играе професионално, където си поиска в света. Някои отговарят на ниво НБА, други на Евролига, трети на Еврокъп и т.н.

Интересното е, че всеки мач е абсолютно непредвидим, особено по време на мартенската лудост. Играят се всички различни схеми, които го има в баскетбола и в нападение и в защита. Играе се много и зонова защита, въобще целта на всяка програма е освен да се побеждава, да се обучават състезателите на абсолютно всичко в баскетбола и затова играчите излизат много завършени и готови за професионален баскетбол след това.

По време на March Madness отборите се разделят на четири региона. До преди десетина години тимовете участници бяха 64, след това станаха 65, а сега тази година за първи път ги направиха 68. На всеки регион има по един поставен под № 1, това са четирите най-добри отбора и се започва, като се играе първия срещу последния поставен, втория срещу предпоследния и т.н. Мачовете обаче са на директна елиминация и преди няколко години поставеният по-напред Кънектикът падна още в първия мач от отбор поставен по-назад Върмонт. Мачовете са изключително инфарктни, много често завършват с кошове в последната секунда и нещо, което не знаех - за букмейкърите в Лас Вегас Мартенската лудост е най-печелившото спортно събитие в света, тъй като е изключително непредвидимо. Като залагания има повече от американски футбол, от Олимпиада, от всичко. Интригата я има във всеки един момент, има много престиж в тези мачове, тъй като с всяка победа се стига по-нагоре до Sweet 16 (най-добрите 16), след това е елитната осмица и накрая финалната четворка, която тази година ще се проведе в Хюстън."

"В NCAA отборите са разделени на различни конференции. Има 6 големи такива, като това са - Big East, Big 12, Big 10, Pac 10, ACC и SEC. Това са шестте конференции, в които нивото е изключително високо и играчите, които завършват там отиват или в НБА, или в Евролигата, или в Еврокъп. От тези конференции до March Madness стигат по 5 или 6 отбора. В останалите конференции се играе финален турнир и само първият стига до тези 68 отбора. В тези големи конференции освен, че се гледат резултатите с отбори от другите конференции, се гледат и резултати от финалния турнир в твоята конференция и има т. нар. Комисия, който избира кои отбори от големите конференции ще участват в Мартенската лудост. Процесът не е толкова прост и има и субективни фактори. Почти всяка година има недоволни отбори, които са имали добър баланс победи-загуби и в последния момент не успяват да стигнат за сметка на други.

Всичко това се следи с огромен интерес в САЩ. Всички са луди по тези мачове. Университетският бизнес е огромен и това са дори милиони души, които са завършили самия университет и са последователи, следват си университета до последно. Не случайно финалите се правят в зали за по 40-50 000 души, които се пълнят. За да се добереш до билет трябва да търсиш месеци преди това и става с огромни връзки. Там разбира се се събират и всички треньори, и от НБА, от колежите, от гимназиите.

Тази година поставените под № 1 са Питсбърг, Канзас, Дюк и Охайо Стейт. Според букмейкърите именно Охайо Стейт имат най-големи шансове да спечелят тази година. Този отбор е може би с най-изравнения състав. Имат петима души, които са предвидени да влязат в драфта на НБА, като те бележат по над 10 точки средно на мач. Оттам нататък, освен тези поставени на първо място, има и още университети, които са с много силни програми и по всяко време може да се получи изненада с който и да е друг отбор. Можем да споменем тимовете на Сиракюз, Тексас, които имат играч като Джордан Хамилтън, който може да е първи избор в драфта на НБА това лято. Други играч, който видях на финала на конференцията Big East e Кемба Уокър (на първата снимка). Атакуващ гард, който има по 23 точки, 6 борби и 5 асистенции средно на мач. Това е феноменална статистика на фона на невероятните защити, които се практикуват в тази конференция.

Много интересен играч е плеймейкърът на Дюк, цялата страна говори за него - Нолан Смит. Друг много интересен играч там и с потенциал да е сред първите избрани в драфта е Кайри Ървинг, но той е играл малко този сезон поради контузия. Харисън Барнс от Северна Каролина прави страхотен сезон. Той също ще е топ играч, който трябва да следим сега по време на March Madness. Не трябва да пропускаме Питсбърг, който е изключително силен отбор. Имат страхотен състезател в лицето на Аштън Гибс."

