Блогът на Вероника Петкова: Когато си на прав път, късметът те подкрепя и идва във важен момент

Преди няколко месеца едно изключително интелигентно и приятно момиче замина да продължи баскетболната си кариера в родината на този спорт. У нас тя премина през хиляди премеждия, за да постигне голямата си мечта. Преминала през всички национални гарнитури за подрастващи откритието на Таня Гатева е като че ли копие на амбициозната треньорка. Постига всичко с много труд и е доста „цапната в устата”, казано на жаргон. Точно заради последното може би не е харесвана от някои наши треньори. Но пък ние от BGbasket.com уважаваме хората със собствено мнение и затова предложихме на Вероника Петкова да направи собствен блог. Със сигурност той ще е много интересен. Ето го и първият:

От много време искам да разкажа своята история как успях да стигна до Америка и за пореден път се убеждавам, че когато искам едно нещо, дерзая за него, действам и най-вече съм заредена с търпение, го получавам.

Всичко започна през октомври 2012 или по точно на 18-ят ми рожден ден. Тогава получих доста голяма сума пари, събирани  през годините до навършването на моето пълнолетие. Първото нещо, което бях твърдо решила бе да изкарам шофьорска книжка и го направих. Знаех също и, че след няколко месеца завършвах средното си образование и трябваше да реша какво искам да правя с живота си. По това време обсъждахме с моите връстници кой какво желае, но аз обичам толкова много баскетбола, че започнах да се замислям дали е възможно да съчетавам спорта с университета. Реалността е такава и всички го знаем, че спортът е до време, колкото и да обичам баскетбола аз знам, че един ден ще се разделя с него като играч. Осъзнах, че единственото място, на което съм способна да развивам своя потенциал като баскетболистка и същевременно да получа образование на еднакво високо ниво е в родината на този спорт - САЩ.

Бях много уплашена, защото трябваше да вложа всичките си пари за уроци по английски, които ме подготвяха само за изпитите, които са ми нужни, за да кандидаствам за университет в Америка. Много се колебаех и една вечер просто написах на 2 парчета хартия ‘ДА’ и ‘НЕ’ и реших, че който отговор изтегля 2 пъти, това ще е моето решение. Първо изтеглих ‘ДА’, което ме стимулира. 2-я опит изтеглих ‘НЕ’, което ми показа, че наистина се колебая и има страх в мен. Винаги съм вярвала, че имам много силна интуиция и предизвиквам всяко нещо, което се случва в живота ми. И от това се подразбира, че третия път изтеглих ‘ДА’ и реших напълно да се отдам на това, което искам. Моята мечта и цел вече бе да продължа образованието си и спортната си кариера в Америка.

Започнах да ходя на уроци по английски през януари 2013-та и месец по-късно научих, че повечето университети си запълват отборите за предстоящия сезон до април същата година, което много ме натъжи, но аз продължих да пращам своето спортно CV на университетите. Изпитите ми предстояха през месец май, когато имах и матури. Тези пет месеца бях едни от най- трудолюбивите и трудни месеци в живота ми. Графикът ми от понеделник до петък бе ставане всяка сутрин в 6:30. Имах тренировка от 8:00 до 10:00. След това бях на училище от 11:00 до 14:00  ч., като имах урок по български или английски, след това почивка за около 1 час и после втора тренировка от 16:00 до 18:00, след което тичах за последния си урок, който бе от 18:30 до 21:00. Капнала от умора се прибирах, хапвах и пишех по някое друго домашно. Съботата ми бе дори още по заета - пак тренирах от 8:00 до 10:00 сутринта и после бях цял ден на уроци от 10:00 до 19:00 с кратки почивки. Единственият свободен ден, който имах бе неделя, в който успявах да си почина. Наистина бе много трудно, но както често обичам да използвам моята любима фраза ‘и това ще отмине’. Е отмина и всеки труд се заплаща, защото изкарах хубави оценки на изпитите и показах значителен прогрес за краткото време в което се подготвях. Казаха ми, че някои хора се готвят с години върху материала, който покрих за няколко месеца и се справих на ниво.

Продължавах да пращам мейли до треньори, но получавах все по-малко отговори, повечето от които ми казваха, че вече са запълнили отборите си за предстоящия сезон или че биха ми отпуснали само частична стипендия, което за мен не бе добър вариант.

През лятото вече бях сигурна, че няма да замина за Америка, което ме накара да преосмисля много неща, да си дам сметка дали си заслужава всичко, което правя. Отдадеността ми бе пълна и все още не виждах резултати. Реших, че ще си дам последен шанс и ще продължа да преследвам мечтата си. Дадох си сметка, че няма все още личност на този свят, която да се посвети на едно нещо и да няма резултат от него. Казах си, че ще си дам още една година на баскетболното игрище и през тази година, ако не се случи това, което искам, ще прекъсна с любимата игра и ще уча.

Сезонът започна доста добре и продължаваше все по-добре, започнах да получавам доста игрално време, което ми позволи да направя моето highlight video и да го кача в youtube. Края на месец март качих видеото и седмица по-късно бе един от най-щастливите дни в живота ми. Сегашният ми треньор ми писа и каза, че е изгледал видеото ми и иска да бъда част от отбора му през следващия сезон. Как ме е открил?- каза, че е намерил видеото ми, а под него оставих своята facebook страница и и-мейл. Той ме намери във facebook и няколко дни по-късно ми звъна по телефона, отново намерил номерът ми в интернет пространството.

След няколко месеца заминаването ми за Америка вече бе факт.

Вярвам, че когато човек прави нещо, което обича и върши всичко с чист замисъл и любов, то резултатът винаги ще е положителен. Аз не спрях да вярвам! Всяка нощ заспивах и се сабуждах с мисълта как ще играя един ден в колеж. Представях си залата, съблекалните и публиката. Понеже вметнах визуализацията си припомних и че си направих така наречената стена на желанията, която представлява бял кадастрон, на който започнах да лепя снимки, на всички тези цели, които постигам ден след ден. Но и често прибавях снимки на нови по-високи върхове, които искам да покоря. Когато си на прав път, късметът те подкрепя и идва във важен момент.

Всеки един малък детайл е много важен. Това да имаш режим на спане и хранене, защото ако желаеш тялото ти да ти съдейства на игрището, първо трябва ти да се погрижиш за него.

Никъде по горе не споменах може би най-важното нещо да осъществяваш целите си е обръжението, в което си! Много е важно да си сред правилните хора ! А аз съм точно сред такива, които включват: спортисти, които вече са минали по този път; връстници, които имат високи цели; емоционални хора, които знаят как да емпатират; хора, които се грижат за мен и никога няма да ми позволят да се откажа. Искам всички те да знаят, че продължават да ми дават стимул ежедневно и съм благодарна, че са част моя живот.

Това бе първият мой блог. Ще бъда много щастлива ако съм помогнала дори и само на едно дете да продължи да преследва мечтите си. Очаквайте втория ми!