Мариана Костуркова: Животът ни е баскетбол, в Португалия пирамидата е невероятна

„Животът ни е баскетбол“, казва Мариана Чобанова - Костуркова за семейството си. Една от ярките фигури в българския женски баскетбол изведе националния тим на Португалия за момичета до 16 години до второто място на европейското в София и класиране за дивизия А. Костуркова сподели, че шампионатът на родна земя е бил много емоционален за нея, а тя не спира да следи случващото се с българския баскетбол.

„Чувството е невероятно. Изпълнихме целта, да. Първата ни цел беше влизане в осмицата. Успяхме да стигнем до финал. Качване в дивизията с отбор, който теоретически нямаше някакви кой знае какви шансове, но момичетата бяха страхотни. Най-вече вкъщи съм си и нещата се получиха, и беше страхотно. Според мен на финала и умората се отрази. Натоварването беше голямо. Физически не успяха да се възстановят. И да отдадем заслуженото на отбора на Словения“, коментира за BGbasket.com Мариана Костуркова и добави:

„Може би вече 14 години съм с националните гарнитури, а това ми е първото европейско в България. И съм много щастлива, че взехме медал с един отбор, с който общо взето никой не ни броеше. Дори в Португалия нямаха кой знае какви надежди, а мина чудесно. Вкъщи съм си, приятели, роднини...“

На въпрос как се приема постижението на тази селекция в Португалия, специалистът заяви: „Успехът ни се приема много добре, естествено. Като казвам – никой не ни броеше – това е една генерация, която физически няма кой знае какъв потенциал, но децата играха с душа и сърце, и успяха да покажат, че с душа и сърце се получават нещата. И бяха страхотни. Това е генерация, която трудно ще има някакъв успех на 18-годишните. Трябва ни височина, трябват ни килограми малко така да кажем, ние сме много малки, много дребни и трябва да компенсираме с други неща. Но класирането е чудесно. Имаме следваща генерация общо взето по-добри деца, но ще видим – талантът не винаги е решаващ. Работата е най-важна.“

Колкото до впечатленията й от състава на България, Мариана Чобанова-Костуркова коментира: „Не успях много да наблюдавам. Миналата година ги бях видяла голяма част от този отбор. Направи ми впечатление – играха повече с душа и сърце, което беше добре. Загубиха четвъртфинала, а като загубиш този мач, след това падат и психически. И на мен ми се е случвало. В последните две години като първи в групата играеш четвъртфинал, а след това загубиш и е нормално момичетата падат така малко духом. Общо взето е същото и при тях – физически паднаха, нямат голяма ротация на състава и е нормално вече шестия-седмия мач да окапят.“

„В Португалия сме от доста отдавна със съпруга ми. Играхме до 2003-а някъде и от тогава веднага се хванах с треньорство. Аз почнах с жените между другото и две-три години бях с жените, имаше успехи, но получих покана от федерацията за подрастващите и ми допадна повече. От 2006-а съм с националните отбори. Има център, както едно време. Живеят целогодишно в Лисабон, само събота и неделя се прибират. Тренираме всеки ден по 3 часа. Реално това ми е групата, с която идвам лятото и се подготвяме за европейско. И работим със съпруга ми, той също води подрастващи (б.р. Иван Костурков). През лятото е помощник треньор в националния тим на Тунис. Идвал е за контроли тук. Сега е на световното първенство. Животът ни е баскетбол. Дъщеря ни е и тя напред-назад (б.р. Мария Костуркова). Живи и здрави да сме, това сме си избрали, с това се занимаваме“, разказа още именитата българка, а на въпрос за ситуацията в родния баскетбол тя отговори:

„Следя и ми е много мъчно. Не знам какво да кажа. Не искам да коментирам, защото не знам какво става, но виждам резултата на игрището и нещата са тъжни. Само като следя и женски отбори няма, подрастващи няма и няма как да стане от тук натам. Тук има много повече качествени деца, като физика и всичко. В Португалия няма. Но пирамидата е невероятна. Там има една лига 12 отбора. Има и първа дивизия с 12 отбора, има три по 12 отбора – 36 тима втора дивизия. Значи представете си колко е голяма пирамидата, за да докарат в женския отбор нещо. А да не говоря при подрастващите има толкова много отбори и все нещо ще излезе. Според мен в Португалия е по-трудно, защото там е футбол и пак футбол. Много е трудно, но успяват от училище да дръпнат деца, да има отбори. Важно е да се направи първенство, да има всяка седмица мачове. Те като нямат мачове, се отказват. В Португалия имат много мачове. Аз тези деца ги водя целогодишно – осем от тях са при мен в центъра. Имам един отбор и през седмицата играят с жените от лигата. Стават много хубави мачове. Падаме по 30-40, но децата се развиват.“

На въпрос дали би помагала, при покана за конкретен семинар например, Мариана Костуркова заяви: „Разбира се, че ако мога да помогна с нещо, бих помогнала. Не знам дали е това, но важното е да има деца, за да има с кой да се работи. Колкото и да се говори, ако няма с кой да се работи, нещата са сложни.“

Сега за нея предстои малко почивка на родна земя и след това отново се завръща към ангажиментите си в Португалия. „Ще има малко време за почивка, да, до 10-и съм тук и след това от 15-и пак започваме“, завърши треньорът.