"Невероятно откритие е Джимър Фредет (на снимката горе) от Brigham Young University. Той е комбо гард и е топ реализатор на първенството със средно по 27.9 точки на мач. Досега не съм виждал такъв стрелец. Неговият университет се води на средно ниво в първа дивизия, а победи много от добрите отбори от големите университети, като той на няколко пъти им вкара над 40 точки. Невероятното е, че за мен в колежанския баскетбол се играе най-здравата, интензивна и атлетична защита, защото всички са много добре подготвени физически, много са атлетични. Тези играчи са вкарани в колективна рамка от треньора да играят колективна и агресивна защита, има невероятен скаутинг и за другия отбор се знае всичко, и въпреки това Фредет излиза и им вкарва по 40 точки, а не е някой висок 215 см. Като цяло показателите му са невероятни и със сигурност той ще се изяви по време на March Madness."

"Интересното е, че откакто задължиха най-добрите играчи от гимназиите да минават през NCAA, а не да отиват директно в НБА, нивото отново се вдигна много и това според мен много ще помогне и на американския баскетбол. Така играчите, когато влязат в професионалния баскетбол ще са много по-завършени и много по-зрели, защото на гимназиално ниво не всички училищни програми са много добри и често като излезеш на 18 години от гимназията може да не си толкова подготвен. Докато мине ли се през добри програми в университетите, където треньори са ти такива хора като Майк Кшижевски (Дюк), Рой Уилямс (Северна Каролина), Бил Селф (Канзас) и много много други, като те са доказани професионалисти, които дори са въвели нововъведения в баскетбола. Много неща, които ние четем по книгите са измислени от тях. Дори един Джим Бейхайм (на снимката горе), който е треньора на Сиракюз и се е задържал там от 29 години, го водят за гуруто на зоновите защити и най-вече на зоната 2-3. Много от нещата написани в книгите, които ние учим са измислени от него. Има много тънкости и вариации. Това е човек, който аз знам, че взима 7 млн. долара заплата и беше в шаба на националния отбор на САЩ на Олимпиадата 2008 и на Световното 2010 година. Това са все елитни треньори, които са в топ 10 на Света.

Много е интересен колежанския баскетбол, защото не е както в НБА, главно изолация да играеш един на един, а е главно подчинено на по-колективна игра, като разбира се не може да се мине без моменти, в които да се играе и по-индивидуално. Точно този друг стил много им харесва на американците. Изключително колективни защити и много бърз баскетбол като цяло. Това са страхотни атлети във възраст, когато телата им горят, между 18 и 22 години и фактът, че това не са плейофи, а са директни елиминации води до много големи емоции и огромен интерес.

Кънектикът може да бъде отбор, който да поднесе изненада, също така Сиракюз и BYU с Джимър Фредет. Основни претенденти може да се каже, че са Охайо Стейт, Дюк, Флорида и Тексас. Има 5-6 отбора, които са на ниво и поне една класа над останалите, но тъй като е един мач и може да нямат ден, а противника да има и така може и да се получи изненада. При тези 68 отбора се играха предните два дни мачове за класиране в първите 64. Снощи в единия от тях Virginia Commonwealth Univercity (VCU), който е на ниско ниво в първа дивизия, елиминира USC (Университета на Южна Калифорния), който е огромен университет в Лос Анджелис, така че изненадите започнаха още от началото."

"Това, което ми направи впечатление е, че колежанският баскетбол се следи много в Европа. В България не толкова, освен много запалени фенове, но по другите държави в Европа са много в час и знаят и състезателите и самите програми като университети. Друг интересен факт за Европа е, че много от треньорите на елитните отбори, когато взимат играч от колежанското първенство знаят много добре от какъв университет е, в каква програма е бил, какъв стил баскетбол се играе и горе-долу какъв играч да очакват. Това е позитивно и говори, че щом добрите треньори в Европа знаят, следят и дават висока оценка на колежанското първенство, то би трябвало и всички, които сме в България да се интересуваме максимално, да можем да взимаме най-доброто и да знаем къде е качеството.

Призовавам всички, които се интересуват от играта и са фенове да следят повече колежанския баскетбол и да гледат, защото има много интересни неща и такива, които могат да се взаимстват и да се научат оттам, а след това да се адаптират и прилагат тук. Даже и много сръбски треньори са признавали, че са взимали видео материали и книги не толкова от НБА, а от колежански програми, от колежански мачове и са ги адаптирали за Европа."