Младенов за крилата: Само Дев Грийн може да спре машината за точки Харпър

Специално за читателите на Bgbasket.com, легендата на българския баскетбол Георги Младенов говори за индивидуалностите по постове в двата финалиста. След като стори това с гардовете, дойде ред да анализира и крилата. Признава, че Арън Харпър е безспорното превъзходство на сините, но се възхищава на Девин Грийн, за когото споделя, че е без алтернатива у нас!

С най-голям интерес очаквам един специален дуел при крилата. Този на безспорно един от най-добрите нападатели, играли някога в България - Арън Харпър, а срещу него в защита на категорично по мое виждане - един от най-добрите чужденци, които някога да стъпвали у нас - Девин Грийн. За мен Харпър представлява 70% от отбора на Левски и не се притеснявам да го заявя на глас. Невероятен реализатор, с изключителен нюх към атаката, с фантастична ръка, с вече адски натрупан опит зад гърба си, с напълно заслужено самочувствие и хладнокръвие да решава всичко и само в една последна атака, в последните секунди.

Именно в наличието на Харпър е единственото бих казал индивидуално спортно-техническо превъзходство за Левски. Харпър трудно може да бъде спрян, но не е невъзможно да бъде спрян. И ако някой е в състояние да му играе в защита така, че да разстрои играта му и да го извади от релси, то това е Девин Грийн. Грийн се справя отлично като негов персонален пазач и ми е любопитно да видя дали Йовица Арсич ще му постави отново тази задача - да се залепи в защита за звездата на Левски и на първенството.

Изпитвам искрено възхищение, гледайки Дев Грийн. Възхищавам се на неговата комлексност. Направо е без аналог при крилата! Първо, той просто е феноменален атлет. Притежава такива физически данни, че ми е трудно да намеря подходящите думи, камо ли да го сравня с някой друг, който е идвал тук, за да играе баскетбол. Струва ми се, че това момче е от друго измерение и той идва от друго измерение, защото случайни в ростера на Лос Анджелис Лейкърс, не попадат.

Считам, че Грийн е първокласен защитник, изумително универсален и единствената роля, която все още не е опитвал да играе, откакто премина в Лукойл, е тази на треньор. Може да се справи с всичко от позиция „едно", до позиция „четири", защото му го позволява тялото, физиката, бързината. С ръст от 201 см, с тази осанка и дълги крайници той е като нарисуван, според идеалните пропорции, за да играе баскетбол от най-висока класа и с ръка на сърцето го обявявам за един от трансферните удари на шампиона.

На този фон присъствието на Златин Георгиев, на Станислав Славейков, на Павел Иванов, който бележи сериозен напредък и може само да ни радва, че юноша от школата на Левски е извървял пътя до представителния тим и се е наложил в него, не е редно да се коментира и съпоставя. Просто няма място за сравнение и съпоставка, защото разликата в класите е голяма.

Не бих могъл да кажа нещо ново, но не бих могъл и да пропусна да спомена в разсъжденията си за крилата фигурата на капитана Тодор Стойков. Хората го познават на какво е способен, знаят за силата на неговия характер, за лидерските му качества и за шампионския дух. Желанието ми е само да спомена за последните му два мача срещу Рилски спортист от полуфиналната серия. Стойков игра така, както отива на големите - водейки и извеждайки съотборниците си до очакван финал. Нагърби се и понесе отговорност в ключовите моменти, а именно така личат шампионите в спорта. Затова присъствието му в Лукойл придава сериозна тежест, ако качим двата финалиста на везните и тръгнем да мерим по индивидуалности.

Очаквайте мнението на Георги Младенов от спортно-техническа гледна точка за играчите на позиция "четири" и центровете на Лукойл и Левски преди началото на шампионската битка утре!