.jpg "Миньор 2015")
.jpg "Спартак Плевен")
.jpg "Черно море Тича")
Величието на един фалирал шампион (видео)
На редакционната ни поща получихме писмо от нашия читател Симеон Маринов, който отскоро живее в Италия. То е във връзка с предстоящия фалит на Монтепаски Сиена, който до дни се очаква да бъде обявен в несъстоятелност. Нашият читател е описал цялата ситуация и как в този тежък момент тимът се бореше за титлата, която вчера загуби от Емпорио Армани Милано. Ето и целият материал (Заб. Статията е писана преди мач №7 от финала в Италия):
При прочит единствено на заглавието редовият читател ще си каже, че нещо не е наред, че не са съвместими използваните думи или най-малкото как ще фалира един шампион? За жалост не е грешка, а болезнената за цял един баскетболен град истина. Монтепаски Сиена, отборът спечелил 7 поредни шампионски титли на Италия, е пред почти сигурен фалит, като официалното становище ще бъде провъзгласено на 4 юли. В момента клубът е в ликвидация и от месеци търси сериозен спонсор, готов да плати мултимилионните дългове за рекапитализация до 30 юни. Някои от обвиненията към ръководството на отбора са: манипулиране при отчитането на доходите, фалшиво фактуриране за услуги, които никога не са били извършени, както и разплащания към състезатели „на черно” (16 млн. евро укрити данъци към 25 състезатели), за да стигнем до върховата точка – задържането под домашен арест на бившия президент Фердинандо Минучи, с 23 годишен опит в клуба.
Въпреки ситуацията, в която се намира, отборът на Сиена се представя успешно във финалната серия за титлата срещу Олимпия Милано, който от своя страна за малко да се класира сред най-добрите четири отбора на Стария континент. В сряда вечер Монтепаски пропусна невероятна възможност, която се бе открила пред тима, а именно да затвори серията на собствен терен, пред повече от 5 070 зрители (официалният капацитет на залата). Реалният брой на привържениците на баскетбола в залата бе между 6 и 7 000, като абсолютно всяко празно място в залата бе използвано – стълби (откъдето изгледах двубоя и аз), дори пространствата между редовете, атмосферата бе като на мач на националния ни отбор по волейбол във Варна. Мачът ( при резултат 3-2 победи за Сиена), бе определян от всички в публичното пространство, като един от най-великите в историята на италианското първенство, а за това имаше редица предпоставки – изкупуване на билетите за броени часове след победата в Милано в петия двубой, почти сигурна последна домакинска среща на високо ниво за фабриката за шампионски отличия – Монтепаски, тъй от другата година най-добрият вариант предполага състезаване в Серия Б, както и възможност на привържениците да се сбогуват със своите любимци предоставили им насладата от множество велики моменти и седем последователни спечелени шампионата.
Всички очаквания, изброени по-горе, бяха напълно оправдани от зрелищната продукция, по-присъща за трилър на Хичкок, завършила с убийствена стрелба, през ръка, за две точки в последната секунда на мача, при равен резултат, на Къртис Джерълс от Олимпия и победа с 74-72 (21-20, 19-16, 23-19, 11-17) за Милано. За Джерълс това бе едва втори успешен изстрел в целия двубой, но и показателно колко солиден е отборът на Олимпия (12 равностойни състезатели), при положение, че за последната атака на терена също бе лидерът Алессандро Джентиле, със своите 23 реализирани точки, но той не получи топката. За Монтепаски Отело Хънтър, завърши мача с 18 т. (12, от които поредни за отбора в първата четвъртина) и 8 борби, Джош Картър с 5/6 стрелба за три точки, а гардът МарКес Хейнс добави 22 точки за рекордните 39 минути и 15 секунди игрално време.
В момента по финансови критерии Милано е едноличен лидер, като ножицата между тях и останалата част от лигата е широко разтворена, повлияна от икономическата криза през последните години. Олимпия разполага с три пъти по-голям бюджет (12 млн. евро) от този на Монтепаски, като само бюджетът за заплати на миланци е повече от 7 млн. евро (4 пъти повече от стабилния финансово тим на Сассари). В тази връзка все по-често се коментира създаването на финансови ограничения на принципа на тези в НБА. Интересен факт е колко силно първенството взаимства от американското – светлинните ефекти на таблата при изтичане на секундите в атака, възможността за видео повторение при спорни отсъждания за владение на топката.
Но да се върнем към отборът, който пише славната история на баскетбола в Италия през изминалите 14-15 години - Монтепаски Сиена и неговите привърженици, голяма част, от които пристигат 2 -3 часа преди мача, за да заемат и запазят места, нещо което едва ли може да се види в България. Друг факт, който ги кара да дойдат толкова рано е да изчакат своите победители, да ги поздравят, да се снимат за спомен или просто да си кажат няколко думи, нещо което и аз изживях, чакайки повече от час, за да се видя с всички състезатели, но това със сигурност не бе напразно. Между играчи и фенове, ми обясняват привържениците, винаги през годините е съществувала истинска приятелска връзка, едно обединение, което трудно се описва с думи, но е много лесно да се почувства в и извън залата. Аз лично такава обич към състезатели не съм виждал и може би именно тази невероятна атмосфера и среда кара силни играчи, като Спенсър Нелсън, МарКес Хейнс, Мат Дженинг и Отело Хънтър, да изберат клуб с годишен бюджет от 4 млн. евро, което е с 5 пъти по-малко в сравнение с този от добрите времена.
Да, Монтепаски загуби отличната възможност да вдигне за 8-ми и сигурно последен път титлата пред собствена публика, най-вероятно няма да я вдигнат и днес в заключителния двубой в Милано, билетите, за който бяха изкупени за около час. По-важното е, че със сигурност никога няма да загубят обичта на цял един град – Сиена, защото както пише на един от транспарантите в залата, който стои от началото на обявяването на ликвидацията на клуба, за който главна заслуга има бившият президент Фердинандо Минучи – „Гордостта не се краде”. И ако трябва да се придържаме към максимата на Тити Папазов за търсене на знаци около нас– то те присъстваха в деня на мача – ромолещият дъждец през усмивката на лятното слънце, преди срещата (не бе валяло от няколко седмици в града), сякаш искаше да изрази цялата мъка, която се е насъбрала в душите на млади и стари, мъже и жени, към края на един велик фалирал шампион.
Специални благодарности на Алесия Бруки - фотограф
Тагове: Монтепаски
.JPG)
.jpg)
.jpg)
| Програма | Баскетболни резултати |
BGbasket.com Р В Р’В Р РЋРІР‚ВВВВВР В Р’В Р РЋР’ВВВВВР В Р’В° РЅСѓР¶РТвЂВВВВВР В Р’В° РѕС‚ Вас, Р В Р’В·Р В Р’В° Р В Р’В Р СћРІР‚ВВВВВР В Р’В° РїСЂРѕРТвЂВВВВВължРцРТвЂВВВВВР В Р’В° съществува
